Решение № 103 от 19.02.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Разград, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20243330102043 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Банка ДСК“ АД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Т. А. Т. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 8 390,51 лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 143,88 лв. договорна лихва за периода от 07.11.2020 г. до 14.02.2021 г., 1,59 лв. обезщетение за забава за периода от 07.12.2020 г. до 14.02.2021 г., 3232,24 лв. законна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 02.07.2024 г., 120 лв. дължими такси и разноски, както и осъждане за разноските в заповедното производство – 237.76 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1173/2024 г. по описа на Районен съд Разград. Претендира разноски и за настоящото производство.

Твърди, че на 24.10.2018 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ АД като кредитор и Ц.Д.А., като кредитополучател, за сумата 10 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца от датата на усвояване на сумата – 24.10.2018 г.

Съгласно изготвения и подписан погасителен план по т. 7 от договора, падежната дата на вноските е 7-мо число, в т. 8 е договорен променлив лихвен процент от 6,6 %, а в т. 9 е договорен ГПР от 7,87 %. Кредитът е усвоен чрез разплащателната сметка на кредитополучателя. Съгласно т. 18 от договора за кредит и Общите условия, кредитополучателят се задължил да заплаща на кредитора такси и комисионни по тарифа на Банката. Кредитополучателят имал задължение, съгласно т. 13.1 от Общите условия, да осигурява по разплащателната си сметка най-късно на падежната дата, сума най-малко в размер на дължимата погасителна вноска, както и да погасява кредита при условията на сключения договор за кредит.

На 23.11.2020 г. кредитополучателят Ц.Д.А. починала, а на 25.11.2020 г. Т. А. Т. се явил в банката, представил удостоверение за наследници и заявил, че като наследник по закон е приел наследството на починалата и поемал издължаването на нейните кредитни задължения – кредит овърдрафт, изплатен от него на 30.11.2020 г. и процесният кредит за текущо потребление.

Навежда, че с това си действие ответникът недвусмислено и в писмена форма изявил желание да поеме задължението по двата кредита, подписвайки Заявление рег. № 1

1601/1001637 от 25.11.2020 г. и на 30.11.2020 г. погасил единия кредит. По този начин, на 25.11.2020 г. Т. А. Т. с конклудентни действия приел наследството, оставено от Ц.А.

Тъй като в представеното от ответника удостоверение за наследници фигурирали двама по закон – Т. А. Т. (син) и Н.А.К. (дъщеря), банката инициирала производство по чл.

51 от ЗН и по образуваното ч. гр. д. № 1264/2021 г. по описа на РС Разград наследниците представили две удостоверения. С удостоверение изх. № 2703/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2001/2020 г. на РС Разград се удостоверявал вписан отказ от наследството на Ц.А.от наследника Н.А.К., вписан под № 96/02.12.2020 г., а с удостоверение изх. № 2704/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2002/2020 г. на РС Разград се удостоверявало приемането по опис на наследството, оставено от Ц.А.от страна на Т. А. Т., вписано под № 97/02.12.2020 г.

Ищецът счита, че ответникът вече е упражнил приемането на наследството на 25.11.2020 г., поради което това право не може да бъде упражнено втори път, тъй като е едностранно и неотменимо волеизявление, със строго личен характер, зависещи изцяло от преценката на лицето, което е призовано към наследяване. Веднъж приел наследството с всички негови тежести, макар и мълчаливо, с конклудентни действия, наследникът не можел да оттегли приемането или да заяви приемане по опис. На това основание счита вписаното в особената книга на РС Разград на 02.12.2020 г. приемане на наследството по опис от страна на ответника, за недействително и лишено от предмет, защото наследството вече било прието направо и в цялост с конклудентни действия – подаването на заявление пред Банка ДСК на 25.11.2020 г. и погасяване на задължението по кредит овърдрафт на наследодателката на 30.11.2020 г. Предвид вписания на 02.12.2020 г. отказ от наследство от страна на Н.К., на основание чл. 53 от ЗН цялото наследство преминало в дял на единствения останал наследник по закон – Т. Т., който го приел мълчаливо.

Твърди се, че в т. 18.2. от Общите условия било предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата ставал предсрочно изискуем. Допуснати били нередовности в плащанията на вноските по кредита, което довело до настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, считано от месечна вноска с падеж 07.12.2020 г. В тази връзка „Банка ДСК“ АД предприела действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане на уведомление с изх. № 0050-20-00494/02.02.2021 г. до задълженото лице – Т. А. Т., за предсрочната изискуемост, връчено чрез ЧСИ съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ.

Уведомлението било връчено лично на длъжника на 15.02.2021 г., с което ищецът счита, че е спазил изискването за удостоверяване на изискуемостта на вземането по чл. 418, ал. 3 от ГПК, като уведомяването предхожда по време подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.

Горното дало основание на ищеца да инициира заповедно производство пред РС Разград срещу наследника, като се ангажира отговорността му в пълен обем, чрез издадените Заповед за незабавно изпълнение № 571/09.07.2024 г. и изпълнителен лист № 532 от 09.07.2024 г. за вземания на банката, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2018 г., сключен с Ц.Д.А. за процесните суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 558/2024 г. по описа на ЧСИ Драганов, рег. № 764 при КЧСИ с район на действие ОС Разград.

Заповедта е връчена на длъжника на 12.09.2024 г. и в едномесечния срок същият депозирал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумите, при което съдът е указал на заявителя, в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск за установяване на вземането си.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, който в подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Признава, че на 24.10.2018 г. между ищеца и Ц.Д.А. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, като банката предоставила на кредитополучателя сума в размер на 10 000 лв. Твърди, че съгласно Удостоверение № 2704/03.12.2020 г. на РС Разград е приел наследството на майка си под опис, като вещите били описани в девет пункта. Приемането под опис било вписано в особената книга на съда под № 97/02.12.2020 г., поради което отговарял до размера на стойността на вещите, които е приел под опис.

Оспорва истинността на подписаното от него и приложено към исковата молба Заявление от 24.11.2020 г. или 25.11.2020 г. Твърди, че действителната му воля не била изявление за приемане или неприемане на наследството на майка му. Твърди, че нито при подписване на заявлението, нито впоследствие ищецът не изпълнил поетите при приемането 2 на заявлението задължения по т. 4 от заявлението, а именно: да предостави копия от Договора за кредит, допълнителни споразумения към него (кредит овърдрафт), кредитна карта и приложенията към договорите и допълнителни споразумения към тях, сключени между кредитополучателя и Банка ДСК. Непредоставянето на задължителната и необходима информация на ответника довело до подписване на частен документ – оспореното заявление, като ответникът бил лишен от правото и възможността да вземе информирано решение.

Счита, че по отношение възлагането върху ответника на кредитни задължения при изпълнението на двата договора – Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2018 г. и Договор за кредит овърдрафт, не били спазени принципите на добросъвестност, които се изискват в облигационните отношения, с което се стигало до липса на защита за кредитополучателя, в конкретния случай – за ответника.

Навежда наличие на „неравноправна клауза” в Договора за кредит от 24.10.2018 г., относно „погасителния план” в частта, с която се определял размерът на погасяваната главница при изпълнение на договора, както и относно начина на определяне на ГПР. С тези обстоятелства ответникът не бил запознат. Счита, че в договора следвало да е предвидена възможност да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на съответните пазарни индекси, а не както било в случая, те да се отчитат само, когато ползват една от страните по сделката и то по-силната икономически, каквато била банката. Позовава се на Директива 93/13 ЕИО на Съвета и счита, че неравноправната клауза не следва да обвързва потребителя, който да заплаща и едностранно определените от банката лихви.

Моли за отхвърляне изцяло на предявения иск, като неоснователен и недоказан и обезсилване на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 1173/2024 г. по описа на РС Разград.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2018 г. и приложимите към него Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приемането и получаването на които кредитополучателят Ц.А.декларирала в чл. 12 от договора, банката отпуснала кредит в размер на 10 000,00 лева. Кредитополучателят, от своя страна, се задължила за 120 месеца, считано от усвояването му, да върне на кредитора заемната сума и да заплати възнаградителна лихва от 3 627,07 лева, съгласно т. 8 от договора при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 6,60 % годишно или 0,02 % на ден и е формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,380 %, при изпълнение на Условията по програма „ДСК Партньори плюс“ подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като максималният размер, който може да достигне в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,23 %.

Годишния процент на разходите по кредита е 7,87 %, като ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Годишният процент на разходите изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, размерът му е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включва: лихви; такси, които клиентът дължи на Банката, съгласно Приложение – извлечение от тарифата на банката; такса за откриване и месечна такса за поддържане на разплащателната сметка, чрез която се обслужва предоставения кредит; такси за допълнителни услуги, ползването на които представлява изпълнение на условия за получаване на преференциална лихва по кредита; такса за ползване на платежен пакет, ползването на който представлява изпълнение на условия за получаване на преференциална лихва по кредита.

Съгласно т. 18 от договора за кредит и Общите условия, кредитополучателят се задължава да заплаща такси и комисионни, съгласно тарифа на Банката за лихвите, таксите 3 и комисионните, които тя прилага по извършваните услуги на клиенти и съгласно погасителния план към договора за кредит, възлизат на 590 лв.