Решение № 164 от 06.03.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Шумен, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630103913 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ.

В исковата си молба до съда ищецът Р. Ж. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: г***, със съдебен адрес: адв. М. В. от ШАК, с адрес за призоваване: ***, излага, че считано от 16.04.2025 г. с ответника “СИС ТРЕЙД 2000” ЕООД, ЕИК: 207700555, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Г.С. – управител, бил в трудови правоотношения.

Последните били възникнали по силата на сключен на 15.04.2025 г. Трудов договор №1/15.04.2025 г., на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Ищецът изпълнявал длъжността „Обслужващ бензиностанция газостанция“, с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 1 077.00 лева. Сочи се в молбата, че на 14.10.2025 г. на ищеца била дадена Заповед за прекратяване на трудов договор №2/13.10.2025 г., с която работодателят прекратявал трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ- „без предизвестие, до изтичане срока за изпитване, в чиято полза е уговорен“. Заповедта не му била връчена по надлежния ред. Не му било връчвано и предизвестие за прекратяване на договора. На следващо място твърди, че визираното в заповедта прекратително основание не е налице, тъй като договорът не бил сключван със срок за изпитване.

1

ПоР. изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за незаконно, извършеното от ответника със Заповед №2/13.10.2025 г., уволнение, както и да бъде отменено; да бъде възстановен на работата, заемана при ответника преди уволнението - “Обслужващ бензиностанция газостанция”; да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за шестмесечен период в размер на 3 303, 97 евро (левова равностойност 6 462.00 лева), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, депозира отговор, в който заявява, че оспорва така предявените искове, сочейки аргументи.

Твърди, че извършеното уволнение е законосъобразно, сочейки и основанията си. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа изложените в отговора доводи и възражения.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от приетия по делото частно заверен препис от Трудов договор №1/15.04.2025 г., се установи, че между ищеца и ответното дружество на горепосочената дата е сключен трудов договор, по силата на който страните са се съгласили между тях да възникне трудово правоотношение за неопределено време, като ищецът е назначен на длъжност „Обслужващ бензиностанция газостанция“, с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 1 077.00 лева. В текста на договора ясно е посочено, че договорът се сключва на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ- за неопределено време. Договорен е началният срок на действие на договора- от 16.04.2025 г. Видно от приетия по делото заверен препис от Заповед №2/13.10.2025 г., се установи, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ- без предизвестие до изтичане на срока за изпитване, в чиято полза е уговорен. В заповедта е отбелязано, че същата влиза в сила от 14.10.2025 г. Ищецът оспори редовното връчване на заповедта, което оспорване съдът счита за неоснователно. На първо място, още в исковата си молба ищецът заявява, че заповедта за прекратяване му е била дадена на 14.10.2025 г., за което по делото са представени и писмени доказателства (известие за доставяне). На следващо 2 място, от гласните доказателства, показанията на свидетеля Х.И., става ясно, че още в деня на издаване на заповедта ищецът се е запознал със съдържанието й, но е отказал да подпише същата- „той не се подписа на документите…Взе ги и доколкото си спомням каза, че ще говори с неговите адвокати.“, са изявления на този свидетел.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, пократък от една година – срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. Текстът на чл.70, ал.2 от КТ гласи, че в договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. В случая от представения по делото трудов договор ясно се вижда, че същият е сключен за неопределено време, като липсва включена клауза за изпитване. Събраните по искане на ответника в този смисъл гласни доказателства не могат да установят по безсъмнен начин, че договорът е сключен със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя.

Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. За да възникне валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити по чл. 66, ал. 1 КТ , следва по ясен и недвусмислен начин да се отрази, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване - да се отбележи, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на текста. В случая съдът приема за безспорно установено, че процесният трудов не е сключен при условията на чл.70, ал.1 от КТ. Както е посочено по-горе в разглеждания трудов договор липсва изрично разписана клауза по чл.70, ал.1 от КТ. За да 3 възникне валидно уговорката за изпитване, както е посочено по-горе, в съдържанието на трудовия договор следва по ясен и недвусмислен начин да е предвидено, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване - да се отрази, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на текста, което в случая не е сторено. Събраните по искане на ответника гласни доказателства (показанията на свидетелката Л. П.) не могат да отстранят пропуска на работодателя изрично да включи (разпише) клаузата по чл.70, ал.1 от КТ, като е несериозно твърдението, че липсата на такава клауза е в резултат на пропуск на софтуера, но общоизвестно било, че всички трудови договори се сключвали с тази клауза и на работниците им било ясно това, тъй като „са запознати с кодексите“. Въведените от ответната страна твърдения за наличие на поведение при ищеца, дало повод на работодателя да прекрати правоотношението, биха станали предмет на разглеждане, ако работодателят беше ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца, предвид установените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина.

Ето защо при така установената фактическа обстановка и само на посочените по- горе основания, съдът намира, че извършеното уволнение на основание чл.71, ал.1 от КТ (прекратяване на договора в срока за изпитване), се явява незаконосъобразно, поР. което следва да бъде отменено. Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а именно възстановяване на ищеца на заеманата от нег о длъжност преди уволнението- „Обслужващ бензиностанция газостанция“.

Досежно иска за присъждане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, за да се произнесе, съобрази следното:

Предпоставките на това обезщетение са: признаване на уволнението на работника за незаконно; вреда- тя се съизмерва с пропуснато брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, поР. това че е останал без работа, като според правната доктрина и константата съдебна практика, необходимо е работникът да е останал незает по трудово правоотношение, като няма значение заетостта на друго основание; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, т.е. оставането без работа да се дължи именно на това незаконно уволнение.

В настоящия случай, не се спори между страните, а се установява и от 4 представената на виждане трудовата книжка на ищеца и регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда“- Шумен, че след процесното уволнение, същият не е работил по трудово правоотношение. Последното обстоятелство не бе оспорено и от ответната страна. Ответникът не оспори и размерът на последното, получено от ищеца брутно трудово възнаграждение, равняващо се на сума от 550, 66 евро (1 077, 00 лева), т.е. не е спорен и размерът на полагащото се на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода, през който последният е останал без работа. ПоР. изложеното и съобразно приетото, без възражения от страните, заключение по извършената ССЕ, заключава, че полагащото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ на ищеца за период от четири месеца и единадесет дни, считано от датата на уволнението (от 14.10.2025 г. до 25.02.2026 г.- датата на откритото съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене), се равнява на сума от 2 404, 55 евро (4 702, 90 лева). Ето защо този иск следва да бъде уважен за сумата от 2 404, 55 евро, като за остатъка до пълния предявен размер, се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 147, 31 евро.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно уважените искове, в размер на 500, 69 евро.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 56, 28 евро.

На следващо място, съдът съобрази, че с Определение №280/26.01.2026 г., съдът, на основание чл.140а, ал.1 и ал.2 от ГПК, е задължил страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, като е посочил, че срещата следва да се осъществи в срок до първото по делото заседание.

Видно от представените от координатора по съдебната медиация в ШРС документи, се установи, че на проведената информационна среща е присъствал представител само на ищеца и ищецът, като за отсъствието на ответника (негов представител) не са посочени уважителни причини.

Съгласно текста на разпоредбата на чл.78а, ал.2 от ГПК, страната, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна 5 среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поР. неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 от ГПК.

Видно от представената по делото справка-декларация за проведената информационна среща по медиация, на медиатора е определена за изплащане от бюджета на съда сума в размер на 30, 68 евро (за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1).

Ето защо и с оглед изискванията на разпоредбата на чл.78а, ал.2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС разноските за проведената информационна среща по медиация (30, 68 евро).