Акт № 39935 от 28.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39935 гр. София, 28.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20251110145256 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Неоснователно е заявеното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на настоящото производство поради липса на правен интерес. При преценката относно наличието на правен интерес следва да се държи сметка и за съдебната практика, обективирана в Решение от 23.11.2023г. по д. С-321/2022г. по описа на Съда на Европейския съюз, според която не се допускат разпоредби от националното право, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или насрещен иск за изпълнение. Макар въвеждането на процесуални изисквания за упражняването правото на иск да е легитимно, следва да се държи сметка за принципа за ефективност, доколкото евентуалното прекратяване на производството поради недопустимост поради липса на правен интерес, осъждането на потребителя да заплати разноските и насочването му към по-ефективно правно средство, би довело до затрудняване на потребителя да получи предоставената му с Директива 93/13/ЕО защита, като се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, които биха могли да го разубедят да предяви правата си, които черпи от тази директива в нарушение на принципа за ефективност. Цитираните съждения, пренесени на плоскостта на предявен насрещен иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи или на целия договор, би довело до необходимостта кредитополучателят да бъде заставен да предявява нов самостоятелен установителен иск в отделно исково производство, което би довело до затрудняване на възможността му да се ползва от потребителската защита, предоставена с Директива 93/13/ЕО

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

1

Изготвя следния проект за доклад по делото:

I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. И. М. чрез адв. П.

Ж., срещу „************“ АД, с която са предявени при условията на обективно евентуално съединяване установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** от 26.04.2025г. поради противоречието му със закона, в условията на евентуалност установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 27 от Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** от 26.04.2025г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение поради противоречие с добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 26.04.2025г. е сключила със „********“ АД Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** от 26.04.2025г., по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави заемна сума в размер на 200 лв. при ГЛП - 36 % и ГПР - 42,58 %. Сочи, че общата дължима сума възлизала на 276, платима в 30-дневен срок. В чл. 17 от процесната сделка било предвидено задължение в тежест на кредитополучателя да предостави обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, като при неизпълнение на задължението в 3- дневен срок била дължима неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено уговореното обезпечение.

Тъй като не успяла да предостави обезпечение била начислена неустойка на стойност от 70 лв. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - липсвала информация какви компоненти са включени във величината ГПР. Като самостоятелно основание за невалидност на договорната връзка се сочи, отбелязаният в сделката ГПР не кореспондирал с действителния такъв, доколкото в тази величина не била включена неустойката при непредоставяне на обезпечение. Излага подробни съображения, че въпросната неустойка представлява разход по кредита, който следва да участва при формирането на ГПР. Инвокира доводи, че действително приложеният ГПР нахвърля императивно установения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът - „********“ АД е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че страните са обвързани от процесния договор за кредит, доколкото при сключването му са съобразни нормите на ЗФПУР. Твърди, че на ищеца била предоставена необходимата преддоговорна информация - били изпратени СЕФ и общи условия.

Релевира възражение, че договорът за кредит кореспондира с изискванията на ЗПК.

Излага съображения, че неустойката за непредоставяне на обезпечения не представлява разход по кредита и не следва да бъде включван при формирането на ГПР. Оспорва въпросните клаузи от договора и общите условия да са неравноправни, тъй като клаузите били ясни. Твърди, че между него и ищеца били сключени множество договори за един кредитен продукт, съдържащи подобна клауза, поради което кредитополучателят многократно се запознал с тази уговорка и с икономическите последици от сключването на сделката. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с 2 чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** от 26.04.2025г. поради противоречие със закона, в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване недействителността на клаузата по чл. 27 от Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** от 26.04.2025г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради противоречие с добрите нрави.

III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства Като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да бъде отделено обстоятелството, че на 26.04.2025г. между А. И. М. и „********“ АД е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № ******** от 26.04.2025г., по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 200 лв. при ГЛП - 36 % и ГПР - 42,58 %, както и че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена в ГПР.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) наличието на сключен със „********“ АД договор за кредит с описаното в исковата молба съдържание, в това число и твърдяната клауза за заплащане на неустойка; 2) обстоятелствата, от които произтича, че договорът, съответно клаузата за неустойка са недействителни на заявените правни основания – че отбелязаният в договора ГПР не кореспондира с действителния такъв, че клаузата за неустойка излиза извън присъщите функции.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи възраженията си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност оспорените клаузи са валидни, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2026 г. от 14:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, 3 най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4