Протоколно определение № 120 от 13.02.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 120 гр. Варна, 06.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яна Панева

Съдебни

Димитричка Г. Радева заседатели: Славка Ив. Касабова при участието на секретаря Теодора Св. И. и прокурора А. Хр. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ характер № 20223100200100 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият Х. К. С. – редовно призован, явява се лично и адв. Г. – редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Пострадалата Н. Х. Б. – редовно призована, явява се лично и с адв. К. – назначен за служебен повереник от преди.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Подсъдимият С.: Днес ще ме защитава само адв. Г., да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Подсъдимият Х. К. С. - ***

СЪДЪТ в предходно съдебно заседание на 19.12.2023г. констатира, че всички процесуално-следствени действия са извършени в незаконен състав, 1 поради участие на съдебен заседател с предходна съдимост с последваща реабилитация, с което е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 67 ал.1 т.4 от ЗСВ, поради което по делото е определен нов съдебен заседател.

Съобразно принципа за неизменност на състава на съда заложен в чл. 258 ал.1 и ал.2 от НПК съдът намира, че следва да отмени всички процесуалноследствени действия, извършени до този момент, включително и проведеното разпоредително заседание с предходния съдебен състав, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ всички процесуално-следствени действия, извършени до този момент по делото, като съдебното производство започва от разпоредително заседание с участието на нов съдебен заседател определен на случаен принцип.

Адв. К.: Моля да приемете молбата на моята доверителка, с която предявява граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 100 000 лева, представляващи неимуществени вреди, в резултат на извършеното престъпление и да бъде конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител в настоящия процес.

Прокурорът: Допустимо и своевременно е подадена молбата, поради което следва да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител.

Адв. Г.: Поддържам становището си, че искът е недопустим. Това е трето разпоредително заседание, като първото беше, мисля през 2022г., където не беше предявен граждански иск, т.е. възможността е до приключване на първото разпоредително заседание. Поради това е несвоевременно предявен, с оглед на което моля да не се допуска за съвместно разглеждане, както и мисля, че ще затрудни наказателния процес. При приключване, с оглед резултата му, няма пречка, ако е налице вина у подсъдимия, да бъде заведен този иск по граждански иск. Не се нарушават правата на пострадалата по никакъв начин и за това мисля, че не следва да бъде приет за съвместно разглеждане.

СЪДЪТ,след като се запозна с представената молба от адв. К. – повереник на Н. Х. Б. - наследник на пострадалия А. Х. А., с която предявява граждански иск в размер на 100 000 лева и желае да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство, и след 2 като изслуша становищата на страните намира, че гражданският иск е своевременно предявен и допустим.

Съдът не споделя възражението на адв. Г., че е приключила възможността за наследниците на пострадалия А. да предявят граждански иск в наказателното производство, доколкото се дава за трети път ход на разпоредителното заседание и най-вече, че в първото такова, което е било проведено пред друг съдебен състав, граждански иск не е бил предявен.

Съдът намира, че възражението на защитата е неоснователно, доколкото съгласно разпоредбите на НПК, започвайки наказателното производство от стадия на разпоредителното заседание пред нов съдебен състав, пред този състав стоят отново въпросите, които следва да бъдат разгледани по реда на чл.248 от НПК и съдът е служебно задължен с оглед принципа на служебното начало да съблюдава спазването на правата в наказателния процес не само на подсъдимия, но и на пострадалия.

В тази връзка съдът намира, че следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящият наказателен процес така предявеният граждански иск, като съответно Н. Х. Б. следва да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител, представлявана от адв. И. К., поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящият наказателен процес предявеният от Н. Х. Б., чрез процесуалния си представител адв. И. К. граждански иск срещу подсъдимия Х. К. С. за сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски.

КОНСТИТУИРА Н. Х. Б., чрез процесуалния си представител адв. И.

К. като граждански ищец и частен обвинител в процеса.

Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са спазени.

Председателят на състава разясни правата на явилите се лица правата по НПК , както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.

Искания за отвод не постъпиха.

3

Съдът намира, че са налице условията за провеждане на разпоредително заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Съдът пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б ал.1 и 2 НПК по всички въпроси, посочени в чл.248 ал.1 от НПК.

Прокурорът: Считам, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия или на наследниците на пострадалия. Към момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация.

Считам, че мярката за неотклонение е адекватна. Нямам искания за нови доказателства.

Адв. К.: Считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд - Варна. Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. В хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. По т.4 – няма основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице предпоставките по т.5. Мярката за процесуална принуда е адекватна. Нямам доказателствени искания на този етап.

Адв. Г.: Поддържам казаното при предходното разпоредително заседание и в по-предходното. Считам, че в случая в една или друга степен се нарушава забраната на „non bis in idem“. Във връзка със случая са проведени четири АНД. Чисто административното дело е това, с което се приема за установено, че подсъдимият не е работодател. Останалите дела са за самите нарушения, които са обекти на обвинителния акт. При първото разглеждане на делото Окръжният съд спря производството заради две от АНД, даде възможност на прокуратурата, тя ги възобнови и това искане за възобновяване бе отхвърлено.

Третото дело бе възобновено по наша инициатива. То не касае процесуалния закон, а бе възобновено по наша инициатива, т.к. бе обжалвано спирането на 4 делото по разпореждане на Апелативен съд - Варна.

След това във второто разпоредително заседание, т.к. ние сме в четвърто, Окръжният съд тогава правилно прекрати наказателното производство, а Апелативният съд го отмени, т.к. не прие пълно съвпадение или прецени, че това е въпрос на изясняване. Обаче там въпросът с процесуалния закон не бе зачекнат, а ние имаме много ясен процесуален закон – дали е пълно съвпадението или не, не съм сигурен дали изобщо може да бъде предмет на обсъждане, защото процесуалният закон създава пречка, като казва, ако е имало административно дело, имало е предложение и е отказано, делото се прекратява – ние това имаме. Мисля, че чл.24 ал.4 вр. ал.1 т.8а си е доста ясен - Окръжният съд прекратява, дава възможност за възобновяване, отказано е и последицата я пише в закона и тя е прекратяване на наказателното производство. Така или иначе трябва по някакъв начин да го приложим този закон.

Ако четейки отменителния акт на Апелативен съд ние виждаме, че има съвпадение, ако приемем материалния закон, забраната за двойното съдене виждаме, че в части от обвинителния акт, ако продължим по целия обвинителен акт с всички обвинения, пак ще нарушим закона, пак двойно ще стане осъждането. За това, ако мога по-накратко да обобщя - или трябва да прекратим изцяло или отчасти производството. Ако приложим процесуалния закон буквално, ние трябва да прекратим това производство. Ако го приложим стеснително, което не мисля, че е възможно в наказателно дело, или в духа на постановеното от Апелативния съд, тогава ние трябва да преценим къде е „non bis in idem“ и в тази част поне да го прекратим. Това обаче мисля, че не би следвало да стане тук. Това би следвало да стане в прокуратурата и според мен е най-правилно да се прекрати съдебното производство. На първо място считам, че следва да се прекрати наказателното производство, но ако не се прекрати, то поне съдебното да се прекрати и да се върне обвинителния акт на прокуратурата, за да се прецени къде има „non bis in idem“ и къде не, по кое обвинение ще продължим.

В този дух също е и въпросното решение на Административния съд по административното дело, където е прието за установено, че С. не е работодател. Защото така или иначе не е задължително на пръв поглед, не пише в закона изрично, че решението на Административния съд е задължително за наказателния съд, обаче то формира сила на присъдено нещо 5 и ние като граждани и учреждение сме длъжни да се съобразим с него. Това задължение изхожда от Конституцията, т.е. тук имаме сила на присъдено нещо, поради което не може да поддържаме обвинението за извършено престъпление в качеството му на работодател, защото това би означавало, че не зачитаме това присъдено нещо. Ако не признаваме силата на присъдено нещо хипотетично можем ли, след като е обявен, че не е работодател, да го осъдим за престъпление, което може да бъде извършено само от работодател.

За това според мен или трябва да се прекрати наказателното производство или трябва да се върне на прокуратурата с отстранимите нарушения в досъдебното производство.

В досъдебната фаза тези обстоятелства, които споделям в момента бяха известни на прокуратурата и те си направиха служебна проверка. Поддържане на обвиненията в целия им обем, без да искат възобновяване на административното производство и да се съобрази решението на Апелативен съд - Варна според мен това е процесуално нарушение.

За останалите точки по чл.248 ал.1 НПК се присъединявам към становищата на колегите - че е подсъдно делото на съда, че няма нужда от изменение на мярката на С.. Ако се развие делото тогава ще представим нови доказателства.

Не виждам нужда от определянето на резервни заседатели. И в останалите точки поддържам казаното от колегите.

Желаем делото да протече по общия ред, но пак казвам, че най-малко би следвало да се прекрати съдебното производство и вече, когато се изчисти въпроса за това какво ще се гледа, да се прецени дали ще се прекрати наказателното производство или ще се гледа делото. Самият факт, че ние трябва да се защитаваме от работодателска отговорност на нас ни пречи, нарушава ни правото на защита, защото не може да се концентрираме в защитата и ако има нещо, което може да му се вмени да се концентрираме в тази защита. Така, натрупвайки обвинения, прокуратурата затруднява правото на защита. От гледна точка на НПК смятам, че трябва да го прекратим това производство. От гледна точка на материалния закон и доколко е налице „non bis in idem“, пак трябва да прекратим съдебното производство. От гледна точка на отменителното определение на Апелативния съд ние пак трябва или да го прекратим или да задължим прокуратурата да отдели обвиненията, които се поддържат. В другата част не става въпрос дали са основателни, те просто са недопустими. Ако ги разгледаме така нашето право на защита се 6 затруднява. Не бягаме от отговорност, ако има извършено престъпление, ще си понесем с достойнство наказанието, но трябва да очертаем обвинението.