Решение № 79 от 29.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300501828 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е ВЖ от З. Г. З. с ЕГН:********** от гр.***** чрез ЕАД Е. И., ЕИК ***** против решение №1138/13.03.2024 г. по гр.д.№15420/2023 г. на ПРС-19 гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените от З. З. срещу СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *****-гр.***** искове за осъждането на ответника да му заплати сумата от 50 лв., недължимо платена за неустойка, ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважи предявеният иск. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че тъй като не се ангажират доказателства за извършени плащания, е недоказан фактическият състав на неоснователно обогатяване за връщане на даденото без основание след като в първоинстанционното производство ищецът е направил доказателствено искане за допускане на съдебна счетоводна експертиза, която да установи точният размер на извършените плащания, но такава експертиза не е допусната от районния съд.

1

Въззиваемият СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *****-гр.***** чрез Адвокатско дружество „Н. У,, М.“, чрез адв. Х. М. счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част и се иска неговото потвърждаване. Правилно съдът отхвърлил иска по чл. 55 ЗЗД, тъй като не са налице материално правните предпоставки за уважаването му, ищецът да е платил сумата, тя да е реално платена при начална липса на основание и доказване на извършеното плащане. Ищецът, върху който лежи тежестта на доказване, не е доказал посочени по-горе изгодни за него обстоятелства.

Подадена е частна жалба от СИТИ КЕШ ООД срещу определение № 6199/22.5.2024 г. по гражданско дело №1542000000/2023 г. на ПРС, 19 гр.с., с което е оставено без уважение искането му по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските като се отхвърли искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ поради липса на материална затрудненост на лицето. Изложени са аргументи, че не може да се присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание материалната затрудненост на доверителя, след като лицето разполага със значителни доходи и не е материално затруднено. Представят се доказателства за това.Съдът не е съобразил, че делото е заведено при злоупотреба с право по смисъла на чл.3 ГПК, поради което счита, че на ищцовата страна не се дължат разноски – ищецът е подал 8 ИМ чрез ЕАД Е. И. с идентично съдържание, въпреки че е имал възможнст да получи защита на правата си в 1 производство, цитира се Решение на СРС №7583/24.4.2024 г. по гр.д.

№145845/2023 г.

Постъпил е отговор на частната жалба, с който се оспорва същата и се иска потвърждаване на определението на РС. Претендират се разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С решение № 1138/13.03.2024 г., постановено по гр.д.115420/2023 г. на РС, 19 гр.с., съдът е уважил иска на З. З. като е обявил за нищожна клаузата за неустойка по чл.8 от договора за паричен заем №445158 от 24.08.2020 г., сключен между него и „Сити кеш“ООД като противоречаща на добрите нрави и е отхвърлил предявените от З. З. против „Сити кеш“ООД искове за осъждане на „Сити кеш“ООД да му заплати сумата 50 лв.- недължимо платена 2 неустойка ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане, поради недоказаност на фактическия състав на неоснователното обогатяване, т.е. на извършеното от З. З. недължимо плащане на сумата 50 лв. За уважения иск РС е присъдил на адв.дружество ЕАД Е. И. сумата 400 лв. – адв. Възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението на ПРС в уважителната му част не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на въззивното производство е решението на ПРС в отхвърлителната му част по предявения иск с пр.осн.чл.55,ал.1 ЗЗД.

Ищецът З. З. твърди, че по сключения с ответника „Сити кеш“ООД е платил без основание сумата от 50 лв.- неустойка по договор за паричен заем №445158 от 24.08.2020 г., поради нищожност на неустоечната клауза на чл.8 от сключения договор.

За основателността на ика по чл.55 ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже реално заплащане на сумата , а ответникът – че сумата е била дължима и е платена на правно основание.

Пред ПОС е приета ССЕ, изпълнена от ВЛ М. М. – заключение от 23.10.2023 г., неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че по процесния договор за паричен заем, З. З. е заплатил на „Сити кеш“ООД сумата 91,66 лв. неустойка.

Тъй като с вл.с. решение по гр.д.№15420/23 г. на ПРС, 19 гр.с. клаузата за неустойката е обявена за нищожна, сумата на неустойката е платена без правно основание, поради което искът е основателен и следва да се уважи в претендирания размер – 50 лв. Следва да се отмени решенето на РС в тази част и вместо него да се постанови друго, с което да се осъди „Сити кеш“ООД да заплати на З. З. недължимо платената сума. С оглед на уважаване на ВЖ, въззивникът има право на разнонски.

По отношение на разноските:

В мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №6/6.11.2013 г. по тълк.

№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатката защита и фактическата и правна сложност на делото. Тъй като предявеният иск по чл.55 ЗЗД е с ниска правна и фактическа сложност и малкия обем на събраните доказателства, които да ги обективират, поради което ПОС намира, 3 че е налице несъответствие между размера на дължимото възнаграждение по чл.7, ал.2,т.1 от НМРАВ

/480 лв. с ДДС/ и усилията за защита при упражняване на процесуалните права, както и цената на иска /50 лв./ , поради което намира, че са налице предпоставките за намаляване на адвокатския хонорар. Съдът съобразява и задължителното за всички съдилища на осн.чл.633 ГПК решене на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-428/22 по преюдициално запитване от СРС, с което е прието, че ако се установи, че наредба, която определя мин.размери на АВ противоречи на посочините разпоредби, нац.съд е длъжен да откаже да я приложи спрямо страната осъдена за разноки, включително и когато предвидените в тази наредба мин.размери отразяват реални пазарни цени на адв.услуги. Тъй като в случая въззивното производство не се характеризира с голяма факическа и правна сложност и ЦИ е много ниска от претендираното АВ, на пълномощника на въззивника следва да се присъди АВ по чл.38 ЗАдв. в размер на 120 лв. с ДДС, а на въззивникът З. З. направените пред ПОС разноски в размер на 175 лв. /от които 25 лв.ДТ и 150 лв.- за ВЛ/.

По отношение на частната жалба по чл.248 ГПК:

С обжалваното решение РС е присъдил 400 лв. адв.хонорар на ЕАД Е. И. за оказана безплатна пр.помощ на З. съобразно чл.7, ал.2,т.1 на Наредба 1/9.7.2004 г. По направеният довод, че не е налице материална затрудненост на З., поради което не е налице основание за сключване на договора за безплатна правна помощ, съдът нимара довода за неоснователен, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл.38, ал.1,т.1-3 от ЗАдв., за която на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. му се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. За присъждане на АВ по чл.38,ал.2 ЗАдв. не е необходимо с ДПП да се представят доказателства, че доверителят е материално затруднено лице. Изявлението за оказана безплатна правна помощ обвързва съда и той не дължи проверка в тази насока, но при наличие на възражение, съдът следва да прецени валидността на сключения договор като доказателствената тежест лежи върху оспорващия, който следва да докаже положителният факт, че страната разполага със средства. Но дори това да бъде установено, съгласно съд.практика на ВКС, която настоящият състав споделя, когато адвоката не е получил възнаграждение за процесуалното си 4 представителство по делото, при всички случаи такова му се дължи, съобразно изхода от спора.

По направения довод за злоупотреба с право, ПОС намира следното: ищецът З. не оспорава, че е подал 8 ИМ за недействителност на договорни клаузи / по гр.д.15409/23г., 15410/23 г., 15411/23 г., 15416/23 г., 15417/23 г., 15418/23 г., 15419/23 г., 15420/23 г./ чрез ЕАД Е. И. срещу Сити кеш ООД, произтичащи от същия договор за кредит, въпреки че е имал възможност да получи защита на правата си в 1 производство.

Съдът намира, че в случая е налице злоупотреба с право, изразяващо се в генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, което противоречи на принципа на законност и добросоъвестност в процеса, прогласен в чл.3 от ГПК, където е казано, че участвяващите в съд.производсва лица и техните представителни са длъжни да упражняват предоставените им просецуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави“. По изложените по-горе съображения съдът намира, че следва да се намали присъденото адв.възнаграждение по гр.д.

№15420/23 г. от 400 лв. на 120 лв. с ДДС или общо 240 лв. за проц.

Представителство пред ПРС и ПОС. В този смисъл ЧЖ по чл.248 ГПК е основателна - Следва да се отмени решението в частта за разноските, както и определението по чл.248 от ГПК на РС и вместо това да се постанови друго, съобразно изложените по-горе мотиви.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1138 от 13.03.2024 г. по гр.д.N15420/2023 г. на РСПловдив ,19 гр.с. в частта, с която са отхвърлени предявените от З. Г. З. с ЕГН:********** от гр.***** срещу СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *****-гр.***** искове за осъждането на ответника да му заплати сумата от 50 лв., недължимо платена за неустойка, ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *****-гр.***** да заплати на З. Г. З. с ЕГН:********** от гр.***** сумата от 50 лв., недължимо платена за 5 неустойка при начална липса на основание по договор за потребителски кредит №445158 от 24.08.2020 г., ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *****-гр.***** да заплати на З. Г. З. с ЕГН:********** от гр.***** сумата от 175 лв. –разноски по делото пред ПОС.

ОТМЕНЯ решение №1138 от 13.03.2024 г. по гр.д.N15420/2023 г. на РСПловдив,19 гр.с.в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение на ЕАД Е. И. в размер на 400 лв. и определение № 6199/22.5.2024 г. по гражданско дело №1542000000/2023 г. на ПРС, 19 гр.с. по чл.248 ГПК и вместо тях в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК *****-гр.***** да заплати на ЕАД Е.

И. сумата от 240 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС и ПОС по чл.38 ЗАдв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6