Решение № 73 от 10.05.2018, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 75/2018
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 10.05.2018
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ЦОНЕВА ТОПАЛОВА, ИВА СПАСОВА ДИМОВА, КРЕМЕНА НИКОЛАЕВА ГОЛЕМАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.290 ал.1 · Наказателен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 72 гр.Габрово,10.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : КР.ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА при секретаря..В.Кирифарева, и прокурор. АЛЕКСАНДРОВ...., като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 75 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Прокуратура на Република
България против решение № 349/7.11.2017 г. по гр.д. № 1209/2017 г. по описа на Габровски районен съд.
В жалбата се твърди, че съдът приел за доказани причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически преживявания, както и накърнено добро име след колеги и приятели.
Издадените актове в хода на досъдебното производство не са публични, поради което разгласяването им не може да се вмени във вина на служители на ответника.
Твърди се, че през цялото време на досъдебното производство е бил с най леката мярка за неотклонение” подписка” и не е бил ограничаван по друг начин. Според жалбоподателя е показателен факта, че ищецът е имал и преди проблеми с правозащитните органи.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде намален размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Постъпила е жалба и от проц. представител на И.Б., против решението по гр.д. № 1209/2017 г. на ГРС. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно в частта му, с която искът е отхвърлен.Неправилно съдът приел, че производството е продължило единадесет месеца, тъй като заедно с досъдебното, то приключило след около три години. Неправилно съдът обвързал взетата мярка за неотклонение с преживените от ищеца неудобства. Неправилно съдът отчел предишно осъждане, за което е реабилитиран с определяне на размера на причинените вреди.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен, като размерът на обезщетението да бъде завишен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, е осъдена да заплати на И. И. Б. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на оправдаване по обвинение в извършване на престъпление по 290,ал.1 от НК с Присъда
№296/25.06.2014г. по НОХД №1141/2013г. на РС-Габрово, потвърдена с Решение №97/03.10.2014г. по ВНОХД №98/2014 г. на ОС – Габрово, влязла в сила на 03.10.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда- 31.05.2017г. до окончателното й изплащане, на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. В останалата част до пълният претендиран размер от 3000 лв. искът е отхвърлен.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Съдът намира решението за валидно и допустимо, а по същество за правилно.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ против Прокуратура на Р България с цена 3000 лв.
Безспорно е установено по делото, че с присъда №
296/25.06.2014 г., постановена по нохд.№1141/2013 г., потвърдена с решение № 97/3.10.2014 г. по внох. № 98/2014 г. по описа на ГОС, И.И.Б. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.290 ал.1 НК.
Това обуславя наличие на една от предпоставките за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 от