Решение № 118 от 20.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Бургас, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500029 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 29/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на С. Г. Р. – М. против решение № 1187/16.11.2023г. по гр.дело № 936/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което предявения против нея иск от П. И. Д. да бъде отхвърлен и да и бъдат присъдени разноските, направени по делото.

В отговор на въззивната жалба, подаден от П. И. Д., чрез пълномощника адв.Б., се иска оставянето й без уважение, като неоснователна. Счита решението за правилно и за законосъобразно, мотивирано в съответствие със събраните по делото доказателства и моли да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение съдът е осъдил въззивната страна да заплати на въззиваемата исковата сума по съображения, че е дължима по неизпълнен договор за заем, като намерил за недоказано възражението на ответната страна, че вземането е погасено по давност, доколкото е съдебно предявено след изтичане на петгодишвния давностен срок от датата, на която е станало изискуемо.

Въззивната страна възразява, че съществен за производството въпрос за 1 изтеклата давност е неправилно разрешен от съда. Сочи, че по делото са представени разписки от ищеца съответно с дати 30.11.2012г. и 23.11.2017г., които макар да не са подписани от него, той не е възразил срещу посочените там дати на падеж и мълчаливо се е съгласил с написаното там и с оглед последната посочена дата вземането е погасено по давност.

Делото е образувано по повод исковата молба на П. И. Д., от гр. Б., с която претендира осъждане на С. Г. Р. – М., от гр. Б. да й заплати сума в размер от 32 000 лева, представляваща невърнат остатък от главницата от 40 065 лева по сключен в устна форма договор за паричен заем. Според ищцата парите са давани на ответницата на части.

Ответницата С. Р. – М. е депозирала писмен отговор, с който е признала фактите за възникване на вземането, но го е оспорила като погасено с изтичане на 5-год. давност през периода 23.11.2017-23.11.2022 год. За да обоснове възражението си ответната страна се е позовала на представени разписки, на които тя е издател, но липсва подписа на ищцата, като заемодател. Горната несложна фактическа обстановка се установява от представените и неоспорени писмени доказателства - признание от ответницата за наличието на дълг в посочения размер.

Спорен между страните е въпроса за погасяване на вземането по давност.

От правна страна между ищцата и ответницата е възникнало облигационно правоотношение по устно сключен договор за заем с правно основание чл. 240 ЗЗД. Предаването на заемните средства не се оспорва по размер. Не се оспорва също, че ищцата е отправила няколко пъти покана до ответницата за връщане на сумата, при което ответницата е извършвала частични плащания, като се е позовала на парични затруднения. Според показанията на св. Д., с времето ищцата загубила доверие в ответницата (страните са в роднински връзки) и през 2020г. настояла заемът да бъде върнат. Тогава ответницата обещала да плати, като приключи дело, водено от съпругът й. Последната вноска в размер на 155лв. ответницата платила около м. септември 2021г. Исковата молба е предявена пред съда на 30.03.23г.

При така установеното въззивният съд приема от правна страна следното:

Договорът за заем е реален и е сключен с предаване на заемната сума, за което между страните няма спор както за фактическото изпълнение от страна на заемодателя, така и по отношение на размера на сумата.

При отсъствието на писмена форма, при отсъствието на спор по отношение изпълнението от страна на заемодателя, при направеното от негова страна признание за извършени частични плащания на дълга от страна на ответницата и при наличието на родство между страните съдът не намира основание да приложи забраната на чл.164 ГПК. Показанията на свидетеля са достатъчно конкретни, не се оборват от други представени по делото доказателства, в тях се съдържа сведение за направено частично погасяване от страна на ответницата, което разкрива обективност. Затова съдът 2 кредитира дадените от св. Драгиев сведения и зачита тяхната доказателствена сила.

Според ответната страна, след 2017г., когато за пореден път е обещала да върне сумата по заема, до предявяване на иска са изминали повече от 5 години и съгласно чл.110 ЗЗД вземането е погасено по давност.

За да настъпи погасителния ефект на давността обаче, е необходимо длъжникът да не изпълнява и кредиторът да е бездейства. В конкретния случай се доказва, че след 2017г. ответницата е направила поне една частична вноска от 155 лв. през м. септември 2021г., с което на основание чл.116, б.а ЗЗД фактически е признала вземането и давността е прекъсната. Съдебната практика последователно стои на позицията, че за установяване на предаване на суми свидетелските показания са допустими, поради което въззивният съд приема факта за установен.

При така установеното съдът достига до крайни изводи за основателност на предявения иск и поради съвпадение с изводите в обжалваното решение го потвърждава.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1187/16.11.2023г. по гр.дело № 936/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3