Решение № 20 от 23.02.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Белоградчик, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20221310200015 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. СЛ. АС. от с. Ч., обл.В., ул. ”Т. и в.” № ..., с ЕГН **********, срещу НП № 991/30.12.2021 г. на Директора на РДГБерковица, с което з а извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, са му наложени наказания „глоба” в размер на по 50,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ вр. чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, както и на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – микробус м.”MITSUBISHI-L300” / без регистрационни табели и на същото основание чл.273 ал.1 от ЗГ постановено отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението – 2 пр. куб. м. дърва за огрев – ясен.

В жалбата се заявява не правилност и не законосъобразност на НП, с наведени доводи за това според жалбоподателя. Твърдят се допуснати нарушения, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП, като има разминаване в двата акта/ документа/ относно цитираните законови 1 разпоредби, а също и в описанието на нарушението. Оспорва се също така авторството на деянията въобще и излаганата н АУАН и НП фактическа обстановка. Сочи се и неправилно определяне от АНО на законовия срок, в който може да се обжалва постановлението – указан е по-малък такъв, несъобразен с измененията на общия закон ЗАНН, след 23.12.2021 г. В с.з. представител на жалбоподателя подържа жалбата, сочи освен допуснати нарушения при оформяне на АУАН и НП – разминавания в часове, дата и местоизвършване на деянието , също така – неправилно отнемане в полза на държавата на МПС, чиято стойност не съответства на стойността на дървата, намерени в него. Алтернативно се иска отмяна на НП само в частта за постановеното отнемане в полза на държавата на МПС, за което е разпоредено това.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з. по делото и не е изразила становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 05.12.2021 г. в с Ч., обл. В., в местност в селото, наричана „М.“, територия на ДГС-„Миджур“ – Чупрене, ок.18.00 ч. от служители на полицията / РУ-Белоградчик/ бил спрян за проверка микробус без регистрация, управляван от жалбоподателя Н. А.. В буса имало натоварени дърва. У полицаите възникнало съмнение за законността на дървата и надлежния им превоз. По този повод било потърсено съдействие от служител по ЗГ – местното ДГС „Миджур“-Чупрене. В резултат свид. Е.К. – служител на това именно стопанство бил повикан и дошъл да извърши проверка по случая. Така на 05.12.2021 г. вечерта около 18.30 ч. в посочената местност в с. Ч., К. заварил спряно МПС – микробус м. „MITSUBISHI-L300“ натоварен с дърва. Покрай автомобила били полицейски служители и още две лица, не такива. В проведения разговор с полицаите, служителят на горското стопанство бил уведомен, че жалбоподателят е управлявал буса, а другото лице, не полицай, което присъствало бил баща на Н. А.. К. забелязал, че натоварените дърва в МПС, които измерил . 2 пр. куб.м. ясен, не били маркирани, а Н А. не представил и превозен билет за тях. К. още тогава , на място съставил констативен протокол за случая, в който вписал като 2 нарушител Н. А., а той го и подписал. Автомобилът и дървата били задържани, и откарани в двора на административна сграда на ДГС „Миджур“ – Чупрене в селото.

На следващият ден, 06.12.2021 г. свид. К. съставил в присъствието на повикания в горското стопанство А., АУАН № 991 от 06.12.2021г. на Н. А., за нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, като вписал в него, като свидетел на установяване на нарушението – колегата си ИВ. АН. С.. Последният не бил присъствал на проверката предната вечер, но на 06.12., освен АУАН, подписал и съставения от К. констативен протокол по случая. Н. А. подписал акта и приел копие от него.

На 30.12.2021 г. въз основа на АУАН № 991/06.12.2021г. е издадено и обжалваното НП № 991/2021г. на Директора на РДГ-Берковица, връчено н жалбоподателя на 05.01.2022 г.

В изисканата справка по делото от Сектор „ПП“ при ОД-МВР Видин е отразено, че МПС, иззето с АУАН , не е надлежно регистрирано с съответната система на МВР – в никой сектор на „ПП“ / в зависимост от адресната регистрация на собственика на автомобила/.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

На първо място, жалбата е допустима. Действително, с оглед измененията в ЗАНН – в сила от 23.12.2021 г., НП могат да бъдат обжалвани пред съда в 14 дн. срок от връчването им. А разпоредбата на чл.87 от ЗАНН указва, че „висящите административно наказателни производства се довършват по процесуалния ред, установен с този закон“. Този вид производства се считат за образувани със съставяне на АУАН, поради което и в настоящият случая – при съставен на 06.12.2021 г. акт, след измененията, в сила от 23.12.2021 г., производството / макар и пред АНО развивано само до този момент/ е „висящо“ и за него важат новите правила на ЗАНН – срокът за обжалване на издадено НП по казуса ще е именно 14 дн. , а не 7 дн. от връчване на постановлението.

Действително , АНО е пропуснал да съобрази тези изменения в ЗАНН, и в издаденото от него НП № 991/2021 г. – на 30.12.21г., е отразил срок за обжалване „7 дни“, но в случая това не се е отразило на правата на жалбоподателя, тъй като той , получил постановлението на 05.01.22г., е подал 3 жалбата си / видно от клеймото на пощенския плик/ - на 12.01.22 г./ входена в деловодството на АНО – на 13.01.22 г./, или в законния срок от 14 дни.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.

На първо място, съдът констатира, че НП е издадено за деяния, осъществени и установени на 06.12.2021 г. Както показаха в с.з., и най-вече актосъставителят, проверката и констатирането на нарушенията, респ. извършването им е на 05.12.2021 г., вечерта. В АУАН, в съответния реквизит „дата на извършване на нарушението“ св. К. надлежно е посочил така правилната дата „05.12.2021 г.“, а „дата и час на откриване на нарушението“ „05.12.2021 г., 18.00 ч.“. Неизвестно защо обаче в НП е посочена като дата, тази на съставяне на акта – следващият ден. Съдът приема, че това може и да е техническа грешка, но такава в производствата, като настоящето , е недопустима и в разрез с правилата по ангажиране на адм. нак. отговорност на субектите й. Възможно е и АНО да се е подвел от датата, посочена и в констативния протокол – също 06.12.21 г., но пък тя вероятно също е грешка.

В с.з. и двамата свидетели, служители на ДГС „Миджур“-Чупрене заявиха, че проверката на Н. А. е извършена на 05.12.21г., и на нея е присъствал само К., като и тогава е оформил констативния протокол. Свид. С., без коментар от съда поради какви причини и с какви мотиви, е подписал същия протокол на другия ден, удостоверявайки съдържанието му и присъствието си на проверката. Технич. грешка от страна на К. също е недопустима при оформяне на документа спрямо последвалото наказателно производство, в което АНО се е позовал при издаване на НП освен на АУАН и на самия КП.

Установеното от съда до тук е сериозно основание за опорочаване на производството, развило се пред АНО, и за доказване на самото провинение на Н. А. – по същество. Но и така констатираното нарушава тотално правата на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и как, срещу какво да организира защитата си.

На следващо място, съдът открива още едно съществено нарушение на правилата, регламентирани общо в ЗАНН, отнасящи се до всички специални 4 закони, какъвто се явява ЗГ. ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на свидетелите / без значение броя им/ присъствали на извършване или установяване на нарушението - / чл.40 ал.1/. И когато такива липсват – актът следва да се състави в присъствието на други, двама, свидетели – такива само по оформяне на този документ – ал.3 чл.40 ЗАНН. В настоящия казус и двамата разпитани свидетели по делото – актосъставител и такъв по акта / където не е отразено от кой вид е той/, заявиха, че на проверката, респ. установяване на нарушенията, на 0512.2021 г. е присъствал само Е.К. / освен полицейски служители, които обаче не са ползвани за свидетели/. Ив. С. е служител на ДГС „Миджур“-Чупрене, който е бил повикан на другия ден, 06.12.21г., и вписан като свидетел на съставяне на акта, без да е такъв по извършване или установяване на деянията. Ето защо според съда е допуснато нарушение и на правилата на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не сме изправени и пред хипотезата на чл.40 ал4 от ЗАНН – тъй като в акта безспорно не се сочи официален документ / например констативния протокол/ , който да е бил ползван за съставяне на АУАН, за да може в такива случаи да не се вписва и един дори свидетел по акта. / Независимо, че иначе НП се позовава на КП, самия АУАН – не/.

На трето място , съдът констатира следващо нарушение пи провеждане на производството пред АНО. АУАН е съставен за две нарушения – по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ – и правилно там са забранени две отделни обстоятелства / независимо коя форма на изпълнително деяние – покупко-продажба, други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване или преработване, ще се осъществява /- дейностите да се извършват без маркиране на дървесината и отделно без превозен билет. При определяне на наказанията от АНО, той е посочил като основание за това – една и съща разпоредба на закона обаче. Да, и в двата вида нарушения това е чл.266 ал.1 от ЗГ, но той следва да е свързан с двете забрани по т.1 и т.2 на ал.1 чл.213 от ЗГ. Вместо това, АНО и за двете нарушения, се е позовал на чл.266 ал.1 от ЗГ във вр. чл.213 ал.1 т.1 от същия закон. Т.е. не е направил разграничение за кое от двете деяния, коя от санкциите „глоба“ налага, макар и да са еднакви по размер те.

Всяко от посочените до тук обстоятелства по казуса, дава самостоятелно и достатъчно основание на съда да приеме за не законосъобразно издаденото 5

НП и да го отмени, без да обсъжда казуса по същество, вкл. и правилността на приложената разпоредба на чл.273 ал.1 от ЗГ – спрямо предмета на деянията и средството за осъществяването им.

По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 991/30.12.2021г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Н. СЛ. АС. от с. Ч., обл.В., ул. ”Т. и в.” № ..., с ЕГН **********, са наложени наказания „глоба” в размер на по 50,00 лв. за всяко едно от тях на основание чл.266 ал.1 от ЗГ вр. чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, както и на осн. чл.273 ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза на държавата на вещта, послужила за извършване на нарушението – микробус м.”MITSUBISHI-L300” / без регистрационни табели и на същото основание чл.273 ал.1 от ЗГ постановено отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението – 2 пр. куб. м. дърва за огрев – ясен.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6