Решение № 232 от 10.05.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Дупница, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20231510100082 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от А. А. - Изпълнителен директор и И.Е. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф. И., с адрес: гр. София, ул. „Ястребец” 23Б срещу С. К. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***.

Ищецът твърди, че на 28.07.2022г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 195144 срещу С. К. Б. с ЕГН: ********** за сумата от 469, 51 лева, от които 364, 73 лева - главница, представляваща стойност на незаплагената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2018 г. до м. 10.2019г., ведно със законната лихва от 28.07.2022г. до изплащане на вземането, 97, 22 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.11.2022г., както и суми за дялово разпределение 5, 97 лева - главница за периода от м. 08.2019г. до м. 10.2019г., ведно със законната лихва от 28.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 1, 59 лева - лихва за периода от 01.10.2019г. до 07.07.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 2076/2022г. по описа на Районен съд-Дупница, 1 с-в е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищеца на 22.12.2022г., му е указано да предяви иск срещу ответника, поради което предявява иск за установяване на съществуването на вземането му за консумирана и незаплатена ТЕ срещу С. К. Б. с ЕГН: ********** за топлоснабден имот - гр. София, п.к. 1359, обл. София, общ.

Люлин, ж.к. „Люлин“, бл. 411, вх. Б, ет. 3, ап. 28, за процесния период, като основава претенцията си на следните обстоятелства: ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на 1 вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклоните, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ без необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът са изпадали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на 2

„Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.

Ответницата е използвала доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис” ЕООД. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 469, 51 лева, от които 364, 73 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, за периода— м.05.2018г. до м.10.2019г., ведно със законната лихва от 28.07.2022г. до изплащане на вземането, 97, 22 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 08.11.2022г., както и суми за дялово разпределение 5, 97 лева - главница за периода от м.08.2019г. до м.10.2019г., ведно със законната лихва от 28.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 1, 59 лева - лихва за периода от 01.10.2019г. до 07.07.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба по реда чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран такъв от ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, както за главница, така и за лихва. Прави възражение за погасяване по давност. В случая намира се касае за периодични плащания, за които е приложима кратката 3 - годишна давност, както е прието в трайната практика на ВКС - Решение №28/05.04.2012г. по гр,д.№ 523/2011г. на ВКС, Ш г.о., Решение № 103/19.09.2013г. по т.д.№ 1200/2011г. на ВКС, I T.O., Решение №65/6.07.2018 г. на ВКС по т; д. №1556/2017 г., 1 т. о. и др.

Задължението за плащане на топлинна енергия е месечно и има характер на периодично, поради което попада в хипотезата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и се погасява с изтичането на кратката 3-годишна давност. На следващо място сочи, че в исковата молба се претендират суми за периода м. 05.2018г. до м. 10.2019г., а приложените документи са за периоди 01.05.2020г. - 30.04.2021г. Съгласно представеното с исковата молба съобщение към фактура № 0106509968 от 31.07.2019г. е на стойност 681, 46 лв. В долната част на съобщението са посочени издадени кредитни известия за исковия период на стойност 574. 86 лв. От представеното извлечение от сметки по месеци се вижда, че за процесния период няма нито едно извлечение, единствено на трети ред се вижда „обща фактура от м.07.2019 с № 106509968, издадена на 31.07.2019г.“ на стойност 293.03 лв. Номера и датата й на издаване съответстват на посочената в Съобщението фактура № 0106509968 от 31.07.2019г., но тя е 3 на стойност 681.46 лв. Няма друг документ, посочен в извлечението, който да касае процесния период. Не са представени карнети, удостоверяващи отчети на показателите на съответните измервателни устройства, т.е представяне на доказателства за консумация на претендираните количества топлинна енергия, липсват. Намира, че няма доказателства, че исковата сума отразява отчетена консумация, изчислена по предвидения в методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, т.е. не са установени конкретните показатели, имащи отношение при това изчисление, посочени в т.

6.5 от Методиката. Оспорва изцяло дължимостта на сумата, обективирана във фактура № 0106509968 от 31.07.2019г. Намира, че сумата е начислена неправомерно и за топлинна енергия която не е потребила, поради което не дължи нейното заплащане. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар на адвоката на ищеца.

Съдът е конституирал „Техем сървисис” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, като трето лице – помагач на страната на ищеца с определение, постановено по делото на 14.03.2023г.

Съдът като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол за проведено на 18.06.2002г. Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. ***, на което било взето решение да се сключи договор за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, с фирма „Техем сървисис“ ЕООД. В същия протокол, като собственик на апартамент е посочен В.Я.Б., като същият се е подписал.

Представен е и договор № 2467 от 03.07.2002г., сключен между„Техем сървисис“ ЕООД и представител на ЕС, с предмет на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода на сграда, находяща се в гр. ***. Представен е и сключен на 03.06.2020г. договор между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите.

По делото са приети като доказателства молба-декларация за откриване на партида от В.Я.Б.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 90, том II, рег. № 3112, дело № 258/2004г., видно от който В.Я.Б. и ответника С. Б. продават на К.В.К. процесния апартамент № 28, находящ се гр. ***, ет. 3, като запазват правото на ползване по отношение на него пожизнено и безвъзмездно, а видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 10, том XLV, дело 10911/98г., процесният апартамент е закупен на 13.08.1998 г. от В.Я.Б. и ответницата С. Б..

С писмо от 10.12.2019г. ищецът е уведомил ответницата, че е вписана като титуляр на партида с абонатен № 192731 за апартамент № 28, находящ се гр. ***, ет. 3, на основание чл. 61, ал. 3 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на ищеца, поради смърт на клиент – физическо лице.