Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 282 от 14.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 226/2023
Вид
Решение № 282
Подписан
14.08.2023
В сила
14.08.2023
Състав
Димитър Миков Христов, Анна Тодорова Трифонова, Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. С.З., 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20235501000226 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 88/15.02.2023 г., постановено по гр.д. № 465/2022 г. по описа на Районен съд – гр.К., в частта с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от С. Т. Я. против З.Д.Ж.З. АД за разликата над присъдените 10 000 лв. до предявения иск от 25 000 лв. – частичен иск от 40 000 лв.

Въззивникът С. Т. Я. излага съображения за необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Моли, да се отмени частично обжалваното решение и да се постанови друго такова, с което да се уважи изцяло предявения иск за сумата от 25 000 лв. частичен иск от 40 000 лв., т.е. за още 15 000 лв. за причинените му неимуществени вреди.

Доказателствени искания не са направени. Претендира разноски.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от З.Д.Ж.З.

АД, с който оспорва в цялост депозираната въззивна жалба, като счита същата за неоснователна и необоснована. Взема становище по наведените в жалбата оплаквания и моли да се потвърди решението в обжалваната част.

Подадена е въззивна жалба и от З.Д.Ж.З. АД против горепосоченото 1 решение. По делото са представени доказателства, че застрахователят е заплатил на С. Т. Я. присъдените с обжалваното решение суми, поради което с молба от 12.05.2023г., въззивната жалба на З.Д.Ж.З. АД е оттеглена.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 432 във връзка с чл. 429 от КЗ.

Ищецът С. Т. Я. моли съда да осъди ответника „З.Д.Ж.З." АД да му заплати обезщетение в размер на 25 000 лв. /след направено увеличение на иска/, частичен иск от 40 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и 98.00 лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди. Претендира законната лихва върху сумата от 15.09.2018 г. - датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане. Моли съда да му присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „З.Д.Ж.З.“ АД, , с който заявява, че оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на З.Д.Ж.З. АД за настъпили неимуществени вреди за ищеца С. Т. Я., вследствие на претърпени травми, причинени при ПТП на 08.09.2018 г. По делото не е спорно и наличието на виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера, с рег. № **, управляван от Н. М.. В този смисъл районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда в размер на 10 000 лв. първоинстанционният съд е взел предвид заключенията на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания.

2

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.

Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травми: охлузвания на дясната лакътна става/област/; охлузване на дясната предмишница; охлузване на лява колянна става/област/; контузионна болезненост в областта на кръста; контузия на дясното рамо; счупване на метакарпални кости на дясна длан. За травмата на метакарпални кости на дясна длан е извършен оперативен разрез, като е преминато по щадящ начин през меките тъкани и е достигнато до карпалните и метакарпалните кости.

Открити са фрактурните линии, но тъй като операцията е извършена - 3, 5 месеца след получаване на травмата, фрактурния калус е бил разрушен - чрез остеотомия и след това костите са репонирани и фиксирани с Киршнерови игли. Следоперативно е наложена гипсова имобилизация – шина, за която е препоръчано да се носи 6 седмици. Към настоящия момент, движенията в дясната гривнена става са: дорзална екстензия – 45 гр /норма/; воларна флексия – 20 гр /норма 45 - 60гр/; абдукция и аддукция - по 20 гр /норма/.

Леко е намалена мощта на дясната ръка при захват и опозицията на палеца. В съдебно заседание вещото лице посочва, че ищецът не може да си движи пълноценно пръстите. Силно ограничени са, както захвата, така и мощността на захвата. Пръстите 3-4-5 не са във функционална възможност дори за хранене и хващане на прибор. Налице са големи дефекти на пръстите и ръката и те ще продължат, като не може да се разчита на подобрение от рехабилитация, дори и да се приложи.

Ето защо съдът като взе предвид, тежестта и броя на травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 23 години, неудобства и ограничения от личен и битов характер, които е претърпял и продължава да търпи и наличието на сериозна травма на метакарпални кости на дясна длан, която към момента не е възстановена и няма да настъпи възстановяване приема, че справедливото обезщетение за претърпените вреди е в размер на 20 000 лв.

С оглед присъдената от първоинстанционния съд, сума в размер на 10 000 лв., за която е налице влязло в сила решение следва, че З.Д.Ж.З. АД 3 следва да заплати на С. Т. Я. допълнително обезщетение в размер на 10 000 лв.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от С. Т. Я. против З.Д.Ж.З. АД над сумата от 10 000 лв. до 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за причинените му охлузвания на дясната лакътна става, охлузване на дясната предмишница, охлузване на лява колянна става, контузиоционна болезненост в областта на кръста, контузия на дясното рамо, счупване на метакарпални кости на дясна длан вследствие ПТП настъпило на 08.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2018 г. до окончателното й изплащане, като вместо това следва З.Д.Ж.З. АД да бъде осъдено да заплати на С. Т. Я., допълнително сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените му охлузвания на дясната лакътна става, охлузване на дясната предмишница, охлузване на лява колянна става, контузиоционна болезненост в областта на кръста, контузия на дясното рамо, счупване на метакарпални кости на дясна длан вследствие ПТП настъпило на 08.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2018 г. до окончателното й изплащане.

Оплакването във въззивната жалба, че законната лихва се дължи от момента на изпращането на застрахователната претенция от пострадалата, в случая 28.09.2018г., е неоснователно. Както е известно на страните законът предвижда лихвата да се дължи от момента на уведомяването на застрахователя, а не от момента на изпращането на претенцията. Ето защо в случая обезщетението се дължи, ведно със законна лихва от 02.10.2018г. – датата на уведомяването до окончателното заплащане.

В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноските:

По разноските в първоинстанционното производство.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно 4 основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие между ищеца и адв. П. К. е сключен на 14.09.2018 г. /лист 4 от първоинстанционното производство/, поради това приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие./ в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д.

№ 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 1150 от 17.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1612/2023 г., III г. о., ГК/.

В настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. , където е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв . При спазване на посочените правила в случая за оказаната безплатна адвокатска помощ в първата инстанция за присъдените допълнително с настоящото решение 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, адвокатското възнаграждение е в размер на 830 лева. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П. К. е регистрирана по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.

5

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца в първата инстанция за присъдените допълнително с настоящото решение 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, е в размер на 996 лева с ДДС.

С оглед изхода на делото З.Д.Ж.З. АД следва да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 996 лева с ДДС за оказаната безплатна адвокатска помощ в първата инстанция за присъдените допълнително с настоящото решение 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.

В първоинстанционното производство ответното дружество е направило следните разноски: възнаграждение за изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 500 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на 315 лв. и депозит за свидетел в размер на 20 лв. или в общ размер на 835 лв.