Определение № 218 от 30.03.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Габрово, 29.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20224200500353 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 275 във вр. с 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1924/25.07.2022 г. от адв. А. Г., адв. М. М., адв. Ц. М., адв. М. К., адв. В. М. против определение № 133 от 14.06.2022 г. на РС - Дряново постановено по гр. д. № 394/21 г.

С разпореждане № 391 от 13.01.2022 г. частната жалба, е върната поради неотстраняване на констатирани нередовности от въззивния съд.

С определение № 66 от 13.02.2023 г. е отменено разпореждане № 391 от 13.01.2022 г. постановено по в.ч.гр.д. № 353/22 г. по описа на ГбОС, в частта, с която е върната частна жалба с вх. № 1924/25.07.2022 г. подадена от адв. В.

М. против определение № 133 от 14.06.2022 г. на РС - Дряново постановено по гр. д. № 394/21 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение на ДРС, като постановено в противоречие на съдопроизводствените правила и при непълнота на доказателствата. Съдът преди да постанови акта си е следвало да установи, какви са фактическите отношения между В.А. и жалбоподателя, тъй като това несъмнено би го определило като „заинтересовано лице“ по см. на чл. 161 от СК. А. е човек с увреждания, която трайно е лишена от достъп 1 до правосъдие и защита на правата й. Неправилно съдът е прекратил производството по делото, поради липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателя. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК главни страни в съдебното производство са лицата, от чието име се търси защита. От изложеното в жалбата, с която РС бил сезиран, ясно били изложени факти определящи В.А. като човек с увреждания, като житейската му ситуация разкрива елементи на уязвимост и поради това трайно е лишена от достъп до правосъдие за защита на своите накърнени права и тези обстоятелства ясно са посочени пред РС, който не ги е взел предвид. Съдът следвало да приеме, че по отношение на В.А. следвало пряко да се приложи КПХУ.

Твърди се, че чл. 26 и чл. 28 от ГПК разкриват непряка дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация - водят до невъможност човек в ситуацията на В. А. да получи правосъдие. Това било в пряко противоречие с чл. 13 КПХУ във вр. с чл. 5 от КБР. РС е разполагал с правни средства за осигуряване на достъп до правосъдие на В.А., като й назначи особен представител в настоящото производство и същата следвало да бъде изслушана. Ако се приеме, че не са налице правни средства, които да осигурят на А. достъп до правосъдие и разглеждане на иск за обезщетение за претърпени вреди, във връзка с упражнено върху същата насилие, както и за преустановяване на институционализацията й, то би следвало да се разглежда като нарушение на чл. 13 от ЕКПЧОС. Твърди се, че на В.А., като човек с увреждания, следвало да се признае правоспособност и дееспособност наравно с всички останали във всички сфери на живота и да й се осигури ефективен достъп до правосъдие. Излагат се доводи и се заключава, че тя може самостоятелно да упражнява редица свои права и в този смисъл отказът за достъп и среща с нея е незаконосъобразен. Излагат се доводи, защо имат право да се срещат с Веселка, като тези им доводи не били обсъдени от РС.

Моли се, да се отмени обжалваното определение и да се конституира в производството В.В. А., като страна, както и нейния настойник, като се разрешат процесуалните въпроси, касаещи правото й на достъп до правосъдие. Моли се, съдът да се произнесе по същество на спора или да се върне делото за извършване на следващите се процесуални действия.

Настоящият състав на съд намира, че жалбата е подадена в срок, от лице, което има право на това и е подадена срещу съдебен акт, който подлежи 2 на обжалване, поради което е процесуално допустима. същество жалбата е неоснователна.

Разгледана по

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от адв. А. Г., адв. М. М., адв. М. К., адв. Ц. М., адв. В. М. против Кмета на Община Дряново, в качеството му на орган по настойничество и попечителство, във връзка с настойничеството на Веселка В. А., родена на 07.07.1993 г. Твърди се, че жалбата е срещу отказа от страна на отговорния орган да упражни правомощията си в защита на интересите и правата на поставената под запрещение и в риск Веселка, за което бил надлежно сезиран от тях с писмо получено на 13.08.2021 г. за подновяване на срещите им с нея, но не получили отговор и след изтичане на месечния срок считат, че са изправени пред мълчалив отказ. Излагат доводи, защо имат право на исканите срещи с Веселка. Молят да се отмени обжалвания отказ на Кмета на Община Дряново - за осигуряването им на среща с В.А. и да се постанови решение, с което да се отмени същия и да им се разрешат извършването на правни и фактически действия, поискани от тях. Правят искане В. А. да бъде конституирана по делото и да й се назначи особен предсатвител.

В допълнителна молба, в изпълнение на указанията на РС- Дряново, обосновават правния си интерес от качеството си на адвокати за защита на правата на децата и възрастни с ментални увреждания, които водят дела по индивидуални жалби и по общи стратегически дела, с цел реалното приложение на разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Освен за защита на собствени права, ще се реализират и техни права като адвокати, гарантирани им от КРБ и ЗА - правото на достъп и правото им на срещи с клиента, което обуславяло правния им интерес.

За да постанови обжалваното определение и да прекрати производството производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима по подробно изложени доводи. Приел е, че жалбоподателите не са легитимирани по смисъла на чл. 161 от СК, тъй като не са заинтересовани лица по смисъла на закона, а именно роднини или близки на поставеното под запрещение лице. Освен това недопустимо е да се обосновава правен интерес с евентуалното засягане на чужди права, предвид забраната на чл. 26, ал. 2 от ГПК. Искането за среща с лицето не би довело до защита на конкретно субективно право на адвокатите - правозащитници, тъй 3 като поставеното под запрещение лице не е техен клиент. Жалбата е недопустима, тъй като не съдържа допустим петитум в частта за разрешаване извършването на поисканите от жалбоподателя правни и фактически действия, тъй като съдът няма правомощия да дава задължителни указания на длъжностните лица извън производството по обжалване на действията посочени в чл. 161 от СК. Съдът не е компетентен да дава указания на друг държавен орган как да упражнява правомощията си, в това число да го задължава да осигурява срещи между поставени под запрещение и трети лица, тъй като съдът разрешава спорове при накърнени субективни материални права.

Настоящият състав на съда споделя приетото от първоинстанционния съд в обжалваното определени, като с оглед наведените възражения във въззивната жалба намира следното:

Съгласно действащата норматива уредба на чл. 161 от СК действията на органа по настойничество и попечителство могат да се обжалват от заинтересованите лица или прокурора. На първо място Кметът на Общината, като орган по настойничество и попечителство, се произнася с акт по отправените към него искания, като в конкретния случай в жалбата пред РС се сочи, че същият не се произнесъл, поради което е налице мълчалив отказ.

Съдът намира, че на първо място липсва акт, който да бъде проверен от съда относно неговата законосъобразност.

На второ място при постановяване на обжалвания съдебен акт съдът не е следвало да събира исканите доказателства, при приетото от него, като основен довод, че за жалбоподателя липсва активна процесуална легитимация за предявяване на жалбата. Преди съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните в производството, проверява процесуалните предпоставки за допустимост на исковете, респ. в конкретния случай правото да се обжалват действията на ОНП. След като приема, че не са активно легитимирани, тъй като не е сред заинтересованите лица по смисъла на чл.

161 от СК, съдът не следва да събира исканите доказателства. Искането за конституиране на В.А. по делото е недопустимо, тъй като в производството по реда на чл. 130 от ГПК, а именно при проверка на допустимостта на производството, не следва съда да се произнася по искането за конституиране на други страни в производството. Обстоятелствата около деспособността на 4 соченото от жалбоподателя лице Веселка не е следвало да се изследват от съда, тъй като същото не предмет на производството по чл. 161 от СК, в което се обжалват действията на органа по настойничество и попечителство.

Настоящият състав на съда споделя изводите на РС- Дряново относно липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателите да обжалват действията на ОНП, тъй като не са "заинтересована страна" по смила на чл. 161 от СК. Тази категория лица са тези, които имат родствени отношения с лицето или други фактически отношения, които предполагат установена трайна връзка. Съдът изцяло споделя изложените мотиви в тази част от обжалваното определение, като не следва да ги повтаря.

Относно възраженията в жалбата, че се търси защита на главна страна в евентуален процес са ирелевантни за преценката на първоинстанционния съд, тъй като жалбата е подадена от лица чужди на евентуално засегнатия В.А., а чужди права могат да се упражняват само в предвидените от закона случай, съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК, като настоящия не е такъв. Надлежна страна е носителя на правото на иск за разрешаване на правен спор, който е предмет на процеса, като процесуалната легитимация е принадлежност на правото на иск и легитимирано лице значи законово овластено лице. За да е законово овластен адвоката, в това му качество, за да участва в процес и да упражнява правата на доверителя си, същият следва да е надлежно упълномощен за това по реда на чл. 34 от ГПК. Във всички останали случай адвокатът не е по принцип процесуално легитимиран да защитава/ упражнява чужди права, за които не е овластен. Адвокатът в процеса, действа от чуждо име, отклонява от себе си последиците на водения процес и остава спрямо тях трето лице и той не става страна даже, когато изцяло замества страна във водене на делото.

Останалите наведени възражения в жалбата по отношение достъпа до правосъдие на В. А. не са обсъждани, не са решаващи и не са взети предвид от съда при постановяване на обжалваното определение.

Предвид гореизложеното обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение, като неоснователна и недоказана.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според разпоредбата на чл. 161 от СК решението на 5 районния съд не подлежи на обжалване. По силата на чл. 274, ал. 4 от ГПК същият режим - на двуинстанционно обжалване, следва да се приложи и спрямо частната жалба срещу определения, постановени в хода на това производство, поради което настоящото определение не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с вх. № 1924/25.07.2022 г. от адв. В. М. против определение № 133 от 14.06.2022 г. на РС - Дряново постановено по гр. д. № 394/21 г., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6