Решение № 15178 от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15178 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110149367 по описа за 2023 година

Предявен и осъдителен иск по чл.432 КЗ.

В исковата молба от името на ищцата Й. Д. С. нейният пълномощник твърди, че доверителката му претърпяла травматични увреждания : „счупване на горния край на тибията /голям пищял/ -закрито –дясно; разкъсно-контузна рана на дясната лакътна става; мозъчно сътресение ; контузия и подкожен хематом на главата в дясната челно-слепоочна област” в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 07.01.2020г. в град София по вина на И.В.Й. като водач на автомобил **** който блъснал ищцата , която стояла непосредствено до спрения полицейски автомобил „*** и изпълнявала служебните си задължения за проверка на пешеходец. .За лечение на травмите от процесното ПТП на ищцата било проведено оперативно и медикаментозно лечение , както и активна рехабилитация, което продължило от датата на увреждането до месец юни 2022г. През периода от 05.04.2022г. до 23.06.2022г. във връзка с проведеното лечение ищцата направила разходи за преглед при ортопед травматолог (90 лв) , за избор на лекуващ лекар, артроскопски сет и потребителска такса (711,60 лв) , за закупаване на лекарства и превръзки (43,90 лв) , за физиотерапия и рехабилитация след оперативно лечение (220 лв) и за извършване на курс физиотерапия и рехабилитация (300 лв) на обща стойност 1 368,86 лв, които според пълномощника й следва да бъдат възстановени от ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобила „*** , управляван от виновния водач И.В.Й. . Въпреки предявената от ищцата извънсъдебна претенция с молба , вх. № 8111/09.08.2022г. , ответното дружество не изплатило дължимото обезщетение.

Искането на ищцата към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на лек автомобил „*** да й заплати обезщетение за имуществените вреди, причинени й в резултат от

1 осъщественото на 07.01.2022г. в град София пътно-транспортно проишествие с общ размер от

1 368,86 лв, представляващи претърпени загуби , изразяващи се в осъществените през периода от 05.04.2022г. до 23.06.2022г. от ищцата разходи за лечение на причинените й от ПТП-то телесни увреждания – за преглед при ортопед травматолог, за избор на лекуващ лекар, артроскопски сет и потребителска такса, за закупаване на лекарства и превръзки, за физиотерапия и рехабилитация след оперативно лечение и за извършване на курс физиотерапия и рехабилитация, заедно със законната лихва от датата на предявяването на извънсъдебната претенция – 09.08.2022г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа иска. В заседанието на 05.07.2024г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ищцата , но с писмена молба от 01.07.2024г. адвокатът на ищцата е пледирал за уважаване на иска.

Ответникът Л.И.”АД оспорва предявения иск видно от изявленията напълномощника му в представения на 02.01.2024г. отговор на исковата молба. Посочва се , че по повод на извънсъдебната претенция на ищцата в ответното дружество е била образувана щета № ***, по която е определено застрахователно обезщетение за ищцата в размер на 1 095,09 лв, което се признава , че не е платено. Оспорва се иска за размера му над 1 095, 09 лв до пълния предявен размер от 1 368,86 лв. Предявено е възражение за съпричинителство от страна на ищцата на настъпването на вредоносния резултат поради нарушаване на чл.113,ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП , тъй като ищцата „е спряла без необходимост на платното за движение” и „не се е съобразила с разстоянието до приближаващия се лек автомобил„*** и с неговата скорост на движение”.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 05.07.2024г. юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , намира за установено от правна и фактическа страна следното :

Относно процесуалния ред за разглеждане на иска :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявеният осъдителен иск по чл.432 КЗ произтича от търговско правоотношение, т.е. от търговска сделка по чл.1,ал.1, т.6 ТЗ , делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като искът е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).

Относно основателността на иска :

Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

Твърденията и исканията , съдържащи се в исковата молба, обосновават правният 2 извод , че с предявения иск по чл.432 ГПК ищцовата страна претендира обезщетение за причинените на ищцата от влошаването през периода от 05.04.2022г. до 23.06.2022г. на здравословното й състояние имуществени вреди, които са пряка последица от пътнотранспортното проишествие от 07.01.2020г. в град София , с общ размер от 1 368,86 лв , представляващи претърпени загуби, изразяващи се в осъществените от ищцата през периода от 05.04.2022г. до 23.06.2022г. разходи за лечението на влошеното й здравословно състояние след травмите от пътно-транспортното проишествие – за медицински прегледи, за операция, за рехабилитация и за физиотерапия.

Същият правен извод следва и от приложените към исковата молба писмени доказателства – медицински документи. Видно от представените Епикриза от 14.01.2020г. на УМБАЛСМ”Н. И. ПИРОГОВ”ЕАД и Епикриза от 13.06.2020г. на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ– НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС”ЕАД , филиал Вършец, на ищцата е било проведено лечение веднага след процесното ПТП от 07.01.2020г. От приложената към исковата молба втора Епикриза от 12.08.2021г. на УМБАЛСМ”Н. И.

ПИРОГОВ”ЕАД се установява , че лечението на ищцата е продължило и през 2021г. , а от представените Амбулаторен лист № ***. и Резултат от образно изследване от 22.02.2022г. е видно , че оплакванията , прегледите и лечението й са продължили и в началото на 2022г.

Ищцата обаче не претендира обезщетение за разходите за лечението й през периода от 07.01.2020г. (непосредствено след ПТП-то) до 22.02.2022г.

С предявения иск по чл.432 ГПК се претендират само разходите за лечение на ищцата във връзка с влошаването на здравословното й състояние, доказано с представените по делото Амбулаторен лист № **. и Епикриза от 08.06.2022г. от МБАЛ С.Б.”. Именно тези разходи са установени с приложените към исковата молба счетоводни документи– фактури, издадени през периода от 05.04.2022г. до 23.06.2022г. на обща стойност 1 368,86 лв.

Следователно с разглеждания иск по чл.432 КТЗ се претендира обезщетение за имуществени вреди от тнар. ексцес – допълнително влошаване на здравословното състояние на ищцата , намиращо се в пряка причинна връзка със застрахователното събитие – процесното ПТП. молба

Страните по делото не спорят, че за ищцата е възникнало твърдяното в исковата вземане по чл.432 КЗ срещу ответника за заплащане н а застрахователно обезщетение по риск "Гражданска отговорност на автомобилистите" по щета № *** с обект автомобил „***. за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат от осъщественото на 07.01.2020г. в град София пътно-транспортно проиществие, при което са причинени травматични увреждания на ищцата - „счупване на горния край на тибията /голям пищял/ -закрито –дясно; разкъсно-контузна рана на дясната лакътна става; мозъчно сътресение ; контузия и подкожен хематом на главата в дясната челно-слепоочна област”.

Това вземане се твърди в исковата молба , а ответникът не го оспорва с отговора на исковата молба.

По делото е безспорно , че ответникът е признал извънсъдебно това вземане видно от 3 съдържанието на писмо , изх. № 7810/17.10.2022г. от експерт „ Помощ при пътни злополуки и заболяване” ОАЗ на Л.И.”АД до ищцата в отговор на претенцията й , вх № 8111/09.08.2022г.

В това писмо е посочено , че ответното дружество е определило застрахователно обезщетение на ищцата за имушествените вреди в размер на 1 095,09 лв , като е отчело „20 % съпричиняване” от ищцата . Същото се твърди и в отговора на исковата молба , депозиран в насотящото съдебно производство.

Не се спори между страните, че определеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 1 095,09 лв не е платено на ищцата.

Следователно спорни по настоящото дело са само въпросите относно размера на застрахователното обезщетение и по-конкретно относно наличието на съпричиняване на вредите от ищцата , обуславящо намаляване на дължимото обезщетение с 20 % , т.е. от 1 368,86 лв на 1 095,09 лв.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата е неотносимо към предмета на разглеждания иск. Това е така по следните причини :

Според съдебната практика и според правната доктрина искът по чл.45 ЗЗД за вреди от непозволено увреждане (съответно искът по чл.432 КЗ срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на деликвента за обезщетение на вреди от непозволено увреждане) е самостоятелен и различен от иска по чл.51,ал.3 ЗЗД за вреди от т.нар. ексцес (съответно от иска по чл.432 КЗ срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на деликвента за обезщетение на вреди от ексцес). Затова по иска за вреди от ексцес е от правно значение съпричинителство на увредения за настъпването на допълнителните вреди, конкретно за влошаване на здравословното му състояние. По иска за вреди от ексцес не се изследва съпричинителство от страна на увредения за настъпването на първоначалните вреди от непозволеното увреждане. Това означава , че по настоящото дело е правнорелевантно не дали ищцата е допринесла за настъпването на процесното ПТП на 07.01.2020г. и на травматичните увреждания от самото ПТП, а дали е съпричинила допълнителното влошаване на здравословното й състояние конкретно през процесния период от 05.04.2022г. до 23.06.2022г. По настоящото дело няма нито твърдения , нито доказателства , нито дори данни ищцата да е допринесла за влошаване на медицинските й оплаквания , наложили лечението през процесния период от 05.04.2022г. до 23.06.2022г.

Възражението на ответника за съпричинителство се състои в твърдения за нарушения от ищцата на ЗДвП при осъществяването на ПТП-то на 07.01.2020г., но не и за неправомерни действия на ищцата , довели до усложняване на вече съществуващите й травми през процесния период от 05.04.2022г. до 23.06.2022г. Поради посочените причини представените от ответника решения на СГС , І-20 състав по гр.д. № 10571/2020г. и на САС, 4 състав по в.гр.д. № 2289/2022г. , в мотивите на които е прието съпричиняване от ищцата на процесното ПТП от 20% , са неотносими към предмета на настоящото дело , по което се разглежда иск по чл.432 КЗ за обезщетяване на допълнителни имуществени вреди , които не са били предмет на посочените решения.

От представените с исковата молба по настоящото дело Амбулаторен лист № **. и 4

Епикриза от 08.06.2022г. от МБАЛ С.Б.” се установява , че ищцата е отишла на ортотравматологичен преглед на 05.04.2022г. по повод „болка и чувство за нестабилност в дясна колянна става” , „оток и ограничени движения в ДСК след многобройни травми” като „страданието е от две години след ПТП”; препоръчани са терапия с НСПВС и артроскопия , след които са установени „остеоартрозни изменения в областта на костите, образуващи същата става, „ставна мишка” и е назначено оперативно лечение на 06.06.2022г., осъществена е рехабилитация и физиотерапия.

Видно от представените с исковата молба счетоводни документи : фактура № **., фактура – известие № ***. фактура № **г., фактура № **. и фактура № **. през периода от 05.04.2022г. до 23.06.2022г. във връзка с проведеното лечение ищцата е направила разходи за преглед при ортопед травматолог (90 лв), за избор на лекуващ лекар, артроскопски сет и потребителска такса (711,60 лв) , за закупаване на лекарства и превръзки (43,90 лв), за физиотерапия и рехабилитация след оперативно лечение (220 лв) и за извършване на курс физиотерапия и рехабилитация (300 лв) на обща стойност 1 368,86 лв. Тези разходи и техния размер не се оспорват от ответника.