Решение № 94 от 27.04.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Севлиево, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Николина В. Ботева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20254230100945 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от В. Т. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Севлиево, ул. *************, чрез пълномощника й адв. И. Х.

– ГАК, против А. С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. ***********.

В законния срок е представен писмен отговор от ответника, чрез процесуалният му представител адв. Д. М. – САК, като с отговора е предявен и насрещен иск срещу В. П., приет за съвместно разглеждане от съда.

В исковата молба, с която е предявен първоначалният иск, се твърди, че страните са живели заедно при фактическо съжителство в периода от 2013 г. до 13.02.2025 година и че от това съжителство имат родени две деца – Н. А. К. с ЕГН: ********** и И. А. К. с ЕГН: **********. До момента на раздялата всички са обитавали жилище в град Севлиево на ул. ***********, представляващо апартамент, собственост на ответника, но поради продължителен психически и физически тормоз от страна на ответника спрямо майката и често в присъствието на децата, на 13.02.2025 година ищцата заедно с двете деца са напуснали това жилище и са се преместили в апартамент, собственост на майката на ищцата, на адрес: град Севлиево, ул. ***********. От този момент родителите не поддържат добри отношения и не могат да постигнат съгласие по всички въпроси по чл.127 от СК.

Според изнесеното в исковата молба и към настоящия момент ищцата, заедно с двете деца, продължават да обитават жилището на нейната майка, което е 1 четиристайно, след основен ремонт и се намира близо до центъра на града. Твърди се, че на децата са осигурени всички необходими условия за спокоен и добър живот и че майката ежедневно може да разчита на помощ за отглеждането им от страна на своята майка. Н. е ученичка в ОУ „Стефан Пешев“ в град Севлиево. Посещава и допълнителни занимания – уроци по английски /два пъти седмично при такса от 12 лв. на посещение/, уроци по български и математика /два пъти седмично при такса от 20 лв. на посещение/, народни танци /един път седмично при годишна такса от 240 лв./. И. посещава детска градина „Пролет“ в град Севлиево.

В исковата молба се излага, че след раздялата ищцата се стремяла да не ограничава контактите на децата с баща им, но той често проявявал незаинтересованост, като намирал различни оправдания за това. Понякога, когато ги вземал, ги връщал скоро след това с мотива, че му е излязла работа. Според изнесеното в исковата молба, на 09.07.2025 година, при връщането на децата, проявил агресия спрямо ищцата в тяхно присъствие.

От изложеното в исковата молба става ясно, че ищцата работи в „Хитачи Енерджи България“ АД като „Специалист доставки“, а ответникът има частен бизнес.

Предвид обстоятелството, че страните не живеят заедно и не могат да постигнат разбирателство по въпросите, касаещи общите им деца – родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка, както и в защита интересите на децата, ищцата счита, че е необходимо тези въпроси да бъдат решени от съда и моли да й бъдат предоставени родителските права върху децата, да се определи тяхното местоживеене при нея, да се определи режим на лични отношения на бащата с децата и издръжка, която той да им заплаща, като се претендира издръжка в размер съответно – 300 лева за И. и 400 лева за Н., считано от датата на завеждане на делото. Претендира й разноски.

В с.з на 08.01.2026 година ищцата, чрез своя процесуален представител, е направила изменение на иска относно издръжката, което е допуснато, като съдът прие, че искът следва да се счита предявен, както следва: за детето Н. – издръжка в размер на 270 евро и за детето И. – издръжка в размер на 230 евро.

В писмения си отговор ответникът по първоначалния иск оспорва исковете по следните съображения: Възразява срещу твърденията на ищцата, че е упражнявал физически и психически тормоз върху нея и ги счита за клеветнически. Твърди, че в продължение на години е полагал усилия за изграждане на стабилно семейство, дори в моменти, в които ищцата е демонстрирала пълна липса на ангажираност към връзката им, към него и към децата. Отрича категорично да е проявил насилие по отношение на ищцата на 09.07.2025 година.

Според К. основна причина за отчуждението и раздялата им не е той и неговите действия, а тези на ищцата, а именно това, че тя започнала да прекарва все повече 2 време извън дома им, да се прибира все по-рядко и да губи интерес към съвместния им живот, въпреки полаганите от него усилия, търпение и свобода, която й давал.

По отношение на извънкласните занимания на детето Н. ответникът твърди, че именно той е бил инициатор, предвид лошия успех на детето, на вземането на допълнителни уроци, като е поел заплащането им. Твърди, че след раздялата им ежемесечно е превеждал пари на В. с идеята децата да бъдат задоволени и да не се лишават от нищо.

Намира твърдението на ищцата, че не е ограничавала контактите му с децата за невярно и сочи, че тя системно му пречела да ги вижда и чува. Телефонът на Н. често бил изключван след кратък разговор с него, а след една от срещите им, детето му изпратило видеоклип, в който плачело и го молело да се върне.

По отношение на твърденията в исковата молба, че изкарва достатъчно средства, за да заплаща висока издръжка, К. сочи, че към настоящия момент фирмата, която управлява, е сериозно финансово затруднена и че с доходите си не може да покрива разходите си. Счита, че исканата издръжка е непосилна за него.

Моли съда да приеме, че изнесеното в исковата молба не отговаря на обективната истина и че е опит той да бъде злепоставен и въз основа на това да я остави без уважение.

Прави алтернативно искане, в случай, че съдът приеме искът за основателен, да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху двете деца на майката, като определи по-разширен режим на лични контакти с децата и го осъди да заплаща издръжка в минималния размер.

С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск, съгласно който К. сочи, че счита, че притежава родителски капацитет, който значително надхвърля този на ищцата, която с времето се била доказала като човек, склонен заради своите лични потребности да пренебрегва тези на семейството и децата си, че не била способна да се грижи пълноценно за тях, да им осигури необходимия семеен уют, възпитание, сигурност и възможност за развитие. Счита, че майката демонстрирала, че отглеждането и възпитанието на децата за нея не било приоритет и в тази връзка намира, че той е по-пригодния за това родител, че разполага с достатъчно материални средства, обзаведен с всичко необходимо дом, в който децата са израснали и имат собствени стаи, помощ от страна на бабата на децата /негова майка/ и достатъчно време, което да посвети на дъщерите си.

Въз основа на гореизложеното предявява и насрещен иск, като моли съда, да предостави упражняването на родителските права върху двете деца на него, да определи местоживеенето им при него, да определи режим на лични отношения с майката, подробно описани в насрещния иск, и да осъди В. П. да заплаща на своите деца издръжка в минималния за страната размер. Претендира разноски.

3

По делото е постъпил отговор на насрещният иск, в който В. П. счита предявеният насрещен иск за неоснователен. Сочи, че твърденията на К. не отговарят на действителността и че не е вярно, че неговият родителски капацитет надхвърлял нейния, както и че е напълно способна да се грижи за децата си.

С оглед изложеното, ответницата по насрещния иск моли съда да отхвърли претенциите на ищеца по него, като неоснователни и недоказани, и да уважи първоначалната й искова молба.

В с. з. ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния иск се явява лично и с процесуалния си представител адв. И. Х. - ГАК, който от нейно име поддържа предявените искове и излага съображения за уважаването им. Моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски. Представени са и писмени бележки.

Ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск не се явява редовно призован, вместо него адв. Р., преупълномощен от адв. М., който моли съда да отхвърли първоначалните искове и да уважи предявения насрещен иск, като излага съображения в тази насока, които са развити подробно в представените писмени бележки.

Дирекция "Социално подпомагане" гр. Севлиево, уведомена за производството на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, e представила социален доклад.

С протоколно определение от 01.10.2025 година са определени привременни мерки на осн.чл.127 ал.3 от СК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа следното:

Не е спорно, а и се установява от представените удостоверения за раждане, че страните са родители на малолетните деца – Н. А. К., родена на 24.10.2016 година, и И.

А. К., родена на 20.04.2020 година.

Не е спорно и че родителите не живеят заедно от месец февруари 2025 година, като от раздялата им децата живеят със своята майка, която полага необходимите за отглеждането и възпитанието им грижи.

В изготвения социален доклад се посочва, че от проведените беседи с родителите е установено, че същите не живеят заедно от месец февруари 2025 година и че към настоящия момент основните потребности на децата се задоволявали от майка им, като трите живеят в жилището на бабата на децата по майчина линия, която също им помага.

Жилището е апартамент в гр. Севлиево, състоящ се от кухненски бокс с всекидневна, детска стая и спалня в едно голямо помещение, хол, отделна баня и тоалетна, килер, коридор. За децата е осигурено място за спане и лично пространство в детската стая. В жилището се поддържа много добра хигиена. Децата имат избран личен лекар, като са им поставени всички задължителни ваксини и имунизации. Намират се в добро общо 4 здравословно състояние.

Посочва, се че бащата обитава жилище, собственост на родителите му. В апартамента има обзаведена детска стая. Има обособено място за игра на децата в хола.

Установено е, че и двамата родители са трудово заети, като майката работи в „Хитачи Енерджи България“ АД, гр. Севлиево. За периода от м. декември 2024 година до м. ноември 2025 г., вкл. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 35795. 38 лева. Бащата е управител на ***********, чиято основна дейност е пътна помощ. От представената справка от НАП е видно, че осигурителният му доход за периода от октомври 2024 година до декември 2025 година е по около 1000 лева на месец, което се потвърждава и от представената служебна бележка изх. № 15/14.08.2025 година.

Констатирано е, че децата имат изградена емоционална връзка и с двамата родители.

По делото бяха разпитани свидетели - по двама от всяка страна.

Свидетелката Г. П. Л.- майка на ищцата, на която бе разяснена разпоредбата на чл.166 от ГПК и която пожела да свидетелства, обяснява, че ищцата заедно с двете деца, живеят при нея от момента на раздялата между страните. В нейното жилище има достатъчно стаи и добри условия за отглеждането на децата, за които основни грижи полага майка им, като същата, предвид работата си /дневна смяна/, има достатъчно време за децата. Според свидетелката и преди раздялата основно В. се е грижила за децата. Тя ги е водила и вземала от ясла или детска градина. Понякога и свидетелката е извеждала децата или ги е вземала при себе си с преспИ.е. Малкото дете ходи на логопед, а голямото на народни танци и уроци по английски език. Според свидетелката майката заплаща за всичко това, както и за почивката, на която е била с децата си миналата година. Свидетелката обяснява, че в началото децата са били неспокойни и нервни, но към настоящия момент всичко е наред. Майката не е възпрепятствала никога контактите на децата с баща им. Л. подчертава, че дъщеря й никога не е оставала без работа. Винаги е имала доходи. Що се касае за доходите на К., свидетелката казва, че по време на съжителството с дъщеря й никога не са били финансово притеснени и зет й е споделял, че има месеци, в които е имал печалба от по 7000 лева. Към момента не знае с какви доходи точно разполага. След раздялата на децата е купувал основно играчки, понякога дрехи и обувки.