Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1873 от 18.10.2016, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 663/2016
Вид
Решение № 1873
Подписан
18.10.2016
Състав
ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.175 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.67, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.9 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.29 ал.1 т.2, буква "а" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.43 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.43 ал.5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.45 ал.4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.73 ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.9 ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.9 ал.3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • §1 т.28 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • §1 т.29 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.10 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.7 ал.1 · Закон за счетоводството
  • чл.1 ал.1 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1873 гр. Пловдив, 18.10. 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, Х състав, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия Ангелов адм. дело № 663 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Л. А. Л., ЕГН **********, в лично качество и в качеството на ЕТ „Веспан – Л. Л.“, със седалище и адрес: гр. П., ул. ***, обжалва Ревизионен акт (РА) № Р-16001615005306-091-001/18.12.2015 г., в потвърдената с Решение № 97/23.02.2016 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д ”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, част, с която на лицето допълнително е установен данък върху добавената стойност в размер на 9 541.31 лв. и лихви 4 192.38 лв.

Претендира се отмяна на акта, като се сочи, че неправилно е прието в РА, че дейността, свързана със събиране на диворастящи гъби и продажбата им на фирми-изкупвачи, попада в независимата икономическа дейност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС, като извършена именно от ЕТ, а доходите от това подлежат на облагане. На второ място се твърди, че обложените с ДДС доставки по бране и предаване на диворастящи гъби, не са извършени в тези обеми само от жалбоподателя. На трето място се твърди, че доходите от брането и продажбата на диворастящи гъби не би следвало да подлежат на облагане с ДДС само на основание, че лицето е регистрирано и като ЕТ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А., който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Ответникът- директор на дирекция “ОДОП“, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли по доводи, подробно изложени в решението на директора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Началото на ревизията е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615005306-020-001/09.07.2015 г., издадена от Й. Т. М. - началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Пловдив, която обхваща установяване на задължения за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г.; данък върху добавената стойност за периода 01.12.2009 г. – 31.12.2014 г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. и универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г., като е определен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 29.07.2015 г.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001615005306-092-001/12.11.2015 г. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК срещу така изготвения РД е подадено възражение вх.

№ 70-00-12780/15.12.2015 г. Впоследствие, на основание чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК е издаден и оспореният РА № Р-16001615005306-091-001/18.12.2015 г.

Резултатът е обжалван от лицето, като с

Решение № 97 от 23.02.2016 г., директорът на дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА в частта за констатациите и допълнително установените задължения по ЗДДС за периодите 2010 г., 2011, 2012 и 2013 г. в размер на 9 541.31 лв. и лихви 4 192.38, а в останалата част е отменил РА и е върнал преписката за нова ревизия.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив с Приложение № 1 и Приложение № 2 към тях.

Ревизията по ЗДДС обхваща периоди от

01.12.2009 г. до 31.12.2014 г. През ревизираните периоди Л. А. Л. с ЕТ „Веспан – Л. Л.“, ЕИК *** е извършвал стопанска дейност – търговия на дребно с тютюневи изделия, спиртни напитки и пакетирани хранителни изделия в обект – павилион за закуски, находящ се в гр. П., ул. ***. Регистрация по ЗДДС е извършена на 25.01.1999 г.

С цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ЗЛ, при ревизията са извършени процесуални действия, описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл.120 ал.2 от ДОПК.

С Протокол № 0863468/26.10.2015 г. към ревизионното производство са присъединени събрани доказателства във връзка с извършена ПУФО за периоди 2009 – 2013 г. на РЛ, приключила с Протокол № П-16001615027851-073-001/24.06.2015 г.

Констатирано е, че за ревизираните периоди Л. А. Л. е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, с които по Приложение № 2 е декларирал облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ „Веспан – Л. Л.“ и по Приложение № 3 – доходи от друга стопанска дейност: събиране на диворастящи гъби.

От органите по приходите е констатирано, че Л. Л. е извършвал дейност, свързана със събиране на диворастящи гъби в района на с.Върховръх и продажбата им на фирми-изкупвачи “Ф.

Б.“ ООД и “А. ТР“ ЕООД. Тъй като тези сделки не са извършвани еднократно, а за ревизираните периоди са извършени поредица от продажби на диворастящи гъби с цел реализиране на приходи/доходи, органите по приходите са приели, че ЗЛ е извършвало дейност, която има характер на независима икономическа дейност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС.

Анализирайки събраните при ревизията документи и доказателства – стокови разписки, служебни бележки, покупно-изплащателни сметки, РКО и сметки за изплатени суми на Л. Л. от “Ф. Б.“ ООД и “А. ТР“ ЕООД, във връзка с изкупени количества диворастящи гъби през ревизираните периоди, органите по приходите са установили, че регистрираното лице е извършвало облагаеми доставки на стоки – продажба на диворастящи гъби, приходите от които са описани по периоди и стойности в изготвена таблица на стр. 3-4 от РА, като същите не са намерили отражение в счетоводството на ЗЛ. С оглед на така установеното, органът по приходите е приел, че приходите/доходите, получени от Л. Л. от продажбата на диворастящи гъби следва да участват при формиране на основата за облагане с ДДС за съответните данъчни периоди.

За данъчни периоди м.01., м.04., м.06., м.07., м.08., м.10. и м.11.2010 г.; м.07., м.10. и м.11.2011 г.; м.04., м.05., м.06., м.09. и м.10.2012 г.; м.09.2013 г. ревизиращите органи са приложили разпоредбата на чл.86 ал.2 от ЗДДС, като са установили, че лицето дължи ДДС в общ размер на 9 541.31 лв. за извършените от него облагаеми доставки – продажба на диворастящи гъби на цитираните по-горе две дружества, като е приложена и нормата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, като данъкът е приет за включен в крайната цена.

За закъснението при внасяне на данъка е определена лихва в размер на 4 192.38 лв., на основание чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.

За да потвърди РА в тази му част решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е изложил теоретични и законови обосновки относно независимата икономическа дейност и връзката й със събирането на диворастящи гъби.

В съдебно заседание на 30.09.2016 г. е изслушана и приета без възражения съдебно-графическа експертиза, която установява, че една голяма част от стоковите разписки и покупно-изплащателни сметки не са подписани от Л. Л.. Всяка една стокова разписка и покупно-изплащателна сметка са подробно посочени в СГЕ, със съответния извод.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

На първо място, всички заповеди са издадени от надлежно упълномощени въз основа на заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. и съответните приложения към нея на директора на ТД Пловдив на НАП длъжностни лица и в рамките на предвидените по ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда и способите на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.3 ДОПК.

Изложеното налага извод, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

Между впрочем, не са и направени възражения в тази насока от жалбоподателя.

На второ място, необходимо е да се разгледа въпросът за правната уредба по ЗДДС и характеристика на независимата икономическа дейност, упражнявана от физически лица

Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Ал.2 от цитирания член на закона определя като независима икономическа дейност дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Изречение второ на същата разпоредба разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност “е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение”.

В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятието “дейност, извършвана редовно или по занятие”. “Редовно или по занятие” предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява, както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите, при което, дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС, е правно ирелевантно. Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, като с оглед на закона са без значение целите и резултатите от нея.

Несъмнено, търговските сделки попадат в обхвата на независимата икономическа дейност. В Търговския закон се въвеждат алтернативно два критерия, за да се определи една сделка като търговска – обективен и субективен. Обективният критерий изхожда от вида на сделките, изрично обявени от закона за търговски – чл.286 ал.2, във връзка с чл.1 ал.1 от ТЗ. Субективният критерий определя сделката като търговска, с оглед обстоятелството дали същата е извършена от търговец в това му качество.

Изрично като дейност, която не представлява независима икономическа дейност, в чл.3, ал.3 от ЗДДС е посочена дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово, както и уредената в закон дейност на физическите лица, които не са еднолични търговци, по управление и контрол на юридически лица.

Видно от посочените законови текстове, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат физическите лица, в случаите, при които извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по ал.2 на чл.3 от ЗДДС и не е в изключенията на ал.3 на същата разпоредба.

Нормата на чл.3 ал.3 от ЗДДС кореспондира с тази на чл.4 ал.4 от Шеста Директива, понастоящем чл.10 от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно разпоредбата, условието в чл.9, пар. 1 (от Директива 2006/112/ЕО), че икономическата дейност се извършва “независимо”, изключва наетите и други лица от обхвата на ДДС, дотолкова, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.