Решение № 3250 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3250

*************, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110169847 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от П. В. С., ЕГН: **********, срещу ******, с адрес: ***********************, осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, вр. с чл. 4, § 3 ДЕС за заплащане на сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на **********, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически тормоз, за периода от 2017г. до 04.04.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.11.2024г. до окончателното плащане на вземането.

Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда с твърдения, че в качеството си на подсъдим по НОХД № 303/2011г. на *********************** и КНОХД № 407/2017г. по описа на **** в противоречие с презумпцията срещу самоуличаване и срещу приемане на чужди думи срещу обвиняем бил осъден въз основа на използвани незаконни показания. Поддържа, че с действията си **** е нарушил чл. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 1, ал. 2, ал. 3, б. „с“ и „d”, чл. 13, чл. 14, чл. 17 и чл. 18 ЕКЗПЧОС , чл. 1, чл. 20, чл. 21, чл. 47, чл. 56, ал. 6 ХОПЕС, чл. 2 ДЕС, чл. 18, чл. 20, чл. 67, чл. 82, § 2 ТБДФЕС, както и чл.

2 и чл. 3 Директива № 2016/343 на Европейския парламент и Съвета от 09.03.2016г. Описва, че вследствие на допуснатите нарушения в периода от 2017г. до 04.04.2024г. е претърпял неимуществени вреди под формата на болки и страдания, и жесток психически тормоз.

Моли за уважаване на предявената искова претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва да е допуснато нарушение на Директива 2016/343 на ЕП и Съвета от 09.03.2016г. с аргументи, че правото на 1 лицата да не се самоуличават не е абсолютно и не игнорира законовите правомощия на компетентните органи да събират доказателства, в това число и чрез законосъобразно прилагане на процесуална принуда. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение поради прекомерност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на предявената искова претенция. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните писмени доказателства се установява, че с Присъда № 29 от 20.12.2012г. по НОХД № 303/2011г. на ********************* /л. 57-78/ П. В. С. е признат за виновен в това:

-че през периода от неустановена дата в началото на м. февруари 2008г. до 06.04.2008г. в *************, в съучастие като подбудител и помагач с трето за производството лице – В.К. като помагач и неизвестен извършител, умишлено склонил чрез даване на наставления и разпореждания В.К. да умъртви Б.Г., и умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез набавяне на средства, даване на съвети и разяснения и по друг начин – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 и т. 10, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, като му е наложено наказание доживотен затвор без замяна;

-че през периода от неустановена дата в началото на м. август 2008г. до 25.03.2009г. в **************************** в съучастие като подбудител с Г.В. като подбудител, В.К. като подбудител и помагач и В.Ф. като извършител, умишлено е склонил чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на П. Л., както и чрез обещаване на материална облага В.К. умишлено да склони В.Ф. умишлено да умъртви П. Л. – извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т.9, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 3 НК, за което деяние е определено наказание доживотен затвор без замяна;

- че през периода от неустановена дата от началото на 2009г. до 03.07.2009г. в ******************************** в съучастие като подбудител с Г.В. като подбудител, В.К. като подбудител и помагач, Я.П., Г.Г. и Р.С. като помагачи, и В.Ф. като извършил умишлено е склонил чрез даване на наставления и разпореждания да се организира убийството на Р.Р., както и чрез обещаване на материална облага В.К. умишлено да склони В.Ф. умишлено да умъртви Р.Р. – извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т.6, пред.1-во, т.

7, т.9 и т.10, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 3НК, за което деяние му е наложено наказание доживотен затвор без замяна;

-че за периода от неустановена дата през 2007г. до 23.07.2010г. на територията на ************** - ***************************** и в района на хижа „*****“ е образувал и ръководил организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица, съставено с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – умишлени убийства и причиняване на средни и тежки телесни повреди и палежи – престъпление по чл. 321, ал. 3, 2 пр. 1 и пр. 2, т. 1 НК, като му е наложено наказание 15 години лишаване от свобода;

-че през периода от неустановена дата на 2007г. до 16.08.2007г. в ************* в съучастие като подбудител с Д.Г. като извършител умишлено склонил чрез даване на наставления и разпореждане, както и обещаване на материална облага, Д.Г. да причини средна телесна повреда на Н.П. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 8 и т. 10, вр. с чл. 129, ал.

1, вр. с чл. 20, ал. 3 НК, за което деяние е определено наказание 5 години лишаване от свобода;

-че на 22-23.02.2008г. в ************* в съучастие като подбудител и помагач с Д.Г. като извършител, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания, както и чрез обещаване на материална облага/ Д.Г. умишлено да запали имущество със значителна стойност – магазин, и умишлено е улеснил извършването на престъплението, като предоставил данни за местонахождението на магазина – престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, за което му е наложено наказание 10 години лишаване от свобода;

-че на 06-07.10.2008г. в ************* в съучастие като подбудител и помагач с Д.Г. като извършител, умишлено склонил / чрез даване на наставления и разпореждания, както и чрез обещаване на материална облага/ Д.Г. умишлено да повреди чрез взрив имущество със значителна стойност – магазин, и умишлено е улеснил извършването на престъплението /като представил данни за местонахождението на имота/ - престъпление по чл. 333, вр. с чл.

330, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4, за което деяние е определено наказание 10 години лишаване от свобода;

-че през периода от неустановена дата на месец юни 2008г. до 18.07.2008г. в ************* и ***************** в съучастие като подбудител, умишлено склонил /чрез даване на наставления и разпореждания, както и чрез обещаване на материална облага/ Д.Г. да причини телесна повреда на П. И. Л. – извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 8 и т.

10, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 НК, за което му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода;

-че на 06-07.01.2009г. в ************* в съучастие като подбудител умишлено склонил / чрез даване на наставления и разпореждания, както и чрез обещаване на материална облага/ Д.Г. умишлено да запали имущество със значителна стойност – магазин, и умишлено е улеснил извършването на престъплението /като представил данни за местонахождението на имота/ - престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, за което деяние е определено наказание 10 години лишаване от свобода.

Установява се, че вследствие на подадена жалба от П. С. срещу постановената присъда е образувано ВНОХД № 184/2015г. по описа на ********************* /л. 91-93/.

С Присъда № 12 от 04.05.2016г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда.

Присъдата на ********************* е обжалвана пред ****** и е образувано КНОХД № 407/2017г. С Решение № 234 от 01.12.2017г. касационната инстанция е оправдала ищеца в 3 извършването на престъпление по чл. 116 НК с пострадал Р.Р., като в останалата част присъдата е потвърдена /л. 105-115/.

Като писмено доказателство е представена справка от ***************** /л. 53/. От нейното съдържание се установява, че изпълнението на наказанието, наложено на П. В. С., е започнало на 22.09.2010г. съгласно Решение по н.д. № 1559/2014г. на ****, с което му е наложено едно общо наказание „доживотен затвор без замяна“ при зачитане на предварителния му арест от 23.07.2010г. до 03.08.2010г. На 11.12.2015г. ищецът е преместен от *********** в гр. ****** в *********** в *************. По силата на Заповед № Л4391/12.10.2018г. на ************************ на 14.10.2018г. същият е преведен в *********** ***********. Въз основа на Заповед № Л-5520/23.12.2022г. на ************************ ищецът отново е преместен в *********** в ************* от *********** **************.

За установяване на претърпените неимуществени вреди са събрани гласни доказателства от Е. М.. Свидетелят заявява, че познава П. С. от момента, в който последният бил преместен от *********** в гр. ****** в *********** в *************, без да си спомня от коя година датира познанството, уточнявайки, че по това време бил задържан в първа група, първи отряд. След запознанството ищецът поискал правен съвет, тъй като смятал, че правото му да не се самоинкринимира било нарушено в досъдебното производство, като Е. М. му предоставил своята правна литература и юридически съвети.

Споделя, че след като се запознал с международни източници на правото и признатите с тях основни права се разстроил, тъй като бил признат за виновен в извършване на престъпление на основата на незаконни свидетелски показания в разрез с презумпцията за самоуличаване.

Описва, че от този момент П. С. изпаднал в състояние на отчаяние, безнадеждност, страх, ужас, изгубил желание за живот, телесното му тегло се намалило поради притеснение, спрял да се храни и страдал от безсъние.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С оглед наведеното от ответника възражение по допустимостта на исковото производство, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви за неоснователността на тези правни доводи и допустимостта на настоящото дело:

Процесуалната легитимация на страните представлява абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и валидното упражняване на правото на иск, поради което съдът следи служебно за нейното наличие. Отговорността на държавата за вреди произтича от принципа за лоялно сътрудничество на държавите членки в ЕС. Нейното формулиране и развитие като принцип на общностното право е осъществено посредством практиката на Общностния съд, според която отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите, може да бъде ангажирана независимо от това кой е публичният орган, извършил нарушението, съответно независимо от вида на нарушението – неправилно транспонирана директива или поддържане в сила на национална правна норма, която е в противоречие с общностното право или пък решение на национална юрисдикция, която се 4 произнася като последна инстанция в разрез с него /в този смисъл Решения на СЕС по дело С-6/90, дело № С-9/90, дело С-46/93, дело С-48/93, дело С-5/94, дело С-224/01, дело №-160/14, дело С-173/03/. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите. В исковата молба ищецът се позовава на противоправни действия от страна на магистрати, правораздаващи във ******, постановил акт като последна съдебна инстанция в нарушение на правото на **********, поради което последният се явява пасивно процесуално легитимиран. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от логическото и систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 2в ЗОДОВ, от които е видно, че законодателят не е ограничил кръга на държавните органи, които биха могли да отговарят по предявените искове. Нещо повече, в ал. 2 и ал. 3 на посочения член изрично е предвидена и възможността страна по делото да бъде именно съд.