Определение № 1831 от 08.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1831 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Р.

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501585 по описа за 2026 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба депозирана от адв. Р. Р. от АК Пловдив, в качеството му на процесуален представител на Д. Х. К. /ищец в първоинстанционното производство/ против

Определение

№

7240/11.06.2026г., постановено по гр. д. №16 964 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, девети гр. с., с което се оставя без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от процесуалния представител на ищеца – адв. Р.

Р., за изменение на постановеното по делото, Решение №2294/12.05.2026г. в частта за разноските, по отношение на присъденото в полза на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер от 240 евро, като същото бъде увеличено на 895.08 евро с ДДС . Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивната инстанция да отмени обжалвания акт, като вместо това, да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 895.08 евро с ДДС,.

Ответната страна „Профи кредит България“ ЕООД не взима становище по жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя, и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу 1 подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, за приемане за установено между страните, че сключения между тях договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Районният съд е уважил същия, като е осъдил ответникът да заплати на пълномощника на ищеца, предоставил му безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., възнаграждение в размер на 240 евро с ДДС.При определяне размера на възнаграждението районният съд е отчел фактическата и правна сложност на делото, и реално осъществените процесуални действия от адвоката.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като препраща към мотивите на решението, където е обосновал определения размер на възнаграждението на адвоката за предоставена безплатна правна помощ. Приел е, че не са налице основания за промяна на направения извод.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за следните съображения: неоснователна по

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищцата е предоставена безплатна правна помощ от адв. Р. Р. от АК Пловдив пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22). За да определи размера на възнаграждението за осъществената 2 правна помощ в случая, настоящият състав взе предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, а поведението на адвоката, представил безплатна правна помощ, не се отличава с процесуална активност.

Съобразявайки и защитавания материален интерес, настоящия състав приема, че възнаграждение в размер на 240 евро с ДДС , съответства на вида и обема на осъществената правна помощ.

Ето защо жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалвания акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7240/11.06.2026г., постановено по гр. д. №16 964 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, девети гр. с., Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3