Решение № 12154 от 02.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12154 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20211110129717 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от .......... срещу М. А. Д. искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответникът дължи следните суми: сума в размер от 1014.46 лв. – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017год. до 30.04.2020год. за топлоснабден имот, находящ се в ....., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.03.2021г.

/датата на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер от 32.06 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2018год. до 31.03.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.03.2021г.

/датата на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер от 133.76 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 19.02.2021г. и сума в размер от 4.94 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 19.02.2021г.

Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се дължи. Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който заявява, че между страните е сключено споразумение.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД не излага становище по предявените искове.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое 1 убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 13307/2021г. по описа на СРС, 34ти състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответниците са депозирали възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.

Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ.

В тежест на ищцовата страна – ...... е да установи основанието и размера на претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно отношение с ответниците за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника – собственик, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези факти.

С изготвения по делото доклад /л. 58, стр. 2/ съдът е отделил като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички елементи от фактическия състав на предявения иск. Същевременно от представените по делото от страна на ответника споразумение с предмет процесните вземания /л. 92 и сл./, платежни документи /л. 78-л. 85; л. 94-л. 97/ се установява, че ответникът е заплатил изцяло всички претендирани по делото суми, включително и държавните такси за исковото и за заповедното производство/.

Предвид извършеното плащане в хода на процеса, съдът счита, че следва да отхвърли предявените обективно съединени искове. Извършеното плащане е обстоятелство, което следва да се вземе предвид, на основание разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК.

С оглед изложеното така предявените искове следва да се отхвърлят не поради неоснователност и недоказаност, а поради плащане, извършено в хода на процеса.

Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.

С оглед гореизложените съображения така предявените акцесорни искове 2 следва да се отхвърлят не поради неоснователност и недоказаност, а поради плащане, извършено в хода на процеса.

По отговорността за разноските:

На основание чл.78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 50.00 лв. по гр. д. № 13307/2021г. по описа на СРС, 34 състав.

Мотивиран от изложеното Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. ...... срещу М. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: ...... искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер от 1014.46 лв. – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017год. до 30.04.2020год. за топлоснабден имот, находящ се в ....., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.03.2021г. /датата на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер от 32.06 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2018год. до 31.03.2020год., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 05.03.2021г. /датата на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в размер от 133.76 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 19.02.2021г. и сума в размер от 4.94 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 19.02.2021г., поради плащане, настъпило в хода на производството.

ОСЪЖДА М. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: ...... да заплати на ......, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. ...... сума в размер на 100.00 лева – разноски за производството пред СРС и сума в размер на 50.00 лева – разноски по гр. д. № 13307/2021г. по описа на СРС, 34 състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – „Техем Сървисис” ЕООД.

3

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4