Решение № 3183 от 23.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3183 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20241100502820 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 343339/29.11.2023 г., подадена от 75 ОУ „Тодор Каблешков“ – ответник по гр. дело № 64320/2022 г., Софийски районен съд, 74 състав срещу постановеното по него Решение № 18103/03.11.2023 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата М. Е. Ч., извършено със Заповед № 163/26.09.2022 г. на директора на 75 ОУ „Тодор Каблешков“, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 Кодекс на труда /КТ/ е прекратено трудовото й правоотношение поради съкращаване в щата. Със същото решение ищцата е възстановена на работа на длъжност „заместник-директор“.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Поддържа се, че погрешно съдът приел, че ищцата като член на ръководството на синдикална организация /Синдикат на независимите учители/ се ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. Счита се, че решаващият състав не обсъдил нито едно от възраженията срещу това прието обстоятелство.

Сочи се, че синдикалното сдружение, на което ищцата се твърди да е била член, не бил о с легитимно представителство към датата на връчване заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като според чл. 14, ал.1 и ал. 2 от Устава на независимия учителски синдикат за това трябвало да бъде приет учредителен протокол. Такъв по делото не бил представен. Твърди се наличието на противоречие между представеното по делото Удостоверение № 279/02.09.2022 г., в което било вписано, че ищцата била председател на синдикалното сдружение със срок на валидност на документа 01.09.2022 г. – 31.10.2022 г. и липсата на срок за съществуване на самото синдикално сдружение. Нямало как официалният свидетелстващ документ да доказвал, че фактите, които удостоверява, тепърва ще се осъществят. Ето защо нямало как този документ да удостоверявал, че ищцата е председател на синдикалното сдружение и след издаването му. Поради това нормата на чл. 333, ал. 3 КТ в случая била неприложима.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

1

Насрещната страна М. Е. Ч. – ищца по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно. Сочи, че в своето решение съдът се е позовал на допустими и относими доказателства. Липсвала пречка в процесното удостоверение да се посочи срок на неговата валидност, който бил различен от този за заеманата длъжност. Членството в синдикалното сдружение било доказано и от свидетелските показания на г-жа П.. Било доказано съществуването на Колективен трудов договор от 17.08.2020 г. и от 27.10.2020 г., по които страна било синдикалното сдружение, чийто член била ищцата. Прави се позоваване на чл. 9 от първия и на чл. 10 от втория по отношение на изискванията за намаляване на числения персонал. Изрично в Писмо с изх. № 5/16.09.2022 г. от Председателя на ОКС на НУС, протокол от 15.09.2022 г. на ОКС на НУС, решение от 19.03.2022 г. на ИС на НУС било безспорно липсата на съгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение при наличната законова защита. Иска се оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на процесното решение.

Претендира разноски.

По делото е постъпила и Частна жалба с вх. № 19613/22.01.2024 г. подадена от 75 ОУ „Тодор Каблешков“ срещу постановеното от районния съд Определение № 44163/11.12.2023 г., с което процесното решение е допълнено като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата 800 лв. разноски по делото.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Сочи се, че присъденото възнагржадение за адвокат е по договор за правна помощ, предхождащ завеждането на три иска, от които ищцата е поддържала два в течение на производството след извършения от нея на 14.12.2022 г. отказ от този с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Това обосновавало редуциране на адвокатското възнаграждение. Неправилен бил изводът на съда за липса на възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна, предвид изрично направеното такова в о.с.з. от 04.10.2023 г.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното определение и искането за разноски да бъде отхвърлено. Евентуално да бъде намалено до действително търсената от съда защита.

Ответникът по жалбата М. Е. Ч. я оспорва като неоснователна. Сочи, че никъде в договора за правна защита не било посочено, че тя е и за иска с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ, а е само за отмяна на незаконното уволнение. Прави се позоваване на чл.

7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и конкретно на актуалния към момента предявяване на иска размер на минималната работна заплата от 710 лв. Иска се оставяне на жалбата без уважение.

От фактическа страна съдът установи следното:

Производството по гр. дело № 64320/2022 г., Софийски районен съд, 74 състав е образувано по искова молба от 25.11.2022 г. на М. Е. Ч. с твърдението, че с Трудов договор № 550/03.02.2020 г. ищцата е била назначена за заместник-директор на 75 ОУ „Тодор Каблешков“. Със Заповед № 163/26.09.2022 г. трудовото й правоотношение било прекратено.

Ищцата е посочила, че освобождаването й от длъжност е на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. второ КТ, но в цитираната разпоредба имало само едно изречение. Липсвало реално съкращаване на щата, както било посочено, с начална дата 01.09.2022 г., макар на 31.08.2022 г. да е сключила с училището допълнително споразумение за увеличение на заплатата й. В исковата молба се подържа, че липсвал извършен подбор. Извършеното прекратяване на трудовия договор било поради влошени лични взаимоотношения с директора, по повод дадени показания пред разследващи органи от страна на ищцата за участието му в предизборната кампания на конкретна политическа партия. Трудовото правоотношение било прекратено и без наличието на съгласие на синдикален орган.

Въз основа на изложеното е поискано признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на предишната работа на ищцата.

Ответникът 75 ОУ „Тодор Каблешков“ е оспорил исковете. Посочил е, че действително 2 имало съкращаване на длъжностите. Липсвало основание за извършване на подбор. Ищцата не се ползвала със синдикална защита. Поискано е оставянето на исковете без уважение.

По делото е представен Трудов договор № 550/03.02.2020 г., сключен на основание чл.

68, ал. 1, т. 3 КТ между М. Е. Ч. и 75 ОУ „Тодор Каблешков“ за изпълняване на длъжността „заместник – директор“ с посочено наименование по длъжностна характеристика, която се явява неразделна част от трудовия договор „заместник-директор, учебна дейност“. С допълнително споразумение № 1478/31.08.2022 г. между страните е уговорена промяна на основното месечно трудово възнаграждение. Приложена е и длъжностна характеристика за заместник-директор. Със Заповед № 163/26.09.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. второ КТ. Като мотив е отразено съкращаване на длъжността считано от 01.09.2022 г. Заповедта е връчена лично на М. Ч. на 26.09.2022 г.

Представена е и Заповед № 1502/01.09.2022 г., с която е утвърдено ново щатно разписание, в която е посочено, че длъжността на г-жа М. Ч. като заместник директор по учебната дейност е съкратена.

По делото е представен и Колективен трудов договор от 27.10.2020 г., сключен между Столична община, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружение на директорите в средното образование в Република България, Синдикат на българските учители, Синдикат „Образование“ към Конфедерация на труда „Подкрепа“ и „Независим учителски синдикат“ към „Конфедерация на независимите синдикати в България“. В неговия чл. 10, ал. 2 е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение с работници или служители, членове на синдикалните организации-страни по договора, става след предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната структура.

В Удостоверение № 279/02.09.2022 г., издадено от „Независимия учителски синдикат“ /НУС/ е посочено, че М. Ч. е председател на синдикалното дружество в 75 ОУ „Тодор Каблешков“. В Служебна бележка с изх. № 31/04.05.2023 г., издадена от НУС е посочено, че М. Ч. е била негов член в периода 01.09.2022 г. – 31.10.2022 г. С Писмо с изх. № 1199/12.09.2022 г. директорът на 75 ОУ „Тодор Каблешков“ е уведомил председателя на Областния координационен съвет на „Независимия учителски синдикат“ /ОКС на НУС/, че със Заповед № 1502/01.09.2022 г. е утвърдено ново щатно разписание, с което са закрити следните длъжности: заместник-административен директор „Учебна дейност“; заместникдиректор „Административно-стопанска дейност“ и педагогически съветник. Закриването е с мотив намален брой ученици. Според чл. 30, ал. 9 от Устава на НУС, изпълнителният съвет взема решенията по чл. 333 КТ. Според решение на изпълнителния съвет на НУС от 19.03.2022 г. предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на синдикален член на НУС по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ във връзка с чл. 10, т. 3 от КТД за системата на предучилищното и училищно образование от 17.08.2020 г. дава председателя на СД на НУС, след решение на ОС на съответното СД на НУС. В своя отговор от 16.09.2022 г. ОКС на НУС е отказал даването на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на М. Ч. на длъжност „заместник-директор, учебна дейност“ и председател на Синдикалното дружество на Независимия учителски синдикат в 75 ОУ „Тодор Каблешков“. По делото е представен неговия устав и решение от 27.10.1993 г. по ф. гр. дело № 16783/1993 г., СГС, фирмено отделение за регистрацията му.

По делото е изслушана свидетелката Ж. П. – бивша служителка на училището. Работела на длъжност „финансов контрольор“ до преди месец от даване на показанията, по повод на което познавала ищцата от постъпване й на работа в училището. Знаела за влошените й взаимоотношения с директорката на училището, тъй като последната развивала политическа дейност в училището по време на кампанията за изборите по онова време. Имало публикация в медиите, прокуратурата се била самосезирала за разлепването в самото училище на агитационни материали на партията и негови служители, между които и ищцата, били привикани в полицията за разпити. В тези разпити тя потвърдила истината, а именно, че действително са разлепвани в училището агитационни материали. Свидетелката 3 потвърдила, че към септември 2022 г. ищцата била председател на синдиката на независимите учители. Извършваната от нея дейност, която упражнявала като заместникдилектор по учебната дейност била поета от технически секретари и две учителки, назначени на непълен щат.

Разпитана е и свидетелката Г.И. – учител по спорт и физическо възпитание при ответника. Посочила е, че в един период директорката на училището трябвало да подготвя националното външно оценяване, годишни изпити, да отговаря за текущите дейности и при липса на двете заместник-директорки най-вероятно стигнала до извода, че може да се справя сама, което правела и до ден днешен.

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, в което е приел, че ищцата била член на синдикална организация в училището и следвало да бъде поискано предварителното съгласие на съответния синдикат за освобождаването й от длъжност, което не било дадено преди да бъде извършено прекратяване на трудовото й правоотношение.

Поради това процесната заповед се явявала незаконосъобразна на това основание и спорът по същество не следвало да се разглежда. При този изход на делото, право на разноски имала ищцата, но тъй като не представила списък за извършването им, не й били присъдени. По тези мотиви исковете на ищцата били уважени.