Решение № 966 от 20.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело №

20221100105778 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Ищците А. Г. А. и А.-М. В. твърдят, че на 17.05.2017 г. са сключили предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 8, в гр.

София, район „Люлин“, ж.к. ****. В изпълнение на задълженията си по предварителния договор, на 06.06.2017 г. страните по него са сключили в нотариална форма договор за покупко - продажба на апартамента, оформен в нотариален акт № 87, том II, рег. № 3188, дело № 26 от 2017 г., на нотариус Д.Ж., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 032, с район на действие РС – София, вписан в книгите по вписванията към СВп с вх. рег. № 34408, акт 60, том LХХVII, дело 24426. Ищците поддържат, че дължимата продажна цена е заплатена по банков път, посредством кредит от „Първа инвестиционна банка“ АД.

Поддържат, че преди сключване на предварителния, а впоследствие и окончателния договор за покупко-продагба са извършили, посредство ангажирани от тях лица със специална подготовка, всички дължими проверки и справки, свързани с принадлежността на правото на собственост в патримониума на техния съдоговорител, като са сключили договора за продажба с пълно и ясно убеждение, че договарят със собственик, чиито права не са застрашени.

Ищците поддържат, че в началото на 2021 г. са получили препис от предявена срещу тях искова молба, по гр.д. № 8009/2020 г. на СГС, I ГО, 17 с-в, с ищци Н.Г.Н. и Р.Ц.П. за установяване, че ищците са собственици на процесния апартамент № 8 в качеството на 1 наследници по закон. Твърденията в исковата молба са, че трето лице – Б. И. М. е използвало нищожно завещание (нищожността е установена с влязло в сила решение на РСВидин) от наследодателя на ищците – Р.С., за да се легитимира това лице като собственик пред нотариус и да може да се разпореди в полза на ответника О. К. с нотариален акт от 20.02.2017 г. Ето защо, впоследствие извършената от О. К. продажба на 06.06.2017 г. няма вещнотранслативен ефект. В производството е привлечено като трето лице помагач на страната на ответниците О. К..

Производството по гр.д. № 8009/2020 г. на СГС, I ГО, 17 с-в е приключило с одобрена от съда съдебна спогодба, с протоколно определение от 11.02.2022 г., съгласно която А. А. и А.-М. К. са признали (като са съобразили съдебното решение досежно завещанието и обстоятелството, че не могат да релевират възражение за придобивна давност в тяхна полза), че ищците Н.Н. и Р.П. са титуляри на правото на собственост на процесния апартамент № 8, като ищците следва да заплатят на А. А. и А.-М. К. направените от тях подобрения, като последните се задължават да предадат владението на ищците.

Следователно е налице пълна съдебна евикция по смисъла на чл. 191, ал.1, вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, молят съда да развали договора за покупко - продажба поради евикция, както и да им осъди ответниците да им заплати общо сумата от 50 000 лв. – частичен иск от общо дължимата сума от 86 252 лв., представляваща продажната цена, ведно със законна считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.06.2022 г.

Ответникът О. Р. К. оспорва предявените искове, като сочи в отговора, че към момента на изповядване на сделката, легитимацията му като единствен собственик е била безспорна. Процесният имот е придобил чрез покупко-продажба на 20.02.2017 г. от Б. И. М..

В действителност е закупил процесният имот на изгодна цена, с намерение да го продаде и реализира печалба. Продавачът е твърдял, че имотът му е завещан, и тъй като няма нужда от него, би желал да го продаде. Сочи, че ще търпи имуществени вреди, ако бъде осъден да върне продажната цена.

Третото лице – помагач Б. И. М. не взима становище по исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С договор за покупко – продажба от 06.06.2017 г., обективиран в нотариален акт № 87, том II, рег. № 3188, дело № 26 от 2017 г., на нотариус Д.Ж., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 032, ответникът О. Р. К. продава на ищците А. Г. А. и А.-М. В.

К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 8, в гр. София, СО, район „Люлин“, ж.к. ****, със застроена площ от 88,36 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и обслужващи помещения, заедно с мазе № 8 с площ от 2,81 кв.м., заедно с 2,008 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху който е построена сградата, който апартамент, съгласно КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на 2 изпълнителния директор на АГКК, представлява представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***

Продажната цена е в размер на 86 252 лв., която сума купувачите ще осигурят с кредит от „Първа инвестиционна банка“ АД, съгласно договор за кредит от 26.95.2017 г., платима по банков път на продавача след представяне в банката на вписан настоящия нотариален акт, вписан нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за сумата на кредита върху имота и чисто удостоверение за тежести.

На същата дата е учредена договорна ипотека върху процесния апартамент от А. В.

К. и А. Г. А., видно от нотариален акт № 88, том II, рег. № 3189, дело № 127 от 2017 г., в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД.

Ответникът О. Р. К. е закупил от своя страна процесния апартамент, с договор за покупко – продажба от 10.02.2017 г., обективиран в нотариален акт № 7, том I, рег. № 840, дело 6 от 2017 г. на нотариус В.ка А., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 32, с район на действие РС – София, от продавача Б. И. М., за сумата от 57 000 лв.

При продажбата, Б. И. М. се е легитимирал като собственик, в качеството на наследник по завещание. Видно от саморъчно завещание от 23.03.2013 г., вписано с вх. рег.

№ 71040, акт № 1, том XV, дело № 51793 от 15.11.2016 г. на СВ – София, Р.И.С. е завещал на Б. И. М. цялото си движимо и недвижимо имущество.

С решение № 208 от 22.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1639/2019 г. на РС – Видин, по искова молба от Н.Г.Н. срещу Б. И. М., е прогласена нищожността на саморъчното завещание от 23.03.2013 г., съставено от Р.И.С. в полза на Б. И. М.. Решението е влязло в сила на 03.08.2019 г.

Видно от представения заверен препис на искова молба с вх. № 78391 от 03.08.2020г., производството по гр.д. № 8009/2020 г. по описа на СГС, I ГО 17 с-в, е образувано по искова молба от Н.Г.Н. и Р.Ц.П. (като наследници по закон ) срещу А. Г. А. и А.-М. В. К., по иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване правото на собственост и предаване на владението върху процесния апартамент № 8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***

От определение от 06.07.2021 г., постановено по гр.д. № 8009/2020 г. по описа на СГС, I ГО 17 с-в, се установява, че в производството е конституирано като трето лице помагач на страната на ответниците О. Р. К..

Видно от протокол от 11.02.2022 г. по същото дело, с определение е одобрена съдебна спогодба между главните страни по делото, по силата на която А. Г. А. и А.-М. В.

К. признават, че ищците Н.Г.Н. и Р.Ц.П. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент като наследници по закон на Р.И.С. и се задължават да предадат владението върху имота, предмет на ревандикационния иск, в срок до два месеца, считано от датата на спогодбата, но не по - рано от получаване от ищците на паричното обезщетение за подобрения на процесния имот на основание чл. 72, ал. 1 от ЗС в размер на 55 487 лв.

3

Представено е разпореждане от 19.05.2023 г., по Н.О.Х.Д. № 2740/2023 г. на СГС, НО, 40 с-в, за насрочване на делото и обвинителен акт по същото, образувано по обвинения в измама.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че е извършен ефективен превод на сумата от 86 252 лв. с наредител А.-М. В. К. (източник на средствата е банков кредит) на 16.06.2017 г., като банковата сметка на О. Р. К. е заверена с постъпилия превод на 19.06.2017 г.

Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред – чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. От една страна, от представените писмени доказателства се установява, че е сключен валиден договор за покупко-продажба между ищците и ответника, както и плащането на договорената продажна цена. От друга страна, въз основа на влязлото в сила решение на РС – Видин, с която е установена нищожността на саморъчното завещание и което се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на праводателя на ответника - Б. М., се установява, че ответникът О. К. не е придобил собствеността върху имота, тъй като праводателят му не е бил собственик и не може да прехвърли права, които не притежава.

(правилото nemo dat quod non habet). От изложеното, се налага извод, че договорът следва да бъде развален, защото продавачът не е изпълнил основното си задължение по него, а именно да прехвърли правото на собственост, т. като самият той не го притежава и договорът няма вещно – правен ефект. В случая е налице съдебно отстранение от закупения имот, въз основа на съдебната спогодба, която съгласно чл. 234, ал. 3 от ГПК има значение на влязло в сила съдебно решение.

Налице са предпоставките по на чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и осъдителните искове, за връщане на даденото при продажбата, при условията на разделност, за сумата от общо 50 000 лв., частичен иск от общо дължимите 86 252 лв., следва да бъде изцяло уважени. На всеки един от ищците следва да бъде присъдена сума в размер на по 25 000 лв., ведно със законна считано от датата на предявяване на исковата молба 01.06.2022 г.

Относно разноските

При този изход на спора, ответникът О. К. следва да бъде осъден да заплати следните суми: за обезпечителното производство: 40 лв. за държавна такса и сумата от 1 800 лв. с ДДС за възнаграждение за адвокат; за исковото производство: 2553,08 лв. за държавна такса; 3 600 лв. с ДДС за възнаграждение за адвокат и 400 лв. за депозит за вещо лице за съдебно-счетоводната експертиза.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

4

РЕШИ:

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за покупко - продажба от 06.06.2017 г., обективиран в нотариален акт № 87, том II, рег. № 3188, дело № 26 от 2017 г., на нотариус Д.Ж., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 032, с район на действие РС - София, вписан в книгите по вписванията към СВп с вх. рег. № 34408, акт 60, том LХХVII, дело 24426, сключен между А. Г. А., ЕГН **********, и А.-М. В. К., ЕГН **********, в качеството на купувачи и двамата с адрес гр. София, ж.к. ****, представлявани от адв. В. К., гр. София, ул. **** и О. Р. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, представляван от адв. М. А., гр. София, ул. ****, в качеството на продавач, с който е прехвърлен апартамент № 8, в гр. София, СО, район „Люлин“, ж.к. ****, със застроена площ от 88,36 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и обслужващи помещения, заедно с мазе № 8 с площ от 2,81 кв.м., заедно с 2,008 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху който е построена сградата, който апартамент, съгласно КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.