Решение № 1793 от 30.11.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 2020 г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА при секретаря С. С., като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 1432 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за зашита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Образувано е по жалба на К.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № ***/20.05.2020 година, постановено от Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено, че К.Д.К. ***, е извършил „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1, 7 и 8 от ЗЗДискр във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по признак „увреждане“ по отношение на Д.М.Д., за което, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр, му е наложена имуществена санкция в размер на 250,00 лева, както и е установено, че К.Д.К. ***, е извършил „преследване“ по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЗДискр по отношение на Д.М.Д., за което, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр, му е наложена имуществена санкция в размер на 250,00 лева. С оспореното решение на КЗД, на основание чл.

47, т. 4 от ЗЗДискр, е препоръчано на К.Д.К. ***, занапред да се въздържа от действия и изказвания, подобни на тези, които са предмет на подадената жалба, с цел недопускане наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за такава по отношение на хора с увреждане.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение КЗД не е отчела, че влошените взаимоотношения между К. и Д. имат дълбок личностен конфликт, дължащ се на поведението на Д., и по никакъв начин отношението на К. към него не е продиктувано от дискриминационно отношение.

Посочва се, че във връзка с извършена от Д. проверка на водач на МПС и съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, който впоследствие е отменен със съдебно решение, Д. неколкократно е подавал сигнали срещу К. с цел да го дискредитира, да му урони престижа и да му се попречи в кариерното израстване. Конкретно се сочи, че при кандидатстването на К. за позицията гл. инспектор от БГ ТОЛ към АПИ, Д. е подал сигнал срещу него по електронен път, което е рефлектирало при последващия подбор. Твърди се, че всичките сигнали срещу К. са били прекратени, но същите му се отразили в негативен план, което е довело и до здравословни проблеми. Навежда доводи, че в производството пред КЗД Д. не е доказал по-неблагоприятно третиране спрямо него от К. в сравнение с други лица при сходна ситуация. Изтъква се, че не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране, а е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено съзнателно по някои от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на оспореното решение на КЗД, както и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като излага подробни съображения за незаконосъобразност на решението на КЗД. Подробно аргументира, че за установяване на дискриминационно отношение следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация, е третирано и начина на третиране на други лица, които се намират в същото или в сходно положение, т.е. по отношение на които са сравними сходни обстоятелства.

Ответникът – КЗД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита, че е установено нарушение на нормите на ЗЗДискр, което е видно и от събраните по делото гласни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Д.М.Д., чрез процесуалния си представител, изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на КЗД, поради установеност на дискриминационно отношение на К., осъществено чрез тормоз и преследване по признак „увреждане“, и моли за неговото потвърждаване, както и за присъждане на сторените в производството разноски съгласно представен списък. Подробни съображения за неоснователност и недоказаност на жалбата излага и в депозиран по делото писмен отговор.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспореното решение е образувано като преписка с № 9/2019 година по описа на КЗД за производство по Глава Четвърта от ЗЗДискр въз основа на Разпореждане № 24/16.01.2019г. на Председателя на КЗД /л. 17-19/, по повод на жалба вх. № 44-00-4269/16.11.2018г. и допълнение към нея вх. № 44-005/04.01.2019г., подадени от Д.М.Д.. С разпореждането преписката е разпределена за разглеждане от Пети специализиран постоянен състав, състоящ се от следните членове на Комисията: 1. П. К.; 2. З. К.-Д.; В. С.-Д..

С Доклад за определяне на председател и докладчик по преписка № 9/2019г. вх. № 12-11-168/22.01.2019г. /л. 19/ съставът, определен с Разпореждане № 24/16.01.2019г., на свое заседание е определил за председател на състава З. Д., и за докладчик по преписката П. К..

В жалбата до КЗД и в допълнението към нея са наведени твърдения за дискриминационно отношение спрямо Д., изпълняващ длъжността младши инспектор към ЗПК в 04 РУ при ОД на МВР Варна, от прекия му ръководител К.Д.К. – командир на отделение при 04 РУ при ОД на МВР Варна. Посочва се, че на 14.11.2018г., по време на проведен инструктаж, умишлено и тенденциозно К. вмъквал в разговора темата за ТЕЛК на жалбоподателя, като си позволявал да обсъжда част от заболяванията му пред присъстващите в залата, използвайки реплики, като „За тези, които не виждат и притежават ТЕЛК да прочета лично.“; „Двамата служители извън автомобила да не се оправдават с това, че имат ТЕЛК и не могат да стоят прави.“; „След като имаш ТЕЛК, вземи го и си отивай в къщи, където ти е мястото.“. Д. твърди, че по време на разговора К. го гледал в очите с ирония и му се подигравал безцеремонно. Заявява, че се чувства обиден, дискриминиран и с унижено достойнство от К.К. по повод и при изпълнение на служебните му задължения.

Изтъква, че се чувства неравно третиран от К.К. спрямо останалите си колеги, поради това, че при всички случаи, било обсъждано здравословното му състояние, като К. твърдял, че е в тежест на службата. Твърди се, че с поведението си К. умишлено и тенденциозно настройва негативно колегите му срещу него, като подигравателно обсъжда здравословното му състояние.

За случая Д.Д. е изготвил докладна записка до Началника на 04 РУ при ОД на МВР Варна с рег. № 442р-29330/14.11.2018г. /л. 33/, в която е описано поведението на К.К. по време на инструктажа на 14.11.2018г.

К.К. също е изготвил докладна записка до Началника на 04 РУ при ОД на МВР Варна с рег. № 442р-29487/14.11.2018 г. /л. 34-35/, в която посочва, че по време на инструктажа, проведен на 14.11.2018 г., са присъствали следните служители – П.

П. – ООР, С. С. – ООР, М.А. – ООР, В. А. – ПК, и Д.Д. – ПК. Твърди, че наред с текущите задачи, му било възложено да запознае служителите срещу подпис с план на МВР „Зима“ и съответно да го разясни и даде необходимите указания, като Д. първоначално отказал да го подпише, заявявайки че не си вижда името, срещу което да положи подпис, на което К. му отговорил, че като не вижда и не иска да си напише собственоръчно името на белия лист, то тогава ще му го напише той и Д. следва да се подпише. Посочва, че в края на инструктажа се е обърнал към служителите от „Пътен контрол“ с изречението: „Да не стоят и двамата служители, когато са на място за контрол, в служебното МПС и специално към тези, които са с ТЕЛК“. Твърди, че Д. го е репликирал с нецензурна дума.

След извършена от нарочна комисия от служители на ОД на МВР Варна проверка по повод на подадените от Д.Д. и К.К. докладни записки, в хода на която са снети сведения от В. А. А. /л. 41-42/, М.А.А. /л. 43-44/ и С. И. С. /л. 45-46/, които потвърждават възникналия по време на инструктажа на 14.11.2018 г. словесен спор между Д. и К., както и разменените реплики между тях, е изготвено становище рег. № 442р-1114/14.01.2019 г. /л. 48-49/ в което е прието, че няма данни за извършено дисциплинарно нарушение и не следва на двамата служители да бъде налагано дисциплинарно наказание.

По повод подадената жалба от Д.Д. до КЗД и образуваното производство пред КЗД, с писмо с вх. № 16-11-3/28.02.2019 г. /л. 57/ К.К. представя писмено становище рег. № 442000-2767/25.02.2019г. /л.58-60/, в което излага съображения, идентични с посочените в изготвената от него докладна записка до Началника на 04 РУ при ОД на МВР Варна. В допълнение се сочи, че изричайки репликата „Да не стоят и двамата служители, когато са на място за контрол, в служебното МПС и специално към тези, които са с ТЕЛК“, не е посочил конкретно име и лице, тъй като в звеното имало две лица с ТЕЛК, освен Д.Д., другото лице бил С.М., спрямо когото се е отнасял по същия начин, съобразно указанията на Началника на 04 РУ при ОД на МВР Варна и изисквал съвестно и качествено изпълнение на служебните задължения, като това е важало и за всички други служители. Посочва, че третата, твърдяна от Д. реплика, а именно: „След като имаш ТЕЛК си го вземи и си отивай в къщи, където ти е мястото“, не я е произнасял и това можело да се потвърди от останалите служители.

От докладчика по преписка № 9/2019г. на КЗД, образувана по повод подадената от Д.Д. жалба, е изготвен доклад-заключение, в което са описани установени факти и събраните доказателства при извършеното проучване по реда на чл. 55-59 от ЗЗДискр.

В хода на производството пред КЗД са проведени три открити заседания по преписката, като не е водена помирителна процедура по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр, поради липса на воля у страните. Събрани са писмени и гласни доказателства.

С писмо вх. № 90-04-110-04.09.2019 г. /л. 131/ от ОД на МВР Варна са представени месечни графици за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД при Четвърто РУ – Варна за периода от 15.11.2015 г. до 30.11.2018 г. /л. 133-354/.

В производството пред административния орган са разпитани свидетелите П. А.

П., С.Р.М., В.М.Н., В. А. А. и М.Н.М..

Свидетелите А. и Н. дават показания, че конфликтът между Д. и К. е започнал по повод съставен от Д. акт за винетка на познат на К.. Свидетелят А. посочва, че и преди случая на 14.11.2018 г. е бил свидетел на обиди от страна на К. спрямо жалбоподателя, че заради неговите болнични ще дават смени сами, тъй като е постоянно в болничен, като твърди, че той и други техни колеги от пътния контрол са давали самостоятелни дежурства.

Свидетелят П. потвърждава възникналия словесен спор между Д. и К. по време на инструктажа на 14.11.2018 г., както и разменените реплики между тях.

Свидетелят М. твърди, че няма впечатления от ежедневната си работа за отношенията между К. и Д., като заявява, че последният винаги има претенции към нещо, поради което има спречквания между него и останалите колеги.

Свидетелят М. потвърждава влошените отношения между Д.Д. и К.К., като заявява, че е съществувало по-различно отношение от страна на К. спрямо друг служител с ТЕЛК, който е бил толериран и никога не е бил сам, а винаги е давал дежурства с друг колега младши автоконтрольор и по този начин работата му е била улеснена, за разлика от тази на Д. и другите колеги. Дава показания, че К. е обиждал Д., като му е казвал да си взема ТЕЛК-а и да си заминава.

На 05.11.2019 г., по време на проведено открито заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за „преследване“ от страна на ответната страна К.К. спрямо него, във връзка с което предоставя данни, че след подаване на жалба с вх. № 44-00- 4269/16.11.2018г. в КЗД и проведеното открито заседание на 02.07.2019 г. са подавани докладни записки от К. срещу него, че не изпълнява служебните си задължения, както и за неспазване на Етичния кодекс – неносене на униформено облекло. Вследствие на подадените от К.К. докладни записки са изготвени заповеди на Началника на Четвърто РУ – Варна за проверка с рег. № 365-3-3808/02.08.2019 г. /л. 557-558/ и с рег. № 442-3-794/03.09.2019 г.