Решение № 5104 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5104 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20231100502663 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 13421 от 24.11.2022 г., постановено по гр. д. № 18340/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. Я. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.

1 ЗОДОВ сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени поради незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3047,22 лв. – лихва за забава върху сумата от 10 000 лв. за периода от 04.04.2019 г. до 04.04.2022 г., като са отхвърлени предявените искове за сумата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата над 3047,22 лв. до пълния предявен размер от 6079,17 лв., представляваща лихва за забава върху претендираните неимуществени вреди за периода от 07.04.2018 г. до 04.04.2019 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България. Излагат се оплакания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Въззивникът счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване по делото на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които да се намират в пряка и непосредствена връзка с незаконно повдигнатото му обвинение. В показанията си пред първата инстанция разпитаните по делото свидетели не дават сведения за някаква промяна в емоционалното и психическото съС.ие на ищеца. Поддържа се, че са направени погрешни изводи от решаващия съд относно обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от ищцата неимуществени вреди, 1 като се сочи, че същите не надхвърлят житейски обичайните вреди, които едно лице търпи от воденето на наказателно производство срещу него. Районният съд не бил взел предвид при определяне размера на справедливото обезщетение, че постановяването на оправдателна присъда по своето естество представлява морално обезщетение и компенсация за страданията на подсъдимото лице. Не било съобразено от районния съд и обстоятелството, че макар наказателното производство срещу ищеца да е приключило за срок от около 6 години, досъдебната фаза е продължила по-малко от 6 месеца, поради което прекомерната му продължителност е в неговата съдебна фаза, за забавянето на което Прокуратурата не носела отговорност. По отношение на ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Страданията му били обичайни за такива случай. Не бил отчетен икономическия стандарт в страната. Неправилно според въззивника първоинстанционният съд приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, което довело до необосновано завишен размер на присъденото обезщетение, некореспондиращ със събраните по делото доказателства.

Оспорва и обезщетението за имуществени вреди, с твърдения, че по делото не били представени доказателства, че присъдената с решението сума е реално заплатена, а не само договорена. По изложените съображения моли въззивния съд да отмени решението на Софийски районен съд в обжалваната му част, а при условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Постъпила е въззивна жалба и от ищеца Т. Я. К., срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000 лв. Излагат се съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че по делото са доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди и наличието на причинна връзка между тях и воденото наказателно производство. В този смисъл са събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Я.Б. и Н.К., от които се установявало, че в следствие на незаконосъобразното обвинение ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в страх и притеснения за хода и края на воденото срещу него наказателно производство, чувство за несправедливост от повдигнатото обвинение и тревожност от реакцията на околните. Моли за отмяна на решението в обжалваната в обжалваната част и уважаване изцяло на предявения иск.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление за привличане на обвиняем от 20.04.2012 г., предявено на 10.05.2012 г., по ДП № 15025/2012 г., по описа на 04 РУП – СДВР, Т. Я. К., е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 201 НК, за това, че на 15.12.2011 г. около 23:30 часа в гр. София, от охраняема будка на гараж на фирма „Л.“ ЕООД, находящ се на ул. ****, в качеството му на длъжностно лице – „охранител“, назначено с трудов договор № 171/05.07.2010 г., присвоил чужди пари – сумата от 3717 лв., собственост на „Л.“ ЕООД с управител П.П.В., връчени в това му качество – предадени му от П.Е.П. на длъжност „шофьор“ във фирма „Л.“ ЕООД. По отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Подписка“, като са му указани задълженията във връзка с наложената мярка.

На 08.06.2012 г. в Софийски районен съд е внесен ОА срещу Т. Я. К. за извършено престъпление по чл. 201 НК, въз основа на който е образувано НОХД № 10725/2012 г. по описа на СРС, НО, 115 състав. В хода на съдебното производство са проведени 3 открити съдебни заседания, в които са разпитани шестима свидетели и е бил конституирано ощетено юридическо лице, като е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу Т. Я. К. в размер на 3717 лв.

2

С присъда от 25.11.2013 г., постановена по НОХД № 10725/2012 г. по описа на СРС, НО, 115 състав, Т. Я. К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 201 НК – за това, че на 15.12.2011 г. около 23:30 часа в гр. София, в гаража на фирма „Л.“ ЕООД, находящ се в кв. Витоша, в качеството си на длъжностно лице – „охранител“, присвоил чужди пари – сумата от 3717 лв., собственост на „Л.“ ЕООД, връчени в това му качество да ги пази, и му е наложно наказание една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години и шест месеца. На основание чл. 45 ЗЗД е уважен предявения от „Л.“ ЕООД срещу Т. Я. К. граждански иск и подсъдимия е осъдени да заплати на „Л.“ ЕООД сумата от 3717 лв.

Присъдата е обжалваната от подсъдимия Т. Я. К.. С решение № 352 от 25.03.2015 г. постановено по ВНОХД № 3908/2014 г. на СГС, НО, I въззивен състав е отменена изцяло присъдата от 25.11.2013 г., постановена по НОХД № 10725/2012 г. по описа на СРС, НО, 115 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото в първата инстанция са проведени 7 съдебни заседания, на които подсъдимият се явявал лично и в които са разпитани осем свидетели.

С присъда от 21.03.2018 г. по НОХД № 5007/2015 г. на СРС, 97 състав, Т. Я. К. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 201 НК, и е отхвърлен предявения от ощетеното юридическо лице гражданския ищец иск.

По делото е представена справка от Централизираната информационна система на следствените служби (ЦИССС), в която се съдържат данни за други образувани и приключили наказателни производства за лицето Т. Я. К., като видно от приложено свидетелство за съдимост лицето е осъждано.

По делото е представен и договор за правна защита и съдействие № 0368143/19.11.2012 г., сключен между ищеца и адв. Китанова, с предмет: оказване на правна защита и съдействие по НОХД № 10725/2012 г. по описа на СРС, НО, 115 състав. Видно от договора между страните е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., платено в брой при подписването му.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Я.К.Б. и Н.М.К..

От показанията на св. Б., баща на ищеца, се установява, че знае за повдигнатото през 2012 година обвинение на сина си. Посочва, че след като му било повдигнато обвинение ищецът не излизал от вкъщи около 4-5 месеца, чувствал се зле, роднините му започнали да го отбягват.

Свидетелката К.а, съпруга на ищеца, изнася пред първоинстанционния съд, че с ищеца се познавали от 10 годни, а от 5 години били семейство. Споделя, че разбрал случайно през 2013-2014 г., че по времето, когато съпругът й е работил като охрана били изчезнали пари, за което в последствие бил обвинен. Поддържа, че след като през 2018 г. станали семейство, ищецът й споделял, че са го обвинявали и се чувствал притеснен. Според свидетелката и към настоящия момент случилото се му тежи и не му е удобно да го обсъжда.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното 3 производство доводи, съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, е необходимо в обективната действителност да бъдат кумулативно осъществени следните материални предпоставки: 1) на ищеца да е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото обвинение е незаконно; 3.) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4.) причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да съществува причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата на Република България за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при Прокуратурата на Република България – арг. от чл. 4, предл. последно от ЗОДОВ.

Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца, съобразно с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.

В конкретния случай във въззивното производство не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че с Постановление по реда на чл. 219 НПК от 20.04.2012 г., предявено на 10.05.2012 г., по ДП № 15025/2012 г., по описа на 04 РУП – СДВР, Т. Я. К., е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 201 НК. На същия ден, на който му е било предявено постановлението за привличане по чл. 219 НПК – 10.05.2012 г., ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем. Не е спорно по делото, че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

По повод внесения на 08.06.2012 г. обвинителен акт е било образувано НОХД № 10725/2012 г. по описа на СРС, НО, 115 състав . С присъда от 23.01.2020 г., постановена по цитираното НОХД, подсъдимият бил признат за виновен за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 201 НК. Присъдата е обжалваната от подсъдимия Т. Я. К.. С решение № 352 от 25.03.2015 г. постановено по ВНОХД № 3908/2014 г. на СГС, НО, I въззивен състав е отменена изцяло присъдата от 25.11.2013 г., постановена по НОХД № 10725/2012 г. по описа на СРС, НО, 115 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. С присъда от 21.03.2018 г. по НОХД № 5007/2015 г. на СРС, 97 състав, Т. Я. К. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 201 НК, и е отхвърлен предявения от ощетеното юридическо лице гражданския ищец иск. Присъдата е влязла в сила на 06.04.2018 г. – с изтичането на законоустановения срок за нейното обжалване и протестиране, регламентиран в чл. 319 НПК. Следователно, воденото срещу ищеца наказателно преследване е продължило за периода от 10.05.2012 – 06.04.2018 г., или общо 5 години и 11 месеца и 2 дни.