Решение № 8449 от 22.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8449 гр. С, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело №0211110154398 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на В. Г. П., ЕГН ...., с адрес гр.С, ж.к.Л бл. ... и Л. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л В бл. ..., подаден чрез адв.Г., за осъждане на ответниците Б. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Г Д № ...1 и Р. КР. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул. А 1, № .., да върнат на ищците владението върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ... и адрес: гр. С, кв. Б, ул. „У“ №, като предадат ключа от порталната врата и премахнат поставената верига с катинар.

В исковата молба се твърди, че процесният имот е владян от дядото на ищците Л Б до неговата смърт през 1994 г., а след това от баща им Г Л. М. Според ищците, Г М е починал през 1998 г., след което те са продължили да упражняват фактическа власт върху поземления имот. В подкрепа на твърденията си представят молба-декларация за обстоятелствена проверка.

Ищците обясняват, че владението им от 1998г. /след смъртта на баща им/ е било спокойно до 24.06.2021 г., когато около обяд, по телефона на Виолета се е обадил съседа им П В, който я е уведомил, че дворната врата е отворена и в имота им се наблюдават някакви хора. Според ищците, час след това позвъняване, те са отишли на място, като междувременно са се обадили на тел. 112. Сочи се, че пристигналите полицаи са изготвили протокол-предупреждение за страните и са установили лицата, които са влезли в имота, а именно ответниците, които са се легитимирали като собственици с нотариалните актове. Отбелязва се, че ответниците са подменили заключващия механизъм на порталната врата, като са поставили и верига с катинар по начин, по който ищците вече не са били в състояние да влязат в двора и къщата. С това ищците аргументират правото си да поискат възстановяване на отнетото им от ответниците владение върху процесния имот.

В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв, в който изразяват становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

Ответницата Р. твърди, че иска е допустим, но по същество неоснователен.

1

Навежда твърдения за наличие на съсобственост между нея и ищците по отношение спорния поземлен имот и изградената в него постройка. В тази насока развива съображения, че тя е придобила с дарение 1/108 част от мястото и къщата, а с последващ нотариален акт е закупила още 2/108 части от мястото и къщата, което е станало по време на брака й с Й В Р. В същото време продавачите са учредили и право на ползване върху 2/108 от мястото, без къщата на другия ответник Б.П. - техен близък, с уговорката той да паркира един брой лек автомобил в дворното място, с което ответниците са се съгласили.

Според ответницата Р., мястото и къщата са били занемарени към датата на придобиване собствеността им 16.06.2021 г. - нямало е цялостна ограда, старата мрежа е паднала на места, мястото е било буренясало и обрасло с дървета, храсти и пълно с битов боклук, къщата е била в изключително лошо състояние - едната стена е паднала, нямала е прозорци и врати, вътре са живели клошари, наркомани и деца са влизали, писали със спрейове по стените и рушили и унищожавали постройката.

Сочи се, че входна врата на двора има, но тя е стояла широко отворена, без да има поставени брави и дръжки, както и нямало ограда, а само свободно стояща метална рамка и врата. Обяснява се, че в къщата няма ток, вода, ел.инсталацията е изкъртена от стените, както и водопроводната инсталация, като партидите са спрени през 1999 г. по данни от доставчиците на комунални услуги.

Ответницата Р. оспорва твърдението на ищците, че след смъртта на Г Л. М през 1998г. някой от наследниците му или друг съсобственик е ползвал къщата и дворното място. В този смисъл ответницата оспорва да е подменяла ключа от порталната врата и да е поставяла верига с катинар, доколкото врата няма заключващ механизъм, нито пък възможност да се закрепи катинар на нея.

Ответницата Р. признава, че на 24.06.2021 г. съпругът й Й Р е отишъл на мястото с един работник, за да изчисти остатъците от старата ограда и двора от храсти, клони и боклуци, да подмени всички оградни колове, да постави нова оградна мрежа, включително и на участъците, на които старата липсва, да започне поетапно почистване на двора и изрязване и прочистване на мястото, да постави дръжки и брава на съществуващата врата на мястото, да я боядиса и да я освежи.

С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника направените от него разноски.

От страна на Б.П. също е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че поддържа изложеното от Р.Р.. Ответникът П. признава, че е титуляр на учредено от Р. и съпруга й право на ползване върху ид.ч. от процесния имот, както и че на 24.06.2021 г. Й Р с един работник е отишъл да почисти дворното място. Ответникът П. описва по идентичен начин състоянието на имота преди 24.06.2021 г., а именно като запустяло неподдържано място, обитавано от бездомници и наркомани.

П. оспорва твърденията на ищците за начина на ползване на имота, като поддържа становище, че след смъртта на Г Л. М през 1998 г. никой от наследниците му, нито пък друг собственик го е ползвал.

От съда се иска да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание ищецът Л.Л. се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск. Ищецът В.П. се явява лично, като се представлява и от пълномощник, който поддържа предявения иск. Ответникът Р.Р. се представлява от съпруга си/пълномощник, който оспорва предявения иск. Ответникът Б.П. не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

2

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.76 ЗС и предоставя защита на владелец, респ.държател на вещ, която е отнета по скрит или насилствен начин. Предпоставките за уважаване на иска са следните: 1.наличие на фактическа власт на ищеца върху вещта /като тази власт не трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е необходимо във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на намерението да държи вещта като своя/, 2. отнемане на фактическата власт от ответника и 3. това отнемане да е извършено по скрит начин /по начин и време, които правят трудно възприемането му от ищеца/ или насилствен начин.

В чл. 68, ал. 1 ЗС владението е определено като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.

Владението по своята правна същност представлява фактическо състояние. То е гарантирана от закона възможност за фактическо господство върху съответна вещ, без лицето, осъществяващо това господство, да е собственик на вещта. Основните признаци на владението са обективен и субективен. Обективният признак характеризира владението като упражняване на фактическа власт върху вещ чрез съответни действия, а субективният признак се свързва с волята на лицето да държи вещата като своя, като за да се достигне до извод за наличие на владение, по делото следва да бъдат установени и двата признака. Владението е защитено от закона фактическо състояние, като защитата му, независимо дали то е добросъвестно или недобросъвестно, може да бъде проведена срещу всяко трето лице, което го нарушава, включително срещу собственика на вещта, чрез исковете, регламентирани в чл. 75 и чл.

76 ЗС. При тези искове законът не се интересува от притежаваните от страните права върху спорната вещ, а на изследване подлежат единствено въпросите дали е имало владение и дали същото е нарушено (чл. 357, ал. 1 ГПК). При тях съдът постановява решението въз основа на установените по делото факти, без да изследва правата на страните, като има възможност да вземе предвид документи относно право на собственост, само доколкото същите установяват факта на владението (чл. 357, ал. 2 ГПК).

Съгласно чл. 76 ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Посочената норма защитава както владението като фактическо състояние, така и държането на движими вещи и недвижими имоти, в случаите при които същите са били отнети по насилствен или по скрит начин, като регламентираният посесорен иск следва да бъде предявен в шестмесечен срок от момента на отнемане на владението или съответно на държането 3 срещу нарушителя. При иска по чл. 76 ЗС, за разлика от този по чл. 75 ЗС, няма значение колко време е осъществявано владението, като същественото е, че фактическото господство над вещта следва да е било упражнявано към момента на извършване на отнемането. Съгласно правната теория и съдебната практика отнемане на владението по насилствен начин е налице, когато е използвана физическа сила или заплаха срещу владелеца, а също и в случаите, при които е употребена физическа сила по отношение на самата вещ (Решение 4/ 2012 г. по гр.д. 388/ 2011 г., ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Насилие е извършване на всякакви действия, насочени против изричната или предполагаемата воля на владелеца.

В настоящия случай не се спори, че законният 6-месечен срок за предявяване на иск за защита на отнето владение е спазен по делото. Владението се твърди да е отнето на 24.06.2021г., исковата молба е депозирана в деловодството на СРС на 20.09.2021г., поради което следва да се приеме, че 6-месечния преклузивен срок е съобразен.

Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че ищците са наследници на наследодателя Г Л. М – техен баща, починал на 22.01.1998 г., който от своя страна е наследник на своя баща – Ломир М Ботев, починал на 09.06.1994 г. Не се спори още, че до смъртта си през 1998 г. наследодателят на ищците е живял в процесния имот.

Твърдението на ищците, че са продължили владението на наследодателя си и са упражнявали фактическа власт върху имота към 24.06.2021 г. – датата на твърдяното нарушение върху владението им, съдът намира обаче за недоказано, въпреки че с доклада по делото им са дадени изрични указания в тази насока, поради следните съображения: по делото е представена молба – декларация от 01.06.2020 г. от ищците до СО – р-н Сердика за снабдяване с нотариален акт върху процесния имот чрез извършване на обстоятелствена проверка и решение от 31.05.2021 г. по адм.д. № 12097/2020 г. на АССГ, 25 с-в, влязло в сила на 02.07.2021 г., с което е отменен отказа на кмета на р-н Сердика за заверка на процесната молба – декларация на страните и е изпратена преписката на кмета на р-н Сердика за извършване на исканата административна услуга. Обстоятелството, че ищците са подали молба за издаване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, има само косвен характер относно установяване на реално упражнявана фактическа власт върху процесните имоти, но не го доказва с категоричност. От събраните по делото свидетелски показания също не се установи ищците да са упражнявали фактическо господство върху имота през процесния период, доколкото свидетелите С и Гълъбов твърдят, че през последните години в къщата са влизали роми и наркомани, които са рушели къщата, като С заявява, че не е виждал някой да идва нещо да прави след като са разбили прозорците и оградата. Ето защо съдът намира, че ищците не успяха да установят, че към дата 4

24.06.2021 г. реално са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти, която да им бъде нарушена от ответниците.

С оглед на това съдът намира, че не се установи първата и основна предпоставка за уважаване на иска.

На следващо място и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът намира и че не е налице отнемане на владението от страна на ответниците по насилствен или скрит начин, поради следното: както се посочи по-горе отнемане на владението по насилствен начин е налице, когато е използвана физическа сила или заплаха срещу владелеца, а също и в случаите, при които е употребена физическа сила по отношение на самата вещ. От представения по делото констативен протокол от 13.06.2021 г. на нотариус Й Н с рег. № НК, се установява, че към дата 13.06.2021 г. нотариусът е посетил процесните имоти и е констатирал, че дворното място е обрасло с гъста растителност, дървета и храсти, двора е бил обсипан с битови отпадъци и пластмасови бутилки. Уличната врата е била метална, без брава, дръжки и система за заключване, като същата била оставена в отворено състояние. Дворното място било оградено със стара мрежа, закачена за метални колове, която в някои участъци липсвала. Имало входна врата на сградата, която не била заключена, като в задния край на къщата външната стена се е срутила и през широкия повече от два метра отвор се е влизало свободно в нея, липсвали и прозорци и врати, достъпът до мазето също бил свободен, като нямало врата.