Решение № 76 от 09.04.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Шумен, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20223600100535 по описа за 2022 година

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Е. Ш. Ш., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. Ш......., срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, гр. С...... като претенция, предявена в хипотезата на чл.515, ал.2, т.1 от КЗ, във вр. с чл.511 от КЗ, за заплащане на неимуществените вреди настъпили за ищеца вследствие на смъртта на неговият брат – Ф.Х.А., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП от 17.08.2017 г. станало около 23:40 на главен път І-7 – Силистра Шумен, в близост до км 59+657.7, като водача на товарен автомобил марка и модел – DAX XF 440, с рег. №.... А.Й.З., застрахован извън територията на Република България, но в друга държава членка (Румъния) нарушава правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинява смъртта на Ф.Х.А., настъпила на 07.10.2017 г. Твърди, че вследствие на смъртта на пострадалия ищеца изпитвал значителни душевни страдания, тъй като двамата не само били братя, но и поддържали близки отношения, като „практически той се е грижил за него“, като от посоченото словосъчетание не става ясно кой за кого се е грижил. Сочи, че братята имали много силна връзка помежду си. Последната била нарушена със смъртта на Ф.А., което предизвиквало чувство на безвъзвратна загуба у ищеца, която била мъчителна и непоносима. Твърди се, че поради това ищеца Е. Ш. намирал утеха в употребата на алкохол, което вредяло на отношенията в семейството. Вследствие на смъртта на брат си ищеца Ш. изпитвал страх от участие в пътното движение независимо като какъв – шофьор пътник или пешеходец. Това му пречело, тъй като търсел работа в областния център – Шумен. Освен това след смъртта на брат си ищеца бил в състояние на постоянно безпокойство – нарушение на съня кошмари, недоспиване, което го правело тревожен и раздразнителен, а в отделни случаи и безпричинно агресивен. Намира, че подходящ размер на обезщетението за претърпените вреди е сумата от 100 000 лв. моли да 1 бъде осъдено Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) да му заплати сумата от 100 000 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, поради настъпилата смърт на неговия брат.

От страна на ответника НББАЗ, гр. С..., ап. дясно е депозиран отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК. В него на първо място е изразено становище, че претенцията е погасена по давност, тъй като от момента на настъпване на ПТП – 17.08.2017 г. до 08.12.2022 г. са изминали повече от 5 години, който е и срока на погасителната давност по отношение на претенциите за застрахователно обезщетение. Намира, че дори да се вземе предвид нормата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., пак са изтекли пет години към датата на предявяване на ИМ. Намира, че не е налице хипотезата на чл.515 от КЗ, тъй като ПТП е настъпило на територията на България и НББАЗ действа като представително национално Бюро на основание чл.511 от КЗ. Оспорва изцяло основателността на претенцията намира, че не са налице особените изисквания на ТР №1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, което изисква установяване на особена близост между починалия и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Намира, че от представените доказателства се установява, че ищеца и починалия са братя но не се установява тази по-голяма близост, която изисква нормативната уредба и цитираното ТР. Намира, че не са налице данни връзката между братята да е особена, дълбока и трайна, както и страданията да се с по-голям интензитет и продължителност от обичайните такива. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение, доколкото липсва потвърждение от чуждестранния застраховател и от чуждестранното Национално бюро на Румъния. Оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди като размер, характер, интензитет и продължителност. Оспорва изключителната отговорност на водача причинил ПТП, като твърди, че е налице съпричиняване от починалото лице, като последния се е движел по пътното платно, а не по банкета и се е движил по посоката на движение, а не срещу нея, както и е бил под въздействие на алкохол, който е оказвал влияние върху поведението му и е довел до настъпване на ПТП. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, като несъответен на вредите и завишен. Моли при определяне на размера на вредите съдът да вземе предвид и приноса на пострадалия, след което да определи размера на обезщетението.

Оспорва началната дата на дължимост на лихвата, като сочи, че тя не е 07.10.2017 г., а предвид нормата на чл.512, ал.1 от КЗ би следвало НББАЗ да дължи лихва от датата на която изтича тримесечния срок по чл.496 от КЗ за произнасяне на НББАЗ по извънсъдебната претенция. Моли да му бъдат присъдени и разноските за водене на производството.

В последното съдебно заседание за ищеца се явява процесуален представител.

Последния поддържа исковата молба, както е предявена. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно с изискванията на чл.38, ал.5 от Закона за адвокатурата. По отношение на претенцията на ответника за присъждане на разноски заема становище, че същите са прекомерни. Ответникът не изпраща представител и не заема становище.

Съдът със свое Определение №683/10.11.2023 г. е прекратил производството по 2 делото и е оставил без разглеждане така предявения иск, тъй като е приел, че съобразно нормата на чл.511, ал.3, изр.1 от Кодекса на застраховането – „ В случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл.

496, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380.“ същият е недопустим. В подобно производство е следвало да се установи от ищеца, че последния е предявил претенция към кореспондента или към бюрото. За да може да установи това обстоятелство съдът, с извършения от него предварителен доклад е дал изрични указания в Определение №509/28.07.2023 г., като в диспозитива (л.73 от делото) в отделен абзац изрично е указал на ищеца, че не твърди завел ли е щета и кога, както и че не е ангажирал никакви доказателства в тази насока.

Прекратителното определение е било отменено с Определение №53/16.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. №20/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, като е било прието, че съдът е имал задължението по смисъла на чл.129 от ГПК да остави ИМ без движение, като укаже на ищеца да отстрани нередовностите на ИМ, като изпълни изискванията на чл.511, ал.3, изр.1 от КЗ. След връщането на делото с Разпореждане №38/22.01.2024 г. съдът е оставил ИМ без движение и е дал указания за представяне по делото на доказателства за изпълнение на изискванията на чл.511, ал.3 от КЗ. Представени са две електронни писма едното от 23:59 на 07.12.2022 г., с което процесуалният представител на ищеца в настоящото производство – адв. Д. М. е депозирал пред НББЗ искане да бъдат заведени щети своевременно. Другото писмо представлява отговор на първото изпратено е на 08.12.2022 г. (10:03 ч.) и съдържа в себе си отговор, в който се сочи, че щетата следва да бъде заведена първо при кореспондента, като посоченият застраховател на румънския автомобил има за кореспондент у нас ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Второто писмо – отговор е изпратено след завеждането на иска в деловодството на ШОС, което е станало на 08.12.2022 г., но в 08:39 ч. Други документи, установяващи наличие на заявление пред кореспондент или НББАЗ не са били представени.

Така предявената искова претенция е процесуално допустима, предвид въобще представянето на документи, които ищеца счита за изпълняващи изискванията на чл.511, ал.3 от КЗ.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С оглед изложеното от страните по спора съдът намери следното: В настоящото производство е предявен иск с правно основание чл. чл. 511, ал. 2 от КЗ, в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, евентуално в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или евентуално, когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата 3 бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Наред с това, за да се ангажира отговорността на ответника, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя, респ. на Бюрото е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – ответникът дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

Между страните в производството не е спорно, а и се установява от представените в производството доказателства, че причинилият процесното ПТП товарен автомобил марка и модел – DAX XF 440, с рег. №.... е бил застрахован към момента на процесното ПТП със застраховка издадена от застрахователно дружество Омнасиг Виена Иншурънс Груп СА за територията на Румъния. Не се повдига спор, че процесният товарен автомобил има обичайно местопребиваване на територията на Република Румъния. Същото е приключило с Присъда №21/27.11.2019 г. по силата на която е признат А.Й.З. роден на 23.10.1991 г., гражданин на Република Румъния за виновен в това ,ч ена 17.08.2019 г. около 23:40 часа на главен път І-7 – Силистра –Шумен, км 59+657.7 при управление на товарен автомобил марка и модел – DAX XF 440, с рег. №.... нарушил правилата за движение по пътищата – чл.77 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ф.Х.А. от с. З..., настъпила на 07.10.2017 г.

Предвид обстоятелството, че за деянието има влязла в сила присъда съдът намира, че приложение в случая имат чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“, като за ищеца отпада необходимостта да установява вината на водача, противоправността на поведението на последния, както и причинната връзка между деянието и настъпилите щети (смъртта на починалия Ф.Х.А.). Т.е. по силата на процесуална норма съдът е задължен да приеме, че присъдата установява извършването на деянието, респективно причинно-следствената връзка между причиненото ПТП и смъртта на пострадалия, като в тази насока, освен представената и приета присъда №21/27.11.2019 г. по НОХД №340/2019 година по описа на ОС – Шумен (л.8 от делото) не са необходими доказателства.

В производството е представен и Препис-извлечение от Акт за смърт №1102/08.10.2017 г. на Община Шумен на Ф.Х.А. (л.9 от делото), от който се установява, че последния е жител на село З...., както и че последния е починал на 07.10.2017 г. От представено по делото Удостоверение за наследници от 26.01.2022 г. (л.7 от делото) се установява, че ищецът в производството Е. Ш. Ш., ЕГН ********** е едноутробен брат на починалия Ф.Х.А..

4

С оглед на твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат вследствие на противоправно и виновно поведение от страна на починалия Ф.Х.А. съдът е допуснал исканите от ответника Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), както и Съдебна авто-техническа експертиза (САТЕ). СМЕ дава заключение по ограничен кръг въпроси свързани с обстоятелството бил ли е пострадалия под въздействие на алкохол към момента на настъпване на ПТП, каква е степента на това въздействие и как това е повлияло върху поведението на пострадалия. СМЕ (л.94 и сл. по делото) дава заключение, че концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия е била в размер на 1.33 промила.