Решение № 439 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. П., 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330203920 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0333-000199 от 10.04.2024 год. на ***** в ОД на МВР - П., РУП С., с което на Р. В. П., ЕГН:

**********, са му наложени следните административни наказания – ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение разпоредбата по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Р. В. П., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание адв. Т., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, ***** в ОД на МВР - П., РУП С., редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда от страната, е депозирана писмена молба-становище, с която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Евентуално, моли за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минимум, предвиден в Наредбата № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, 1 приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

На 11.02.2024г. жалбоподателят Р. В. П. осъществил връзка със св. В.

Й. П., с цел покупко-продажба на автомобил „Ауди 6“, предложен в „mobile.bg“. Автомобилът бил собственост на К. Й. П. и се ползвал с транзитен номер *****. При комуникацията св. П. знаел,че всъщност транзитния номер е с изтекла валидност, като споменал на жалбоподателя, че автомобилът е без гражданска отговорност. Въпреки това жалбоподателят П. се съгласил и на 11.02.2024г. уговорили среща, за да изпробва МПС-то. П. подвел управлението на Ауди-то, като в колата пасажери били приятелската му – св. Й.Д.В. и св. П.. В 14:45ч. в гр. С., на ул. „И. В." №****, по път, отворен за обществено ползване, в посока на движение от изток към запад, жалбоподателят П. докато управлявал лекия автомобил „Ауди“, за да провери изправността му, бил спрян за рутинна проверка от св. И. Д. Ю., **** към РУП С.. В хода на проверката били констатирани две нарушения – че жалбоподателят П. не носи СУМПС от съответната категория, както и че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред - на същото е монтиран транзитен номер *****, валиден до 26.11.2023г.

От същата дата били снети обяснения от водача и пасажерите в колата.

Жалбоподателя П. обяснил, че му направило впечатление за наличния транзитен номер върху автомобила, но тъй като св. П. не му споменал нищо и затова не се усъмнил,че е с изтекла валидност. Не разбирал нищо от валидност на номера. От своя страна св. В. споделя същата теза като на жалбоподателя – забелязала ,че процесният автомобил е с транзитен номер, но не разбирала от валидности. Заявява за св. П.,че бил знаел за изтеклия срок на номера и затова, че няма гражданска отговорност, но не му се влагали средства при запитване от полицейския служител. Самият св. П. потвърждава горното,че е бил наясно както с липсата на гражданска отговорност на процесното МПС, така и с изтеклата валидност на транзитния му номер. Не сочи, дали е споделил тези факти на жалбоподателя.

За установените нарушения св. Ю. съставил срещу жалбоподателя два АУАН-а, от които процесният АУАН GA № 1149047/11.02.2024г. за нарушения на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП /описано писмено, но чиято правна квалификация е добавена с химикал /и по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Другият АУАН бил за липсата на застраховка „гражданска отговорност“. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал с изричното отбелязване,че няма възражения.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.

Тази фактическа обстановка безспорно се установява от приложените по преписката и събрани писмени доказателства, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на св. И. Д. Ю. /актосъставител/, частично от показанията на св. В. Й. П. частично от показанията на св. Й.Д.В., Съдът кредитира показанията на св. Ю. като непредубедени, 2 незаинтересовани, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото. В показанията си актосъставителя потвърждава авторството на акта и направените в него констатации. Споделя, че или Р.

/жалбоподателят/, или продавачът /св. П./ са посочили в хода на проверката,че не им се давало 30 лева за удължаване на транзитния номер, което било еднократно. Няма спомен, дали жалбоподателят е знаел,че е в нарушение, предвид горното.

В показанията си св. В. потвърждава тезата на жалбоподателя, но изяснява, че жалбоподателят, преди да изпробва Ауди-то, е научил от св. П. за липсата на „гражданска отговорност“, но не и че е изтекъл срокът на транзитния номер.

От показанията на св.П., за разлика от обясненията си, ясно сочи,че преди жалбоподателят да управлява МПС-то, му обяснил, че това ще се случи на негова отговорност, тъй като автомобилът не разполага с валиден транзитен номер и застраховка „гражданска отговорност“.

Показанията на тези двама свидетели се ползват с доверие единствено в частта, в която потвърждават управлението на МПС-то в конкретния ден и час от страна на жалбоподателя и извършената впоследствие проверка от полицейския служител, включително фактът на узнаване от страна на водача преди да приведе управлението МПС-то,че няма „гражданска отговорност“.

Освен в показанията си, дори от проведената служебно от съда очна ставка по реда на чл.143, ал.1 от НПК на свид. В. П. и свид. Й. В., относно това, дали жалбоподателят е споделил на жалбоподателя фактът на изтеклата валидност на транзитния номер, не можа да се преодолее противоречието помежду им. Всъщност съдът отбелязва, че установяването на този факт има отношение единствено, дали нарушението е извършено с умисъл.

По делото безспорно се установяват и двете вменени нарушения – затова, че П. в процесните време и място – не е носил СУМПС и е управлявал лек автомобил „Ауди“ на път за обществено, ненадлежно регистриран, поради изтекъл транзитен номер *****, валиден до 26.11.2023г. Издаването на транзитни табели с регистрационен номер представлява различен режим на снабдяване на превозното средство с необходимото му административно разрешение да участва в пътното движение. В случая това разрешение има само временен характер, поради което правилно е прието, че след изтичането на срока на валидност на транзитните регистрационни номера процесният автомобил не е бил регистриран.

Основните възражения по същество, които се навеждат от жалбоподателя, касаят второто нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП, в частност това, че не е знаел за изтеклия срок на транзитния номер, тъй като св. П. не му бил споделил този факт, преди да се изпробва изправността на автомобила.

Този факт не можа да се установи и противоречието остана, не само с показанията, но и с проведената очна ставка между св. П. и св. В.. Както погоре обаче съдът посочи, установяването на това обстоятелство е от значение единствено, по отношение на това нарушението умишлено ли е извършено – 3 т.е. въпреки знанието му жалбоподателя е управлявал ненадлежно регистрирания автомобил. Посоченото обаче не означава, че П. няма да бъде отговорен, дори и да е така., защото деянието, извършено при непредпазливост, също е съставомерно съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН.

Ето защо съдът намира, че от субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост, а направеното възражение за неоснователно. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на извършване на деянието на жалбоподателя му е направило впечатление,че процесното МПС е с транзитен номер, но не е направил каквито и да било усилия да провери валидността им чрез поискване на документ от св. П., дори не е попитал. Фактът на незнанието от дееца на това обстоятелство е годен да изключи умишлените форми на вината, но не и непредпазливостта. В случая жалбоподателят макар да не е предвиждал обществено опасните последици, е бил длъжен да се увери, че управлява автомобил, който не е надлежно регистриран, без да се оправдава с поведението на продавача – св. П.. Досежно субективната страна на нарушението в съдебната практика последователно е изяснено, че всеки водач, пристъпвайки към управление на моторно превозно средство, собствено или чуждо, е длъжен първо да се увери, че то е годно за управление, включително че е регистрирано - така Решение № 4534 от 21.05.2024 г. по к.а.н.д. № 403/2024 г. на XXII състав на Административен съд – П.. Това задължение следва от самото качество на лицето като водач и не е поставено в зависимост от въпроса за собствеността на автомобила или други обстоятелства. Прави впечатление и друго – установи се в показанията на св. П. и ангажираната от жалбоподателя - св. В., че П. все пак е узнал за липсата на гражданска отговорност на конкретното МПС от продавача и въпреки това го е си е позволил да го управлява. Тук съдът отбелязва, че последиците от управление на МПС без гражданска отговорност и получено уведомление за това, без предприемане на мерки впоследствие от нарушителя, също води до служебно прекратяване на регистрацията, чиято отговорност отново би била подведена под чл.140, ал.1 от ЗДвП с последващо шофиране на такъв автомобил. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят проявява недисциплинирано отношение към спазването на установените правила и норми по пътищата с оглед задоволяване на нуждите си /в случая да изпробва процесния автомобил и да го закупи/ пренебрегвайки изцяло реда за това, а изтъкнатото от него незнание единствено цели освобождаването му от отговорност. При това положение, напълно основателно е ангажирана отговорността му.

Правилно е посочена и санкционната норма, въз основа на която са наложени наказанията, за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, нормата е чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Правилно наказващият орган е индивидуализирал и наказанията, кумулативно предвидени за това нарушение. Съгласно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая са наложени глоба в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право 4 да управлява МПС, в техния минимум, който не подлежи на корекция от съда.

Случаят не е „маловажен“ и за двете нарушения, първо предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която сочи,че за нарушенията по този закон не се прилагат нормата на чл.28 от ЗАНН, а и казусът не се отличава с пониска обществен опасност от обикновените случая на вменените нарушения.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя. Описанието на нарушенията е пълно,точно и ясно,така че жалбоподателят да разбере за какво деяние е наказан. Посочена е правилна квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Във връзка с последното обаче, съдът констатира съществено процесуално нарушение, отнасящо се до реквизита на чл.42, ал.1, т. 5 от ЗАНН, а именно законовите разпоредби , които са нарушени в АУАН.

В конкретния случая, относно нарушението за неносене на СУМПС /т.1/ правната му квалификация е допълнително написана с химикал, като не се знае кой го е направил, в какъв момент - по време на акта или след него, без това обстоятелство своевременно да е удостоверено с подпис на лицето, което го е сторило. Всъщност дописването с химикал на конкретната правна квалификация по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП без да са ясни горните факти, се равнява на липса на посочени нарушени норми за това деяние. Посоченото представлява съществено нарушение за неспазен реквизит на акта, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя да разбере нарушените от него разпоредби и съответстват ли те на посоченото описание, на наложеното му наказание.