Решение № 871 от 25.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Бургас, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря М. АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20222120101279 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано първоначално по искова молба на М. С. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. ...., чрез пълномощника адвокат Д. К., съдебен адрес: гр. ...., против Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. ...., представлявано от Б..Р.., БУЛСТАТ ..., за присъждане на следните суми: сумата от 4320 лева, представляваща сборната левова равностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лева, дължима за периода от 25.02.2019 год. до предявяване на иска, и сумата от 500 лева, представляваща сборна лихва за забава върху всяка от главниците от по 120 лева, за периода от датата на която е било заплатено съответното възнаграждение, в което е следвало да бъдат включена и равностойността на храната, до предявяване на иска.

В искова молба са изложени твърдения, че със заповед № 8121К-2461/07.02.2017 год. на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 9 от Закона за държавния служител и §69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ бр.81 от 14.10.2016 год.) ищцата е назначена на длъжност „.....“ в сектор „.....“ към Регионална дирекция „......“ Бургас при Главна дирекция „......“ – ..., която длъжност заема и до настоящия момент.

Сочи се, че заповедта е постановена в изпълнение на изменение на ЗМВР (§69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР), в сила от 01.02.2017 год., по силата на което изменение правоотношенията между заемащите длъжността на ищцата се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. Твърди се, че след постановяване на тази заповед работодателят преустановява заплащането на равностойността на полагаемата се е по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР /изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г./ храна, а и безплатна такава не е осигурена на ищцата.

Посочва се, че за тригодишния период, предшестващ предявяване на иска, левовата месечна равностойност на храната на служителите в МВР е определена непрекъснато в размер на 120 лева. Поддържа се, че тъй като ответникът не е предоставил храна или изплатил 1 левовата й равностойност на ищеца и същата не е включена в индивидуалното му трудово възнаграждение през исковия период, той дължи незаплатената сума за хранене за период от три години предхождащ предявяване на иска. Отбелязва се, че същото възнаграждение по силата на § 69 от ПЗР следва да бъде допълнителна част от възнаграждението и следователно да е дължимо заедно с него, като работодателят е определил и заплаща възнаграждението на тази категория служители най-късно на 25-то число от текущия месец.

С отговора на исковата молба ответникът Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт Т.., е направило възражение за недопустимост на предявените искове поради липса на пасивна легитимация да отговаря по тях, тъй като ищцата се намира в служебно правоотношение с Регионална дирекция „......“ - Бургас при Главна дирекция „.....“ – ....

С молба от 27.10.2022 г. ищецът е заявил, че насочва предявените искове срещу Главна дирекция „....“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. ..., БУЛСТАТ ..., представлявана от Главен комисар Р..Д.., оттегля предявените искове срещу ответника Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. ...., представлявано от Б..Р.., БУЛСТАТ ..., и моли съда да прекрати производството по отношение на първоначалния ответник и да конституира на негово място като ответник по делото Главна дирекция „.....“ към Министерство на вътрешните работи. Приложена е и искова молба срещу Главна дирекция „......“ към Министерство на вътрешните работи.

С молба от 16.11.2022 г. Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт Т...., е изразило съгласие да бъде заменено като ответник по делото от Главна дирекция „......“ и моли делото да бъде прекратено по отношение на него. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Със становище от 14.12.2022 г. Главна дирекция „......“, чрез пълномощника юрисконсулт К. И., е заявило, че не е съгласна да замени Министерство на вътрешните работи като ответник по делото. Излага доводи, че не следва да бъде конституирана като ответник по делото, тъй като не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.

С влязло в сила определение от 04.01.2023 г. е допуснато на основание чл. 228 ГПК изменение на предявените от М. С. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. ...., искове за присъждане на следните суми: сумата от 4320 лева, представляваща сборната левова равностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лева, дължима за периода от 25.02.2019 год. до предявяване на иска, и сумата от 500 лева, представляваща сборна лихва за забава върху всяка от главниците от по 120 лева, за периода от датата на която е било заплатено съответното възнаграждение, в което е следвало да бъдат включена и равностойността на храната, до предявяване на иска, чрез замяна на ответника, като производството е прекратено по отношение на ответника Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. ...., представлявано от Б...Р.., БУЛСТАТ ..., и на негово място е конституирана като ответник по делото Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. ...., БУЛСТАТ ....

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор (уточнен) от ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи , чрез пълномощника юрисконсулт И., която оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Признава се обстоятелството, че със заповед №8121к2461/07.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи ищцата е назначена на длъжност „......“ в сектор „......“ при РДГП-Бургас към ГДГП-МВР, считано от 01.02.2017 г., на основание чл. 9 от Закона за държавния служител и §69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР. Излагат се правни съображения, че статутът на ищцата за процесния период се регламентира от разпоредбите на ЗДСл, в които законодателят не е предвидил изплащане на левова равностойност на храна. Направено е възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните вземания за периода от 25.02.2019 г.

2 до 27.10.2019 г. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД. За уважаването им ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): 1) че за процесния период е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника, по силата на което му се дължат претендираните вземания; 2) наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено обстоятелството, че със заповед № 8121к-2461/07.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи ищцата е назначена на длъжност „.......“ в сектор „......“ при РДГП-Бургас към ГДГП-МВР, считано от 01.02.2017 г., на основание чл. 9 от Закона за държавния служител и § 69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, каквато длъжност заема и към момента на подаване на исковата молба.

Спорът между страните е правен и се свежда до това, дали ищцата с оглед заеманата от нея длъжност по служебно правоотношение има право на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност, в рамките на исковия период от 25.02.2019 г. до 26.10.2022 г.

(датата, предхождаща датата на постъпване в съда на исковата молба срещу ответника ГДГП), т. е. за приложното поле на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР по отношение на лицата по чл.

142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

На основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР (ДВ, бр. 97 от 2017 г.) за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. Съгласно чл. 181, ал. 3, изр. 1 ЗМВР (изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г.) служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. По делото не се твърди и не се установява ищцата, заемаща длъжността „... ...“ в сектор „......“ при РДГП-Бургас към ГДГП-МВР, да извършва дейност, свързана със специфичен характер на труда , поради което не са налице посочените законови основания за дължимост на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност.

Категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, както следва: т. 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. На основание чл. 142, ал. 1 от ЗМВР само статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. На основание чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в ред. ДВ бр. 14/2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) статутът на държавните служители по т. 2, каквато е и ищцата, се урежда със Закона за държавния служител, който не предвижда основания за дължимост на безплатна храна, респ. на левовата й равностойност. Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г.) предвижда, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон, т. е. нормата препраща към конкретни разпоредби от ЗМВР, сред които не попада правилото на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Както вече бе посочено, не е налице основание за приложението на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, доколкото по делото не се твърди и не се установява ищцата, заемаща длъжността „младши експерт“ в сектор „Човешки ресурси“ при РДГПБургас към ГДГП-МВР, да извършва дейност, свързана със специфичен характер на труда.

3

С § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14/2015 г.) е прието, че за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения. С § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) е предвидено, че служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.

1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.

С решение № 8 от 27.06.2017 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2017 г. е било отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбите на § 69 и 70 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.). В мотивите на решението е посочено, че законодателна цел на приемането на разпоредбите е да се осигури спазване задължителните общи изисквания на Закона за администрацията и Закона за държавния служител, относими към всички държавни служители, служители и работници в държавната администрация, като в рамките на категорията държавен служител, всички служители да бъдат еднакво третирани. Друга важна цел на извършените промени с посочените разпоредби е ясно да се проведе разграничение по критерия статус на различните категории служители в МВР, и по-конкретно на заемащите т. нар. „административни длъжности“ от държавните служители с полицейски функции по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Оспорените разпоредби чрез преобразуване на съществуващи правоотношения водят до промяна на правната регулация от такива по ЗМВР в правоотношения по Закона за държавния служител или по Кодекса на труда. Направена е констатация, че законодателят се е стремил да съхрани придобития „социален пакет“ и да уреди последиците от възникването на правоотношенията по ЗДСл и по КТ за попадащите в обхвата на измененията държавни служители на МВР съобразно принципа на материална справедливост като елемент на правовата държава.