Решение № 4850 от 20.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5915/2021
- Вид
- Решение № 4850
- Подписан
- 20.09.2023
- В сила
- 20.09.2023
- Състав
- Елена Иванова, Ивета Миткова Антонова, МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, б."а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.178 ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 ал.5 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.189 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.234 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.130 ал.2 · Закон за съдебната власт
- чл.69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69 ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 4850 гр. София, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена И.ова
Членове:
Ивета М. Антонова
М. Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100505915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГЛАВНА ДИЛРЕКЦИЯ „П.Б. И З. НА Н.“МВР срещу решение № 20014403/18.01.2021г. постановено по гр.д. № 17872/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 141 състав, с което са уважени предявените от М. Ц. В., М.
В. Ц. и И. М. Д. искове с правно основание чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР във връзка с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.178 ал.1, т.3 ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода от 01.02.2017г. – 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху присъдените суми считано от 20.02.2020г. 05.12.2019 г. до окончателното им изплащане и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на главниците за периода 01.04.2017г. – 19.02.2020г ., както и са присъдени разноски и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът е осъден да заплати в полза на бюджена на СРС държавни такси и разноски.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е 1 приел, че е налице празнота в нормативната уредба и следва да се прилагат разпоредбите на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и Кодекс на труда , доколкото съществува специална правна уредба, с която е допусната продължителност на часовете нощен труд за служителите от системата на МВР от 8 часа – чл.187 ЗМВР. Като последица от горното, въззивникът счита, че неправилно пъровинстанционния съд е приел, че следва часовете нощен труд да бъдат преизчисляват при прилагане на коефициент 1,143 и получените в повече часове след това преизсчисление да се считат като извънреден труд, за който се дължи заплащане. Моли въззивната инстанция да отмени решението и присъди разноски.
Въззиваемите страни М. Ц. В., М. В. Ц. и И. М. Д. в отговора на въззивната жалба, депозиран в сроковете и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК поддържат, че решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Твърдят, че е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. Претендират присъждане на разноски в производствотозаплатено адвоктско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, настоящата въззивна инстанция намира следното:
По делото е безспорно установено, че за процесния период 01.02.2017г. – 31.01.2020г. между ищецът М. Ц. В. и ответника е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството си на „водач на специален авномобил“и „пожарникар“ в 01 група „Оперативна дейност4към „Сектор специализирани оперативни дейности“ при отдел „Пожарогасене и спасителна дейност“ на СДПБЗН към ГДПБЗН-МВР е полагал труд на 24-часови смени по график, вкл. и през нощта - от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа/, при сумарно отчитане на работното време на тримесечен период. От приетото и неоспорено в първоинстанционнот разглеждане на делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което въззивният съд също кредитира, като компетентно и обосновано, се 2 установява, че за процесния период, служителят е отработил общо 4800,00 часа труд, като от същите след преизчислението на нощните часове в дневни коефициент 1,143 – 5028,00 часа се явяват извънреден труд, от които незаплатени са 100,80 лв., като следващото се възнаграждение за тях е в размер на исковата сума.
По делото е безспорно установено, че за процесния период 01.02.2017г. – 31.01.2020г. между ищецът М. В. Ц. и ответника е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството си на „старши спасител“ в 01 група „Оперативна дейност4към „Сектор специализирани оперативни дейности“ при отдел „Пожарогасене и спасителна дейност“ на СДПБЗН към ГДПБЗН-МВР е полагал труд на 24-часови смени по график, вкл. и през нощта - от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа/, при сумарно отчитане на работното време на тримесечен период. От приетото и неоспорено в първоинстанционнот разглеждане на делото заключение по съдебносчетоводната експертиза, което въззивният съд също кредитира, като компетентно и обосновано, се установява, че за процесния период, служителят е отработил общо 4920 часа труд, като от същите след преизчислението на нощните часове в дневни коефициент 1,143 – 5154,50 часа се явяват извънреден труд, от които незаплатени са 154,50 лв., като следващото се възнаграждение за тях е в размер на исковата сума.
По делото е безспорно установено, че за процесния период 01.02.2017г. – 31.01.2020г. между ищецът И. М. Д. и ответника е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството си на „старши пожарникар“ в в „Център по дихателна З.“ към сектор „Специализирани оперативни дейности“ при отдел„Пожарогасене и спасителна дейност“ на СДПБЗН към ГДПБЗН-МВР е полагал труд на 24-часови смени по график, вкл. и през нощта - от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа/, при сумарно отчитане на работното време на тримесечен период. От приетото и неоспорено в първоинстанционнот разглеждане на делото заключение по съдебносчетоводната експертиза, което въззивният съд също кредитира, като компетентно и обосновано, се установява, че за процесния период, служителят е отработил общо 4920 часа труд, като от същите след преизчислението на нощните часове в дневни коефициент 1,143 – 5154,50 часа се явяват извънреден труд, от които незаплатени са 250,50 лв., като следващото се възнаграждение за тях е в размер на исковата сума.
Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от визираната наредба, или се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, и оттук дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Посочените въпроси са разрешени с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по 2 тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата съгласно чл.130 ал.2 ЗСВ 3 разясняния дадени в мотивите на ТР, които настоящия състав напълно споделя ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. С императивната норма на чл.187 ал.1 ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно /40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като по смисъла на чл.187 ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден е разположен – в „светла“ част на деня или през нощта – в „тъмната“ му част, която е от 22,00 часа до 06,00 часа. /в конкретния случай и част от положения труд на 24-часови, 12- часови и съответно 8-часови смени/.Съпоставката на нормите на чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази на чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, която се аргументира с основните функции на МВР, изрично посочени в чл.2 ал.1 ЗМВР: З. на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, З. на националната сигурност, опазване на обществения ред, П.Б. и З. на Н.. Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на министъра на вътрешните работи. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби /действали в исковия период/ липсва правило като това на чл.9, ал.2 НСОРЗ /каквото е съществувало в чл. 31 ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. /, но тази липса е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощните часове в дневни.
Както изрично е подчертано в мотивите на ТР следва да се има предвид и това, че трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт.
Прилагането на НСОРЗ към разглежданите служебни правоотношения противоречи на цялостната система приета от законодателя по отношение на тази категория служители и съответно целта на правоотношението, а именно еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се полага – през деня или през нощта и съответно компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време – чл.178 ал.1 т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189 ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение /чл.234 ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187 ал.5 ал.6 и ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за 4 придобИ.е право на пенсия /чл.69 ал.2 КСО/, пенсиониране при условията н категория труд /чл.69 КСО/ и др. , всички обусловани с целите по чл.2 от ЗМВР.
І
Изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото с решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз (СЕС) се дава тълкуване на чл. 8 и чл. 12, б.„а“ от Директива 2003/88/ЕО във вр. с чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно, че е допустимо определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
Такава цел в случая е установена във визираната по-горе норма на чл., ал.1 ЗМВР, като разликата в третирането е съизмеримо с тази цел и при наличие на компенсаторни механизми, каквито са предвидени в националната ни нормативна уредба /посочени по - горе/.
С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че в настоящият казус не е налице положен от ищеца и незаплатен от въззивника извънреден труд за исковия период, доколкото при изчисляване на положения нощен труд за процесния период без часовете нощен труд да бъдат превръщани в дневен с допълнителен коефициент на основание чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, се установява, че няма положен извънреден труд съответно такъв, за които да не е извършено плащане.
Отхвърлянето на главните искове обуславя неоснователността и на исковете за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение върху главницата - по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Относно разноските
Като последица от отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на предявените искове, следва обжалваното решение да бъде отменено и в частта, касаеща присъдените в полза на ищеца разноски, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати в полза на СРС разноски по производството за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Разпечатката съдържа 31 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1145623-12f2-464b-adb9-2e96e1c263d1