Решение № 28 от 10.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Пловдив, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300502561 по описа за 2024 година

С решение №3134 от 11.07.2024г., постановено по гр.д.№15034/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр.състав е признато за установено в отношенията между страните, че П. Й. К., ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *****, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 145,37 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за отопление, сградна инсталация и услуга за дялово разпределение, за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 21,12 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода 02.12.2021 г. – 05.07.2023 г., съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска за главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за отопление, сградна инсталация и услуга за дялово разпределение, за разликата над 145,37 лева до пълния претендиран размер от 290,74 лева, както и иска за обезщетение за забавено плащане за разликата над 21,12 лева до пълния претендиран размер от 42,24 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4628/07.07.2023 г. по ч.г.д. № 9903/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, съответно е разпределена и отговорността за разноските.

Срещу така постановеното съдебно решение, в частта, с която се 1 отхвърлят исковете на дружеството, е постъпила Въззивна жалба с вх.

№30578/18.09.2024г. от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *****, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт в обжалваната част. Сочи че първоинстанционният съд отхвърлил частично ищцовата претенция поради обстоятелството, че потребителят на топлинна енергия не бил едноличен собственик на топлоснабдения имот, а само на ½ ид. част от него, поради което клиентът следвало да дължи само половината от сумите за доставената в имота му топлинна енергия. Този довод на съда бил в противоречие със Закона за енергетиката, в частност с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която норма не въвеждала изискване потребителят да заплаща за доставената му топлинна енергия съобразно квотата му от съсобствеността в топлоснабдения имот. Нямало и техническа възможност задължението за топлинна енергия да бъде разделено по квоти. Вещните отношения между съсобствениците били уредени от ЗС, като те не били предмет на настоящото производство. Законът за енергетиката бил специален закон, уреждащ отношенията свързани с доставка на топлинна енергия и имал преимущество пред ЗС. Партидата била открита на името на ответницата и тя следвало да заплати доставената топлинна енергия. Същата притежавала качеството на клиент на топлинна енергия и била титуляр на партидата за процесния имот, поради което имала и задължението да заплаща стойността на топлинната енергия, тъй като и с нея бил сключен договора при Общи условия, а задължението за заплащане произтичало от този договор за продажба на топлинна енергия. Сочи, че разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС не намирала приложение в отношенията между топлопреносното предприятие и купувача на топлинната енергия, а само във вътрешните отношения между съсобствениците. От друга страна възможно било сключването на договор за доставка на топлинна енергия и с несобственик на топлоснабдения имот, а с такова лице, което ползва жилището. В тази връзка се сочи, че размерът на паричната престация се определял не от квотите в съсобствеността, а от реалното потребено количество топлинна енергия, начислена по партидата на страната по договора. С оглед приложимата нормативна уредба не било допустимо и две или повече лица да бъдат титуляри на определена партида.

Искането е за отмяна първоинстанционното решение в обжалваната му част, респ. уважаване изцяло на ищцовата претенция. Претендират се и разноски.

В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. К. чрез адв. В. А., с която се излага становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Искането е за оставяне жалбата без уважение. Претендират се и разноски.

Депозирана е и въззивна жалба от П. Й. К. против частта на решението, с която са уважени исковете на ищеца. Излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение в тази част.

Сочи, че Районният съд неправилно приел в мотивите си, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата, неправилно било прието, че ответната страна притежавала качеството на потребител на топлинна енергия въз основа на валидно сключен договор между страните, както и че същата била титуляр на правото на собственост на 2 процесния имот за периода от 01.10.2021г.-30.04.2022г. Ищецът не представил акт за собственост, от който да бъде установено от кога и на кого принадлежала собствеността върху топлоснабденото жилище. От представените по делото доказателства се установявало само, че към *****.2022г. ответницата притежавала собствеността на ½ ид.ч. от имота, към която дата същият бил продаден. Справката от Агенцията по вписвания не било основание за възникване правото на собственост. Топлоснабденият имот бил придобит от К. по наследство в съсобственост с Й. Й. К.-Д. по ½. ид.ч., но по делото липсвало актуално удостоверение за наследници, от което да бъде установен моментът на придобиване собствеността. По делото липсвали данни ищецът или ответникът да са изпълнили задълженията си, предписани им и уредени в чл. 62 от Общите условия на ищцовото дружество. Не били ангажирани доказателства, че продажното правоотношение за доставка на топлинна енергия възникнало само с един от съсобствениците. Не ставало ясно ищцовото дружество дали служебно открило партида на името на ответницата или самата тя подала заявление. Искането е за отмяна на атакувания съдебен акт и изцяло отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира се възнаграждение за оказана правна помощ като особен представител

В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез юрк Д. Н., с която се излага становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения.

Искането е за оставяне жалбата без уважение. Претендират се и разноски.

Депозираните въззивни жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД срещу П. Й. К. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 290,74 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за отопление, сградна инсталация и услуга за дялово разпределение, за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г. за обект, находящ се в гр. *****, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 42,24 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.12.2021 г. – 05.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4628/07.07.2023 г. по ч.г.д. № 9903/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. Й. К., с който взема становище за неоснователност на предявените искове по изложени съображения.

3

За да постанови обжалваното решение и след преценка на събраните по делото доказателства, Районният съд е приел, че облигационното правоотношение между страните произтичало от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който договор се считал за сключен с конклудентни действия. Констатира се, че процедурата по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия била спазена. От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под акт № ****, том ***, дело №*****/*****.2022г. и от справка от Агенцията по вписвания се установявало, че ответницата била съсобственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот за периода от 01.10.2021г.30.04.2022г., от което следвало, че между страните било налице валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, тъй като правоотношението възникнало с конклудентни действия, предвид това, че ответникът бил потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабдения имот. Присъединяването към абонатната станция на лице, което е титуляр на вещно право на собственост и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот, установявали сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Когато собствениците предоставяли съгласието си за топлофициране на сградата, те ставали подразбираните клиенти на топлинна енергия и към които били адресирани общите условия на съответното предприятие. По тези съображения съдът е извел, че ответникът бил потребител на съответната услуга по доставяне на топлинна енергия. Посочено е още, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в съсобственост и ползващият съсобственик сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, с откриването на индивидуална партида за целия имот, тогава той дължал на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бил сключен, съсобствениците дължали цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността. Безспорно се установявало, че ответникът бил собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот за периода от 01.10.2021г.30.04.2022г., респ.имал качеството на клиент на дружеството и предвид изложеното, че съсобствениците дължали цената на доставената топлинна енергия съобразно собствения си дял, независимо че ползването на жилището е само от единия собственик, то ответникът дължал само ½ от цената на доставената топлинна енергия. Обстойно са обсъдени допуснатите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, прието е, че главните и акцесорни вземания били доказани напълно по основание, а по отношение техните размери е прието, че главното вземане следва да бъде уважено до сумата в размер на 145.37 лв., а обезщетението за забавено плащане следвало да се уважи до размера от 21.12 лв., като съдът е основал своите изводи на изложеното за лимита на отговорността на съсобственик за заплащане на доставяната до имота топлинна енергия.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на 4 атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочено във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Настоящият състав счита, че правилно Районният съд е изградил правните си изводи на базата на приетите постановки в Тълкувателно решение №2/17.05.2018г., постановено по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК. Същото е приложимо и в хипотезата на съсобствен имот, какъвто е настоящият случай, респ. при съвместно притежание на вещното право на ползване върху имот.