Решение № 4388 от 02.10.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4388

Пазарджик, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20257150700673 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 118 от КСО. Образувано е по Л. Т. Ш., чрез адв. Г., против Решение № 1012-12-241#1 от 16.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-195-3 от 02.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Л. Т. Ш. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2024 г. до 30.09.2024 г. в размер на 34,05 лева дневно и Разпореждане № 122-00-195-5 от 08.04.2025 г., с което на основание чл. 54д, ал. 5 от КСО е възстановено изплащането на парично обезщетение за безработица за периода от 14.10.2024 г. до 14.02.2025 г. в размер на 34,05 лв. дневно.

Решението е оспорено като незаконосъобразно. По същество са изложени подробни съображения за неправилно приложение на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и чл. 54б от КСО. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явявява, не се представлява. Жалбата се поддържа от адв. Г. с Писмено становище с вх. № 8419/10.09.2025 г., в което са изложени отново съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, редовно призован, не се явява, представлява в съдебно заседание от юрк. С.. Излага съображения, че издаденото решение е законосъобразен административен акт и правилно са приложени разпоредбите на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.02.2024 г. жалбоподателят е подала заявление с вх. ЗПОБ-602-01-0074 в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното правоотношение с работодател във Франция е прекратено, считано от 01.02.2024 г. Към подаденото заявление жалбоподателят представила в ТП на НОИ – Пазарджик вх. №1019-12-983 от 12.02.2024 г. в ТП на НОИ - Пазарджик г-жа Ш. е представила следните документи: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС - Франция; документи за упражнявана трудова дейност във Франция - 19 бр. В допълнение жалбоподателят с вх. №1019-12-984 от 12.02.2024 г. представила и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС- Великобритания; анкетна карта за Великобритания - 1 бр.; формуляр Р45 - 2 бр.; пейслип (pay-slip) -4 бр.; копие на преносим документ U1 — 1 брой.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз, със структуриран електронен документ (СЕД) U001 № 899098 и U003 № 938876 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Франция за периодите от 27.10.2022 г. до 27.12.2022 г. и от 01.12.2023 г. до 31.01.2024 г., а със (СЕД) U001CB №939907 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Великобритания за времето от 30.05.2022 г. до 08.10.2022 г. и от 29.05.2023 г. до 05.10.2023 г.

Поради това с Разпореждане №122-00-195-1 от 19.02.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Франция. Поради неполучени удостоверителни документи, със (СЕД) U001CB №1158780 и U003 №1172222 и отново е изискано удостоверяване на декларираните от Л. Ш. осигурителни периоди от компетентната институция на Франция.

Отделно от г-жа Ш. е изискано представяне на други документи касаещи полагането на труд във Великобритания, както и със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB №1107118 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Великобритания за времето от 29.05.2021 г. до 13.10.2021 г.

С оглед горните, в ТП на НОИ – Пазарджик е събрана следната информация касаеща периоди на заетост и възнаграждение за жалбоподателя:

Със структуриран електронен документи U017 №955665 от компетентната институция на Великобритания са удостоверени:

- период на осигурена заетост от 30.05.2022 г. до 08.10.2022 г.;

- период на осигурена заетост от 29.05.2023 г. до 05.10.2023 г.;

- причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“.

Със структуриран електронен документи U017 №1168282 от компетентната институция на Великобритания са удостоверени:

- период на осигурена заетост от 29.05.2021 г. до 13.10.2021 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“.

Със структурирани електронни документ U002 №1235568 и U004 №1307714 от компетентната институция на Франция са удостоверени:

- период на осигурена заетост от 27.10.2022 г. до 27.12.2022 г.;

- период на осигурена заетост от 01.12.2023 г. до 31.01.2024 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“.

- брутен доход за периода от 27.10.2022 г. до 27.12.2022 г. вкл. в размер на 3215.00 евро. брутен доход за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г. вкл. в размер на 2048.68 евро; брутен доход за периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. вкл. в размер на 1935.07 евро.

Предвид това на основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане №122-00-195-2 от 28.03.2025 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-195-3 от 02.04.2025 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на 2004 на Л. Ш. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2024 г. до 30.09.2024 г. (осем месеца) в размер на 34.05 лв. дневно.

Впоследствие било издадено Разпореждане № 122-00-195-4 от 07.04.2025 г., с което е прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение поради започване на трудова дейност, считано от 27.05.2024 г.

След това било издадено и Разпореждане № 122-00-195-5 от 08.04.2025 г., с което се възобновява изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 122-00-195-3 от 02.04.2025 г. парично обезщетение за безработица за периода 14.10.2024 г., до 14.02.2025 г. в размер на 34,05 лева дневно, поради прекратяване на трудовата дейност на лицето, за която е подлежало на задължително осигуряване.

Разпореждане № 122-00-760-3 от 21.05.2025 г. и Разпореждане № 122-00-195-5 от 08.04.2025 г и били оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик по отношение на отпуснатия размер на обезщетението – 34,05 лева дневно. Във връзка с жалбата било издадено процесното решение.

За да потвърди Разпореждане № 122-00-760-3 от 21.05.2025 г. и Разпореждане № 122-00-195-5 от 08.04.2025 г., Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесния акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърденото с процесното решение Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Разпореждането е издадено след събиране на всички относими доказателства, същото е оспорено по административен ред пред надлежния административен орган, който се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение. Предвид това не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се, че оспореното решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Като правно основание за постановяване на Разпореждането са посочени нормите на чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б. ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Не е спорна регистрацията на жалбоподателя в Агенцията по заетостта на 01.02.2024 г., а последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването до 31.01.2024 г. е била във Франция. Потвърденият период на заетост е бил от 01.12.2023 г. до 31.01.2024 г. В рамките на предходните периоди лицето е полагало труд във Великобритания, във Франция и в България при работодател регистриран на територията на страната.

Не се установява или твърди лицето да упражнява трудова дейност за периода, за който се иска обезщетение в България до 27.05.2024 г., от която дата е прекратено изплащането на ПОБ с Разпореждане № 122-00-195-4 от 07.04.2025 г. Не се установява сключен трудов договор с работодател в България преди 02.02.2024 г.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з"), като механизмът на координация на системите за социална сигурност, уреден в същия, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.