Решение № 513 от 10.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Плевен, 10.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430100112 по описа за 2025 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК, и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 85,32 евро /166,88 лв./ и чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 478,63 евро /936,12 лв./.

Насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 670,81 евро/1312 лева/

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П. Д. А., ЕГН**********, *** против *** ООД, **********, със седалище и адрес на управление: **********, в която се твърди, че на ********** г. между „***" ООД, ЕИК ********** - Заемодател, от една страна, и П. Д. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит № **********. Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 2 500.00 лв. Определен е размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 3, ал.7 , а именно 40.05 %. Броят на вноските по кредита е 12 (дванадесет), а крайната дата за издължаване е 08.04.2024 г. В чл. 3, ал. 5 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 47.97 %. Твърди, че при сключването на договора, в чл. 6.5, във връзка с чл. 6.6 от договора е предвидено условието за обезпечаване на 1 договора за паричен заем с предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на предвидените условия в чл. 33, ал. 1 от Общите условия към Договора. При непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл. 6.6 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 3 342.24 лева. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане. Твърди, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.

Развива съображения, че страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, П. А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди, че договора е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Сочи, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40.05 % и годишен процент на разходите от 47.979 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Развива 2 съображения, че в случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност. Счита, че прочитът на клаузите на в чл. 6.5, във връзка с чл. 6.6 от договора, налага разбирането, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Сочи, че неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Счита, че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване. Твърди, че неустойката не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе. Твърди, че предвидената неустойка задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Моли да бъде признато за установено, че сключеният между „***” ООД и П. Д. А. Договор за потребителски кредит № ********** от ********** г. е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК. В случай че Договор за потребителски кредит № ********** от 3

********** г. бъде прогласен за недействителен, моли, на основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, да бъде осъден „***" ООД да заплати на П. Д. А. след допуснатото изменение в размера на предявените искове следните суми, които са недължимо платени по Договор за потребителски кредит № ********** от ********** г.: 1. 85.32 евро /166,88 лева/ - договорна/възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 7 от Договор за потребителски кредит № ********** от ********** г., за периода от 08.05.2023 г. до 08.04.2024 г.; 2. 478,63 евро /936.12 лева/ - неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 6.5 във вр. с чл. 6.6 от Договор за потребителски кредит № ********** от ********** г., за периода от 08.05.2023 г. до 08.04.2024 г.; 3.Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който посочва, че ищецът е предявил и други искове и счита, че делата трябва да бъдат съединени в едно производство на основание чл.213 ГПК. Позовава се на съдебна практика. Прави искане, за неприсъждане на разноски. Оспорва основателността на предявените искове. Излага множество правни и фактически съображения, за обосноваване действителността на оспорения договор и клауза. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.

В срокът за отговор е предявен насрещен иск от *** ООД, ********** срещу П. А., в който се твърди, че между страните е налице Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който *** ООД, ЕИК **********, е предоставило на П. Д. А., ЕГН ********** заемна сума в размер на 2500 лева. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора чрез плащане на каса на Изипей - видно от позиции № 33 и № 34 от Лог файла по договора. Съгласно чл. 3 от договора и Погасителния план към него, кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент от 40.05% на 12 месечни вноски с дата на първо плащане 08.05.2023 г. и последна вноска на 08.04.2024 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите.

Предоставянето, респективно усвояването на заемната сума се доказва и от признанието в исковата молба. Излага съображения, че от твърденията на страните и представените доказателства по безспорен начин се установяват фактите на сключване на процесния договор и предоставяне на заемната сума 4 в полза на кредитополучателя. Молим да бъдат отделени като безспорни по делото. Твърди, че П. Д. А., ЕГН ********** е в неизпълнение на задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в сроковете по договора. Твърди, че след подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Кредитополучателят е правил следните плащания по договора за кредит: на 10.05.2023г. - 544лв., на 13.06.2023г. - 544лв. и на 24.08.2023г. - 100лв. Като общо платеното е в размер на 1188 лв., с която сума са погасени първите две вноски изцяло и частично третата. Твърди, че в случая задължението по кредита е изцяло падежирало с изтичането на срока за последната вноска на 08.04.2024 г. Общото задължение по договора е в размер 7344.32 лева, от които 2500 лева главница, 518.88 лева възнаградителна лихва, 2406.12 лева договорна неустойка и 1919.32 лева такси.

Моли П. Д. А., ЕГН ********** да бъде осъден на основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен - на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на *** ООД, ЕИК ********** сумата от 1312 лв. /хиляда триста и дванадесет лева/, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № ********** от **********, в общ размер на 2500 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срок е подаден отговор на насрещната искова молба, в който счита за изцяло неоснователна предявената насрещна искова претенция. Счита, че предявеният иск не е подкрепен с достатъчно ясни и убедителни доказателства, от които може да бъде направен непротиворечив извод за неговата основателност. От съдържанието на насрещния иск се извежда становище на ищеца, че той се основава на обстоятелството, че главницата по Договор за паричен заем № ЕН********** от 10.04.2023 г. не е заплатена към момента на подаване на Исковата молба. Заявява, че това твърдение не е подкрепено с каквито и да било конкретни доказателства. Твърди, че освен това, не са ангажирани и доказателства относно факта на усвояване на процесната главница от страна на П. А.. Представени са единствено Общи условия и искане за отпускане на кредит, които документи по съществото си 5 представляват частни диспозитивни документи, които се ползват единствено с формална доказателствена сила и нямат доказателствена стойност относно изявленията, направени с тях. Счита че изявленията, които са материализирани в тях нямат задължително обвързващо за съда действие, поради което моли съда да не кредитира, обективираните в тях обстоятелства.

Не са наведени каквито и да било доказателства относно факта на усвояване на процесната сума. Поддържа тезата си за недействителност на договора.

Считаме че сключеният Договор за потребителски кредит № ********** от ********** г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК. В подкрепа на това твърдение сме развили подробни аргументи с подаването на Исковата молба. Сочи, че вярно, че като последица от нищожността на същите, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда връщане на "чистата стойност" на кредита, но дължимостта й се основава на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, а не на разпоредбите на сключения между страните договор (в този смисъл Решение № 780 от 23.12.2021 г. по в. гр. д. № 2311 / 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив и др.) Твърди, че с предявената Насрещна ИМ ищецът се е опитал да обоснове основателността на исковата си претенция в размер на 1 312.00 лв. като е извършил математическа операция по отнасяне на платените от П. А. суми към „дължимата главница". Счита, че платените от страна на П. А. суми за договорна лихва и неустойка са недължимо платени, за което са предявени и главните по това производство искове. Това от своя страна обаче не означава, че кредиторът самоволно може да извършва отнасяне на недължимо платените суми за договорна лихва и неустойка към главницата по договора.