Определение № 859 от 09.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. С., 09.01.2023 г.

СРС, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110134109 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. (АДРЕС), чрез адвокат П. Б., АК – П. против СРС, БУЛСТАТ *********, адрес: гр. С., бул. (АДРЕС), общ. С., обл. С. (област) и СГС, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С., бул. (АДРЕС), общ. С., обл. С. (област).

С Определение № 19564/3.8.2022 година, постановено по делото и влязло в сила на 17.8.2022 година съдът е прекратил производството в частта по отношение на СРС и е изпратил предявения иск за разглеждане на основание чл.7, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди на Районен съд – К..

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът – СГС, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се, че ищецът е баща на малолетната А. В.ова П.а, ЕГН 06511236730, като по силата на Решение № 206270/ 01.09.2017 г., постановено от СРС по гр. дело № 2606/ 2017 г., което е потвърдено от Софийски градски и Върховен касационен съд, родителските права по отношение на А. са предоставени за упражняване на бащата - В. П., а местожителството на детето е определено при него.

Твърди се, че въпреки това, след като взема детето съгласно постановения режим на лични контакти, се твърди, че майката на детето - Л.С., отказва да върне А. в дома на бащата на 12.12.2020 г., когато това е следвало да се случи съгласно горепосоченото съдебно решение. Твърди се, че е последвало ограничение на контактите на г-н П. с неговата дъщеря, а майката едностранно променяла местоживеенето на детето, като отказвала да позволи завръщането му в дома на бащата, въпреки влязлото в сила съдебно решение.

Твърди се, че на 17.12.2020 г. ищецът подал до СРС молба с правно основание чл.126, ал. 2 СК, с която се искало връщане на детето А. П.а. Въз основа на молбата пред СРС е било образувано гр. дело № 63397/2021 г. по описа на 83-ти състав.

Твърди се, че пред СГС е било образувано въззивно гражданско дело № 12879/ 2021 г., като на 25.11.2021 г. съдът е постановил Определение № 4535, с което е обезсилил 1 обжалваното определение на СРС, като приема, че молбата по чл.126, ал. 2 СК е недопустима.

Твърди се, че на 07.12.2021 г. г-н В. П. е подал частна жалба срещу това определение, която е заведена под входящ № 31791/ 07.12.2021 г. Жалбата е била администрирана и изпратена на горната инстанция едва на 11.03.2022 г. - два месеца след плащането на държавна такса за жалбата, като се твърди, че бездействието в този двумесечен период не е оправдано.

Твърди се, че в резултат на частната жалба е образувано въззивно гр. дело № 790/2022 г. по описа на САС, който на 25.03.2022 г. постановил акт, с който отменил определението на СГС, с което е било прекратено производството по въззивно гр. дело № 12879/ 2021 г,. и е върнал делото за произнасянето по същество.

Твърди се, че на 27.04.2022 година СГС е постановил Определение № 3753, с което е насрочил открито съдебно заседание по в. гр. дело № 12879/ 2021 г. за 12.12.2022 г. - почти 8 месеца след постановяването на акта, както и 2 години след образуването на делото пред първоинстанционния съд.

Твърди се, че насрочването на заседанието толкова напред във времето е напълно неоправдано. Прави се заключение, че правният спор ще бъде разрешен най-рано през 2023 година, т.е. продължителността на висящността на делото почти сигурно ще надхвърли 2 години, като това категорично противоречи на задължението на съдилищата да разгледат и решат делото в разумен срок.

Твърди се, че Европейският съд по правата на човека е постановил решение по делото П.и срещу Б., с което е приел, че Б. е нарушила правото на г- В. П. и неговата дъщеря А. П.а на семеен живот, гарантирано им от чл. 8 ЕКПЧОС. Твърди се, че нарушението се изразява именно в нарушаването на задължението на държавата да обезпечи безпрепятственото упражняване на това право.

Твърди се, че с бездействието си по делото пред СГС безспорно е осъществено същото нарушение, за което страната ни вече е осъдена.

Твърди се, че г-н В. П. е претърпял и продължава да изпитва силен стрес и неприятни емоции, вследствие на създалата се и продължаваща несигурност от изхода на делото.

Твърди се, че в продължение на 2 години правото му да живее със своята дъщеря, гарантирано от чл.126 СК, остава нереализирано, а ищецът живее в постоянна тревога от възможността да не получи очакваната съдебна защита на това свое право.

Твърди се, че значението на пълноценния контакт между бащата и неговата дъщеря е изключително високо и за двамата, което от своя страна обосновава завишен размер на обезщетението, имайки се предвид претърпените от забавянето на подобно производство неимуществени вреди.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника – СГС, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С., бул. (АДРЕС), общ. С., обл. С. (област) , да заплати на В. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. (АДРЕС) , общ. С., обл. С. (област), представлявано от адв. П. Б., АК – П., сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили във връзка с неизпълнението на задължението на съда за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.

От съда се иска да присъди и сумата за направените във връзка с настоящото производство съдебни разноски.

В срока за отговор на исковата молба – такъв е постъпил по делото, като заявеният иск се оспорва по основание и размер.

С отговора на искова молба се твърд, че производството по ч.в.гр.д. № 12879/2021 г. на СГС е образувано на 26.10.2021 г. - в деня на постъпване на първоинстанционното дело от СРС по подадената от ответницата Л.С. въззивна жалба, имаща характер на частна жалба, предвид предмета на производството.

Твърди се, че в едномесечен срок от образуване на делото, въззивният състав се е произнесъл с Определение № 4535 от 25.11.2021 г., с което е обезсилил определението на първата инстанция, постановено по гр.д.№ 63397/2020 г. на СРС и е прекратил производството като недопустимо. Актът е бил обжалваем, поради което със съобщения, издадени още на следващия ден - 26.11.2021 г., препис е връчен на страните, съответно на 2

30.11.2021 г. на ищеца В. П., чрез пълномощник, и на ответницата и жалбоподател - Л.С., на 02.12.2021 г., също чрез пълномощник.

Твърди се, че в едноседмичния преклузивен срок, В. П. е подал частна жалба, вх. № 31791/07.12.2021 г. срещу постановеното определение от 25.11.2021 г. Твърди се, че същата е била нередовна, което е наложило даване на указания за внасяне на държавна такса по сметка на САС - Разпореждане № 7408/13.12.2021 г., което също е постановено своевременно според ответника.

Твърди се, че съобщението до страната е било изготвено на следващия ден - 14.12.2021 г. и е било връчено на 04.01.2022 г. Указанията са били изпълнени и таксата е била внесена на 11.01.2022 г. Препис от редовната вече частна жалба е било разпоредено да се връчи на ответната страна - Разпореждане № 1408 от 31.01.2022 г.

Твърди се, че размяната на книжа е била осъществена също в кратък срок съобщението до Л.С. е от 03.02.2022 г. е било връчено на 28.02.2022 г., като след изтичане на срока за отговор жалбата и делата са били изпратени на САС за произнасяне с Разпореждане № 3713 от 11.03.2022 г.

Твърди се, че Апелативният съд се е произнесъл с Определение № 844 от 25.03.2022 г. по ч. гр. д.№ 790/2022 г. на ТО, 15 състав, като с Писмо от 28.03.2022 г. делата са върнати в СГС. Твърди се, че жалбата на настоящия ищец е администрирана от ответника СГС в кратък срок, а не както се твърди в исковата молба, че съдът е бездействал в продължение на 2 месеца.

Твърди се, че жалбата е била нередовна, което е наложило даване на указания за изправяне на тази нередовност чрез внасяне на дължимата за обжалване държавна такса.

Твърди се, че на ответната страна съдът не може да връчи препис от нередовна жалба, а след връчването й следва да изчака установения срок за отговор.

Твърди се, че Държавата, чрез своите процесуални субституенти, не отговаря за забавяния, които се дължат на поведението на страната. Твърди се, че ищецът В. П. е допринесъл с действията си за продължителността на фазата по администриране на подадената от него жалба, чрез подаването на нередовна такава.

Твърди се, че съобразно указанията на по-горната инстанция съставът от СГС е насрочил делото с Определение № 3753 от 27.04.2022 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на първата възможна дата - 12.12.2022 г. Твърди се, че ищецът П. в случай, че действително е бил несъгласен с датата, за която е насрочено откритото съдебно заседание, е разполагал с възможността да подаде писмено и обосновано искане до съдебния състав за пренасрочване на делото за друга, по - ранна дата. Твърди се, че такава молба не е отправяна до съда. Не е било упражнено и правото по чл. 255 ГПК.

Твърди се, че не е било допуснато нарушение на правото, установено с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Твърди се, че по делото е работено постоянно, ритмично и без необосновани прекъсвания и забавяния, а понятието „разумен срок“ не е равнозначно на кратък срок (Съгласно стандарта, установен с § 39 от решението по делото В. v. В., чл. 6 ЕКЗПЧОС може да налага само такава бързина, която е в съответствие с правилното правораздаване.

Последното изисква гарантиране на правото по чл. 6, § 1 в неговата пълнота.).

Твърди се, че настоящият иск в частта му срещу СГС се основава единствено на твърдение за бавност относно датата, на която е насрочено откритото съдебно заседание във въззивната инстанция, като се поддържа, че това е неоправдано и липсва логична причина за това.

Твърди се, че още към датата на образуване на въззивното дело по описа на СГС и видно от протокола за избор на докладчик от 26.10.2021 г. само съдия - докладчикът по процесното дело е имал 11 други такива дела от същата група. Твърди се, че към датата на Определението от 27.04.2022 г., с което делото е насрочено в съдебно заседание, броят на тези дела е нараснал, а до датата на заседанието съставът е имал отнапред вече насрочени за разглеждане и други дела.

Твърди се, че всяко едно от делата, касаещи родителски права и отношения между родители и деца, по презумпция подлежи на приоритетно разглеждане. Това налага делата да се насрочват съобразно с момента на постъпването им и графика на съдебния състав, тъй като се твърди, че е невъзможно да се разгледат и решат едновременно десетки дела, категоризиращи се като приоритетни и спрямо които съдът следва да подхожда с еднакво усърдие.

3

Твърди се, че разумността на срока на дадено производство зависи от конкретните обстоятелства и няма абсолютен срок - в този смисъл и решенията по делата К. v. G. и P. and B. v. D.. Твърди се, че е от значение общата продължителност на производството, като отделните процесуални действия на съда не следва да се вземат предвид.

Твърди се, че ответникът СГС е изключително натоварен съд, при който според критериите установени по подзаконов нормативен път от ВСС, по всички показатели има превишение над общите средни стойности за съответното ниво с 20% или повече. Твърди се, че това обстоятелство обективно повлиява върху срочността при разглеждане на съдебните производства, висящи пред СГС.