Решение № 3231 от 19.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3231 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100503649 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 60625 от 06.03.2020 г., постановено по гр. д. № 65255 по описа за 2018 г. на СРС, ГО 58 състав, са уважени искове при правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и вр. с чл. 149 от ЗЕ и във вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на В. М. В., че същият дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сума в размер на 1951,85 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2013 г. до 30.4.2015 г., ведно със законната лихва от 28.08.2017 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 480,80 лв., начислена върху главницата за периода от 15.9.2014 г. до 11.08.2017 г., като исковете са отхвърлени частично, съответно искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и вр. с чл. 149 от ЗЕ за разликата над 1951,85 лева до пълния предявен размер от 3903,70 лева - главница за цена на доставена до дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., а искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 480,80 лева до пълния размер на предявената претенция от 962,33 лева, представляваща мораторна лихва върху главното вземане, текла в периода 15.9.2014 г. до 11.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.11.2017 г. по ч.гр.д. № 59031/2017 г. по описа на СРС, 58 състав.

1

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. М. В. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 522,11 лева – разноски, сторени в исковото производство, както и сумата от 73,34 лева, представляваща разноски, направени в хода на ч.гр.д. № 59031/2017 г. по описа на СРС, 58 състав. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответника В. М. В. сторените разноски в исковото производство в размер на 126,58 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис “ ЕООД.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която претенциите на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД били отхвърлени, постъпила въззивна жалба от последния в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и чрез процесуален представител – юрк. А.К.. В жалбата се сочи, че решението в оспорената част е неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Неправилно и в противоречие с действителното фактическо и правно положение първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е титуляр на вещни права върху имота. Намира, че по делото са представени доказателства, които по безспорен начин доказват собствеността върху топлоснабдения имот. Ето защо счита, че изводът на съда, че не е доказана собствеността върху имота, е изцяло необоснован и не кореспондира с представените доказателства. Навежда, че са налице редица процесуални нарушения – не са обсъдени доказателствата в тяхната цялост и взаимовръзка. С оглед изведеното, моли решението в атакуваната част да бъде отменено, като вместо това въззивният съд постанови ново решение, с което исковете на ищеца се уважат изцяло. Претендира разноски, в това число и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на така подадената въззивна жалба от страна на ответника в производството В. М. В., чрез адв. Р. Р. от САК. В отговора се застъпва позицията, че жалбата на ищеца е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Счита, че възражението на ищеца, че ответникът е единствен собственик на процесния имот е бланкетно и без да са съобразени представените в хода на процеса писмени доказателства. Подчертава, че другият собственик на имота – Н.В. е жива и следователно адекватно СРС е съобразил размера на сумите, до които следва да отговаря единият от двамата собственици, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Предвид горното, намира, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно и следва да се потвърди. Претендира разноски.

По делото постъпила и втора въззивна жалба, от ответника В. М. В., чрез адв. Р.

Р. от САК в законоустановения срок, срещу постановеното от първоинстанционния съд решение, в частта, в която исковете на ищеца били уважени. В жалбата на ответника се навежда, че решението на СРС в оспорената част е неправилно и незаконосъобразно, 2 поради което следва да се отмени. Конкретно, сочи, че неправилно и необосновано съдът не е обсъдил наведеното възражение за погасителна давност, като счита, че всички задължения, чийто падеж е настъпил преди 28.08.2014 г. са погасени по давност. На следващо място, относно претенцията на ищеца за обезщетение за забава върху главното вземане, също възразява, че последното е недължимо, понеже по делото не било доказано публикуването на дължимите суми на интернет страницата на продавача, а последното се явявало задължително условие. Като не е взел предвид горните обстоятелства, първостепенният съд е постановил незаконосъобразен акт, като в този смисъл претенцията до въззивния съд се свежда до това да бъде отменено съдебното решение в обжалваната част, като се присъдят съответните разноски на ответника, в това число за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ищец „Топлофикация София“ ЕАД се е възползвал от правото си да подаде отговор на жалбата, като със същия се застъпва, че въззивната жалба на ответната страна е неоснователна. Счита, че дружеството е установило в условията на пълно и главно доказване правотата на исковата си претенция. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач не е заявило становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, с оглед което въззивният съд дължи обсъждане на събраните по делото доказателства и излагане на правни изводи във връзка с приложимото право.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 от ЗЕ:

С оглед правната квалификация на предявените искове правилно и районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по спора, като е приел, че по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по 3 договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател с вещно право на ползване или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за битови нужди, т.е. лице, което ползва топлоснабдения недвижим имот въз основа на вещно или облигационно право на ползване и купува топлинна енергия за нуждите на домакинството си.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуален представител адв.

Валентин Тодоров от САК, е заявил, че представените от ищеца писмени доказателства не доказват твърдените от него факти, като приложените по делото писмени доказателства не са достатъчни, за да се докажат пълно и главно претенциите на ищеца, включително не доказват, че ответникът е ползвател на енергийни услуги за процесния недвижим имот в периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. Отделно, не се установява, че процесният абонатен номер касае партида на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****.

В хода на съдебното дирене пред районната съдебна инстанция като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. № 194, том № VII/1989 г., удостоверяващ, че ответникът и трето за спора лице – Н.Д. В.а са закупили въз основа на Заповед № 36/20.04.1989 г. на председателя на Овча купел Народен съвет, от Главна дирекция за изграждане на София, жилище, а именно: новопостроено жилище № 72, находящо се в гр. София, ж.к.

„Младост – 4“, зона „5“, жилищна сграда бл. **, **.

По делото е представено и Удостоверение от Столична община, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, от което се установява, че през 1989 г. е сключен договор № 194, том 7/89 г. за покупко-продажба на жилище между Главна дирекция за изграждане на София и Н.Д. В.а и В. М. В., с който придобиват ап. № 72, находящ се в ж.к. „Младост-4“, бл. ** /стар **/.

От представено по делото уведомление от Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „Младост“, се констатира, че процесният апартамент № 72, находящ се в ж.к. „Младост-4“, бл. **, вх. 1, е деклариран от лицата Н.Д. В.а и В.

М. В., притежаващи по ½ идеална част, като в подкрепа на това е приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, доколкото в информационния масив на Общината липса нотариален акт.

4

Така от съвкупния анализ на посочените доказателства, съдът приема, че е налице облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия на адреса на процесния имот между страните по делото, като ответникът следва да отговоря за половината от начислените разходи по ползването на топлинна енергия, доставена до обекта, доколкото същият не е единствен собственик, а упражнява собствеността съвместно с Н.Д. В.а, като всеки от тях отговаря за по ½ идеална част. Ето защо неоснователен е доводът, съдържащ се във въззивната жалба на ищеца, че решението е неправилно, доколкото СРС е приел, че е доказано наличието на договор между страните, въз основа на който ответникът отговаря за заплащането само на ½ от предявените вземания, тъй като по делото са представени доказателства за съсобственост при равни идеални части между ответника и Н.Д. В.а относно процесния топлоснабден имот.

На следващо място по делото не е спорно обстоятелството, а това се установява и от представените писмени доказателства, че сградата, в която се намира процесният апартамент № 72 е топлоснабдена. В тази връзка е представено и прието като писмено доказателство: протокол от извършено на 26.04.2014 г. второ /последно/ безплатно посещение на адрес: гр. София, ж.к. **** за отчет на разпределители /топломери/ и водомери за топла вода, видно от който документ фирма „Техем Сървисис“ ЕООД отчита топломерите и водомерите в топлоснабдената жилищна сграда на горепосочения адрес.

Количеството на топлинна енергия, доставяна през процесния период на ответника се установява въз основа на намиращите се между кориците на делото писмени доказателства и заключението на СТЕ. От представените документи за главен отчет и заключението на съдебно-техническата експертиза, което настоящият състав на съда кредитира като относимо, обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ необходимите специални знания от областта на инженерните науки и отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, се установява, че начислената сума за топлина енергия, включваща в себе си две отделни пера – енергия за отопление на имот и енергия за битово горещо водоснабдяване, в рамките на целия исков процес от м. май 2013 г. до м. април 2015 г. включително, възлиза на сумата в размер от 3903,73 лева, след извършено изравняване за периода от фирмата за дялово разпределение /ФДР/. Експертът е констатирал, макар по делото да нямало приложен Протокол на ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение, че след извършените справки и изчисления, ФДР е извършила дяловото разпределение за имота за процесния период в съответствие с Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради, намиращи се в режим на етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, - ДВ, б.