Решение № 491 от 16.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Варна, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110106557 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от „Д. З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № ...., срещу О. В., Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. .... № ...., искове както следва

- с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ за осъждане на ответника да изплати на ищеца, след увеличаване на иска по размер на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 3595,89 лева, представляваща изплатено от „Д. З.“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 211316279/2022 г. и реализираните обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да изплати на ищеца сумата в размер на 236,29 лева – частичен иск от сумата 424,83 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.04.2022 г. до 23.05.2023 г. върху изплатеното от „Д. З.“ АД обезщетение в размер на 3580,89 лева по щета № 211316279/2022 г. и реализираните обичайни разноски за неговото определяне в размер на 15,00 лева.

В исковата молба ищецът излага, че на 18.09.2022 г. в гр. Варна, в к.к. „Ален мак“ на ул. „Янко Славчев“ до Варненски свободен университет, е настъпило произшествие, при което върху паркиран лек автомобил „М. 3“ с рег. № * **** **, собственост на Г. Р.а, 1 управляван от Д. Р., е паднало дърво. В резултат на произшествието на горецитираното МПС са нанесени материални щети. За произшествието е издадено Удостоверение № 716801-745 от 23.09.2022 г. от Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна. Твърди се, че към датата на инцидента л.а. „М. 3“ с рег. № * **** ** е бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“, полица № 0312220012006340, при ищцовото дружество. За уврежданията по автомобила била предявена претенция, образувана ликвидационна преписка № 211316279, били извършени огледи и изготвени заключения с опис на щетите. Твърди се, че увреденият автомобил е възстановен в автосервиз „Ауто Финес“ ЕООД, като за извършените ремонтно-възстановителни работи била издадена фактура на стойност 3580,89 лева. Сумата била платена от ищцовото дружество на 15.11.2022 г. Във връзка с ликвидацията на преписката били реализирани и обичайни разноски в размер на 15,00 лева. Предвид изложеното, се позовава на чл. 410, ал.

1, т. 2 и т. 3 от КЗ, във вр. с чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за встъпване в правата на застрахованото лице Г. Р.а. Счита, че отговорността за настъпилото произшествие, изразяваща се в бездействие, е на О. В., в качеството й на собственик на дървото и възложител на работата, при или по повод на която са възникнали вреди. Заявява, че в конкретния случай О. В. и лицата, на които е била възложена работата по поддръжка на зелените площи, са проявили бездействие, като не са изпълнили задълженията си по чл. 30, ал. 4 на Закона за пътищата.

Сочи, че на О. В. била изпратена регресна покана за възстановяване на изплатената от ищцовото дружество сума, но задължението останало непогасено, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящите претенции. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. В. депозира писмен отговор. Счита, че представените доказателства не обосновават извод за наличие на причинна връзка между настъпилото увреждане и осъществено противоправно бездействие на ответника. Оспорва претенциите и по размер, като счита същите за силно завишени. Счита, че вредата може и да се дължи на случайно събитие или непреодолима сила, дава се пример с наличието на буря или силен вятър. Настоява за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът „Д. З.“ АД не изпраща представител. С молба вх. № 5395/22.01.2024 г. процесуалният му представител изразява становище по съществото на спора, като поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът О. В. се представлява от юрисконсулт С. Д..

Оспорва исковата молба, поддържа депозирания писмен отговор на същата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно, а и от Полица № 0312220012006340 се установява, че лек автомобил марка „М.“ с рег. № * **** ** е застрахован по застраховка „Каско на МПС“, клауза Пълно какско“, към „Д. З.“ АД, за периода от 09.03.2022 г. до 08.03.0223 г.

Застрахователната сума на МПС е в размер на 7500 лева; застраховащ и застрахован - Г. И.а Р.а,.

2

Видно от Общите условия към горната застраховка, същата покрива събития в паркирано състояние на превозното средство.

От Удостоверение за техническа изправност на ППС, протокол № 28086492, разрешение № 1379/1, е видно, че лек автомобил „М. 3“ с рег. № * **** ** е преминал преглед за техническа изправност на 04.03.2022 г.

О т Удостоверение рег. № 716801-745/23.09.2022 г., издадено от Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна, да послужи пред „Д. З.“ АД, се установява, че на 18.09.2022 г. в 11:00 ч. в Първа РСПБЗН - Варна, е получено съобщение за паднало дърво върху лек автомобил „М.“ с рег. № * **** ** на адрес: к.к.

„Ален мак“, до ВСУ, гр. Варна, като служители на посочената служба са посетили и ликвидирали произшествието.

„Д. З.“ АД е уведомено за процесното застрахователно събитие с Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ на 19.09.2022 г. от Д. И. Р. – представител на застрахованата Г. И.а Р.а.

С Протокол № 11432-16635740837/19.09.2022 г. и Протокол № 1345416649499135/05.10.2022 г. за извършен оглед на МПС по щета № 211316279 от представител на „Д. З.“ АД, са установени щети по следните части на лек автомобил марка „М.“, модел 3, с рег. № * **** ** : таван, врата на багажник, спойлер врата багажник, рамка врати - д., рамка врати - л., облицовка задна броня, калник заден ляв, преден капак, калник преден ляв, фар ляв, предна врата - л., задна врата - л., греда напр. задна таван, колона задна дясна, колона задна лява, панта з. капак дясна, панта з. капак лява, ПВЦ водач ляв задна броня.

Видно от Фактура № 0000016134/07.11.2022 г., издадена от „Ауто Финес“ ЕООД, ремонтът по щета 211316279 на лек автомобил „М. 3“ с рег. № * **** ** възлиза на 3580,89 лева с вкл. ДДС.

С ликвидационен акт 1070805/07.11.2022 г. на „Д. З.“ АД, генерална агенция Провадия, по ликвидационна преписка № 211316279 от 18.09.2022 г., полица 0312220012006340, е разпоредено на „Ауто Финес“ ЕООД да бъде изплатена сумата 3580,89 лева.

Видно от преводно нареждане от дата 15.11.2022 г., „Д. З.“ АД е изплатило на „Ауто Финес“ ЕООД сумата от 3580,89 лева, с основание щета 211316279, рег. ув. МПС: * **** **.

Ответникът О. В. не оспорва извършеното плащане.

С регресна покана изх. № 310002293/13.03.2022 г. „Д. З.“ АД уведомява О. В. за изплатеното от дружеството обезщетение по щета № 211316279/2022 г. по повод застрахователно събитие, причинено от необезопасено дърво на ул. „Янко Славчев“, гр.

Варна, на 18.09.2022 г. Кани представител на Общината в 7-дневен срок от получаване на съобщението да се яви в представителство на дружеството за уговаряне на начина на заплащане на възникналото на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ задължение в размер на 3595,89 лева, включващо изплатено обезщетение за претърпени вреди в размер на 3580,89 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, или да изплати дължимата сума по банков път. От обратна разписка към товарителница 9102955419 на куриерски услуги „Европът“ се установява, че регресна покана 211316279 от „Д. З.“ АД е получена от О. В. на 14.03.2023 г.

С писмо рег. № РД23005471ВН_001ВН/16.03.2023 г. Директорът на дирекция „ПНО“ към О. В. уведомява „Д. З.“ АД, че счита претенцията, предявената с регресна покана по щета № 211316279/2022 г., за неоснователна.

В заключението си по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза вещото лице 3

А. В. излага, че предвид уврежданията, установени по процесния автомобил при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният: пряк контакт между превозното средство, намиращо се в покой, и твърд предмет с голяма маса, движещ се вследствие на земното притегляне в посока към земната повърхност, непосредствено над автомобила. Сочи, че обичайно такъв тип увреждане се получава при падане на голям клон или ствол на дърво върху превозно средство. Прави заключение, че уврежданията по автомобила са в причинно-следствена връзка с посочения механизъм на произшествието.

Съгласно заключението, всички установени от застрахователя и извършени ремонтно-възстановителни работи са били необходими за отстраняване на вредите по процесния автомобил.

Вещото лице определя общия размер на щетите върху лек автомобил „М. 3“ с рег. № * **** ** по средни пазарни цени към датата на ПТП на сумата от 8578,89 лева, включваща следните позиции: обща стойност на резервните части – 3431,45 лева, общо за операции Д/М и Р/О – 31,9 часа х 36,00 лева средна пазарна цена на труда за 1 нормочас с вкл. ДДС = 1148,40 лева, общо за операции за ремонт – 21,6 часа х 36,00 лева средна пазарна цена на труда за 1 нормочас с вкл. ДДС = 777,60 лева, общо за операции за боядисване – 57,44 часа х 36,00 лева средна пазарна цена на труда за 1 нормочас с вкл. ДДС = 2067,84 лева, общо за основни и допълнителни материали – 1153,60 лева.

Сочи, че размерът на изплатеното от застрахователя обезщетение – 3595,89 лева, съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети съобразно действащите към момента на събитието пазарни цени и методиката за определяне на обезщетения по застраховка „Каско на МПС“ с използване на употребявани резервни части, нормочас, нормативи за ремонтни операции и материали съгласно договорни отношения между застрахователната компания и сервиза, извършващ ремонта, и включени 15 лева ликвидационни разноски.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. И. Р. - водач на процесния автомобил на датата на произшествието. Свидетелят излага, че паркирал автомобила на ул. „Янко Славчев“, пред ВСУ, вдясно по платното за движение, като нямало знаци, забраняващи паркирането и престоя на МПС. Имало буря и на излизане от университета свидетелят видял, че дърво, намиращо се на тротоара, е паднало върху автомобила. Обадил се на тел. 112 и оттам изпратили пожарникари, които отстранили дървото - нарязали го и го извозили. В резултат на произшествието били причинени вреди по багажника и тавана на автомобила.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 и 3 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (т. 2), или собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (т. 3).

За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка по чл. 410, ал. 1, т. 2 и/или т. 3 от КЗ, е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: валиден към датата на застрахователното събитие договор за застраховка, извършено плащане от застрахователя на обезщетение за причинените вреди и осъществен деликт вследствие на противоправно деяние (действие или бездействие) от лице, изпълняващо възложена му работа (по т. 2) или настъпили вреди поради свойствата на 4 самата вещ (по т. 3). С ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/1975 г., т. 3, са дадени задължителни указания на съдилищата досежно разграничаване на отговорността по чл. 45 (чл. 49) ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД, в които е посочено, че за разлика от хипотезата на чл. 45 (чл.