Решение № 176 от 22.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Варна, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Г. Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Г. Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600217 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид:

Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по жалба на подсъдимия Г. Г. Н., чрез упълномощения му защитник срещу присъда №7 от 16.06.2022г. по НОХД № 136/2022г. по описа на Добричкия окръжен съд. С атакуваната присъда подсъдимият Н. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1 и във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 23.11.2020г. по главен път II-71 /гр. Добрич - гр. Силистра/, на около 1200м. след кръстовището за село Миладиновци, общ. Добрич, в посока гр.Силистра, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № СС 7194 АТ, след употреба на наркотично вещество канабис/марихуана/, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на В. П. Й. и две средни телесни повреди на Г. К.ова М. и на основание чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК му е определено наказание четири години лишаване от свобода, което е намалено с една - трета и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата съдът е оправдал частично подсъдимия, за това да е нарушил правилото на чл.20, 1 ал.2, изр.2 от Закона за движение по пътищата. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че размерът на лишаването от свобода не съответства на обществена опасност на извършеното престъпление и на смекчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се намаляване неговия размер и прилагане института на условното осъждане, алтернативно се иска без ревизия на основното наказание, въззивната инстанция да приложи института на условното осъждане при максималния изпитателен срок от пет години.

В съдебно заседание пред апелативния съд подсъдимият Н. се явява лично, представлява се и от упълномощения си защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата и моли за намаляване на наложените наказания на подзащитния му и прилагане на чл.66 от НК. Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият също моли съда, наказанията му да бъдат намалени и да бъде постановено условно осъждане.

Частните обвинители П. Й. Г. и Г. И. Б., редовно призовани не се явяват. Частните обвинители Д. М. М. и И. П. Й., редовно призовани, явяват се лично. Четиримата частни обвинители се представляват от повереник.

Повереникът излага доводи срещу въззивната жалба. Счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е законосъобразна и справедлива. Моли съдът да не уважава въззивната жалба на подсъдимия.

Прокурорът от Апелативната прокуратура счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е справедлива, с оглед характера и вида на деянието, настъпилите общественоопасни последици, правилно са отчетени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и наложените наказания съответстват на обществената опасност на деянието и дееца.

Пледира същата да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият Н. моли за изменение на присъдата и прилагане на института на условното осъждане.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Варненският апелативен съд – констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, но по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство пред Добричкия окръжен съд е проведено по реда на глава XXVII от НПК, поради това, че: 1. подсъдимият е направил искане делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно производство и е заявил, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно 2 първоинстанционния съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл.371, т.2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

На 23.11.2020г. около 23,00 часа подсъдимият Н. управлявал лек автомобил марка „Сеат Леон“ с рег. № СС 71 94 АТ по път II-71 гр.Добрич гр.Силистра, в посока град Силистра. В автомобила на предна дясна седалка пътувал В. П. Й., а свид. Г. К.ова М. била седнала на задната седалка. Пътната настилка била асфалтова, суха, без неравности и повреди, прав участък от пътя след плавен завой в района на произшествието. В участъка от пътя след комплекс „Ловчанското ханче“ и след преминаване на ляв завой, подсъдимият Н. се е движил със скорост 137,02 км/час и изгубил контрол над управлявания от него автомобил. Автомобилът се е отклонил наляво, навлязъл в лентата за насрещно движение и след като я пресякъл косо, напуснал пътното платно. Лекият автомобил продължил движението си в посока напред и наляво и се блъснал в крайпътно дърво. Дясната странична част на купето на автомобила се ударила в основата на дървото, в следствие на което автомобилът се завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка под ъгъл от 180 градуса и преустановил движение си. От удара в дървото и завъртането на автомобила подсъдимият Н. и свид. М. изпаднали от купето на земята. Пострадалият В. Й. останал на предната дясна седалка. За станалото пътнотранспортно произшествие бил подаден сигнал на ЕЕНСП 112 от водачи на преминаващи автомобили и около 23,30 часа на местопроизшествието пристигнали полицейски служители и медицински екип. Медиците констатирали смъртта на В. П. Й., а подсъдимият и свид.М. били транспортирани до МБАЛ - гр.Добрич.

При настъпилото пътнотранспортно произшествие, в резултат на сблъсъка между лекия автомобил и крайпътно дърво, пътуващият на предна дясна седалка В. П. Й. починал непосредствено след удара.

Свидетелката Г. К.ова М. получила счупване на дясна бедрена кост и травматичен шок, които се квалифицират като средни телесни повреди трайно затруднение движението на крайниците и разстройство на здравето временно опасно за живота.

При извършените след произшествието изследвания в кръвта на подсъдимия Н. е установено наличието на морфин, диазепам и метаболит на тетрахидроканабинол.

Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, прилагайки процесуалните правила на член 372 от НПК. Съдът е съпоставил самопризнанието на подсъдимия със събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

3

Според заключението на автотехническата експертиза, назначена с постановление от 24.11.2020г., при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост и ходовата част на лек автомобил марка „Сеат Леон“ с рег. № СС 71 94 АТ не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди са резултат от възникналото пътно-транспортно произшествие.

Чрез заключението на съдебната автотехническата експертиза от 23.05.2021г. се установява, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Сеат Леон“ с рег. № СС 71 94 АТ се е движил със скорост от 137,02 км/час. При тази скорост на движение, опасната зона на спиране на лекия автомобил е била 167,56 метра. При скорост на движение 90км/час, опасната му зона спиране би била 86,02 метра. При положение, че скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди произшествието е била 90 км/час и водачът му е реагирал със спиране, в момента, в който е загубил контрол над него, той е имал техническата възможност да предотврати произшествието и удара в крайпътното дърво.

Пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил „Сеат Леон“ го е управлявал по такъв начин, че да запази устойчивото му движение и да не допусне загубване на контрол над неговото управление. Причината за настъпване на произшествието от техническа гледна точка са действията на подсъдимия - водач на лекия автомобил „Сеат Леон“ с органите за управление, с които действия той е нарушил праволинейното движение на автомобила, загубил е контрол над управлението му, което е довело до напускане на пътното платно и преминаване върху левия банкет, където е настъпил удара в основата на крайпътно дърво.

Заключението на комплексната съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза е описало механизма на настъпилото пътно‐ транспортно произшествие. Вземайки предвид скоростта на движение на лекия автомобил „Сеат Леон“ непосредствено преди произшествието - 137, 02 км/час и състоянието на платното за движение - леко влажно съгласно материалите по делото, експертите са заявили, че от техническа и медицинска гледна точка, не може да се изключи загубването на контрол над управлението на автомобила от страна на водача да е настъпило по начин, описан в показанията му като свидетел от 08.01.2021г. и от 06.04.2021г. и в показанията на св.М. от 19.03.2021г. Вещите лица са подчертали, че травматичните увреждания, довели до смъртта на В. Й., на пострадалата Г. М. и на подсъдимия са резултат на силен удар с или върху твърди тъпи предмети и отговорят да са настъпили по механизма на травма в купето на автомобил.

Тежките травматични увреждания на В. Й. са в резултат на удар с направление от дясно наляво в областта на главата, тялото и крайниците.

Всички увреждания, установени при огледа и аутопсията на Й. и при освидетелстването на М. и подсъдимия могат да се обяснят с приетия механизъм на настъпване на произшествието и са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.

4

Чрез заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза от 08.12.2021г. се установява, че място, откъдето лекият автомобил „Сеат Леон“ с рег. № СС 71 94 АТ е започнал да напуска платното за движение и да навлиза в левия банкет - на 62 м след ОР1 и установеното място на удара на автомобила в крайпътното дърво, разположено върху левия банкет - на 97,60 м след ОР1, съгласно данните съдържащи се протокол за оглед на ПТП от 24.11.2020г., не съответства на данните, съдържащи се в показанията на Г. Н. от 05.11.2021 г. относно посочените от него причини довели до загуба на контрол над управлението на автомобила - извиване на волана наляво от пътуващия на предната дясна седалка В. Й.. Ако непосредствено преди произшествието лекият автомобил „Сеат Леон“ се е движил със скорост 90 км/час, водачът му не е управлявал автомобила под въздействие на наркотично вещество и е реагирал своевременно, и е предприел спиране в момента, в който пътникът до него В. Й. го е ударил в дясната ръка или в момента, в който в резултат на този удар е завъртял волана на автомобила, водачът е имал техническа възможност да спре автомобила си преди мястото на удара в крайпътното дърво.

Заключението на съдебно-химическа експертиза № Е- 157/28.10.2021г. установява, че в представената за изследване биологична проба - кръв, взета на 24.11.2020г. в 12,15 часа от подсъдимия Г. Н. е открито наличие на морфин, диазепам и метаболит на тетрахидроканабинол, което е констатирано чрез имунохимичен скрининг и доказано посредством газхроматографски анализ. Морфинът и диазепамът са медикаменти, представляващи активни съставки сами по себе си. Тетрахидроканабинолът е активен компонент на растението Канабис /марихуна/. Цитираните субстанции представляват наркотични вещества от категорията високорискови - морфин, канабис/марихуана/ и тетрахидроканабинол и от категорията рискови - диазепам.