Акт от 13.03.2018, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69 13. 03. 2018г. град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд

На 13. 02. 2018г., в публичното съдебно заседание в следния състав :

Председател : Методи

Величков

Членове : Петя Георгиева

Кристиан Петров

Секретар : Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 704 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 487 от 31.

05. 2017г. по гр. д. № 01519 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд /изменено впоследствие в частта му за разноските/, е :

Признато за установено по отношение на Б.Т.И., че дължи на Б. П. П. Ф. ЕАД, сумата в размер на 23 887.99 лева, представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит, между страните № *** от 18 Юни 2008г., сумата от 6 044.33 лева представляваща договорна лихва за периода 24.09.2010г. до 25.06.2012 година, 178.77 лева представляваща застрахователна премия.

Прекратено производството по делото по отношение на исковете, за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество, сумата от 4135.50 лева представляваща обезщетение за забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на кредита - 25 Октомври

2010г. до 27 Юни 2012 г., както и по отношение на претендираната законна лихва върху сумата от 23 887.99 лева, считано от датата на постъпване на Заявлението по чл.417 ГПК в съда – 26.04.2016г., до пълното погасяване на сумата, поради липса на равен интерес от така предявените искове.

Осъден Б.Т.И., че дължи на Б. П. П.

Файненс ЕАД, сумата от 815.73 лева, направени разноски по делото.

Признато, че Б.Т.И. дължи на Б. П. П. Ф.

ЕАД, сумата от 690,14 лева, направени разноски по гр. дело № 3882/2012г. по описа на ПРС.

Осъдено Б. П.

Пърсънъл Файненс ЕАД, да заплати на Б.Т.И., сумата от 519 лева, направени разноски по делото.

Б.Т.И., чрез пълномощника си адвокат Н. Х., e жалвал решението в частта му, с която е уважен установителния иск за посочените суми, както и в частта, с която Б.Т.И. е осъден да заплати на ищеца сумата 815,73лв. разноски по гр. д. № 1519 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд.

Жалбоподателят навежда доводи, че в първата обжалвана част от решението, същото се явява недопустимо, тъй като е постановено при липса на правен интерес у ищеца, поради което моли да бъде обезсилено.

Евентуално навежда доводи, че решението в тази му част се явява необосновано и незаконосъбразно.

Моли решението да бъде отменено и в частта, с която той е осъден да заплати сумата 815,83лв. разноски.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред Пернишкия районен съд и пред Пернишкия окръжен съд.

Насрещната страна

Б. П. П. Ф. ЕАД, чрез юрисконсулт Ц. С., е депозирала писмен отговор, с който счита, че въззивната жалба е недопустима, евентуално неоснователна. Моли да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:

Приел е, че на 18. 06. 2008г., страните са сключили Договор за потребителски паричен кредит, обезпечен с ипотека с номер ***, като ищцовото дружество е отпуснало заем в размер на 30 000лв. на Б.Т.И. и е финансирало покупката на застраховка на стойност 625.70лв., а съпругата на последния

– К.Х.И. се е съгласила да учреди първа по ред договорна ипотека, върху недвижим имот, индивидуализиран подробно в договора и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. Отбелязал е, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент от 9,98 % годишно и ГПР от 17.70%, поради което общата стойност на кредита с оскъпяването е станала 50 958.00лв. Съдът е посочил, че сумата, предмет на договора е била предоставена по банкова сметка на клиента, което се установява от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза. Въз основа на чл.З от същия договор и Приложение № l към него, съдът е приел, че за ответника е възникнало задължението да погаси сумата от 50 958.00 лв., на 84 месечни вноски, съгласно погасителен план, посочен в Приложение № l към договора, като всяка вноска е била на стойност от по 606.64 лв., с изключение на всяка 12-та вноска, към която се добавя и стойността на застрахователната премия и тя е на стойност 695.78 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с уговорената лихва по него. Съдът е обсъдил твърденията на ищеца, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 24 Септември 2009 г. като към тази дата са погасени 26 месечни вноски. Посочил е, че на основание чл.10 от договора вземането на Б. П. П. Ф. ЕАД е ставало предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Съдът е посочил, че въпреки тази клауза ищцовото дружество е изпратило покана за доброволно изпълнение на декларирания от кредитополучателя адрес, в която го кани да плати задължението си доброволно и изрично обявява заема за предсрочно изискуем, която покана е била доставена на посочения от кредитополучателя адрес, но същият не е открит.

Независимо от изложеното, съдът е приел, че след като към момента на постановяване на съдебното решение е изтекъл падежа и на последната вноска по договора – м. юни 2015г., то вземанията на ищеца са изцяло изискуеми.

Въз основа заключението на вещото лице В.В., съдът е приел, че по процесния договор за потребителски кредит от 18. 06. 2008г. са постъпили следните суми : Направените плащания по главница са в размер на 6112,01 лева, платена договорна лихва до 24. 09. 2010г. в размер на 10 178,42 лева, платена сума за застраховка в размер на 268,65 лева, а останалите дължими суми по договора са в размер на 34185,78 лева, от които: 23887,99 лева главница по кредита, 6044,33 лева договорна лихва за периода от 24.09.2010г. до 25.06.2012г., 178,77 лева застрахователна премия и 4074,69 лева обезщетение за забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост - 25.10.2010г. до 27.06.2012г.

Съдът не е приел доводите, на ответната страна, че договорът е нищожен, тъй като е сключен в нарушение разпоредбите на ЗКИ във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД. Отбелязал е, че съгласно чл.5 от ЗПК

/отм./ Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Въз основа на справка в Търговския регистър, съдът е приел, че ищцовото дружество е било надлежна страна по така сключения договор за потребителски кредит, съгласно законовите изисквания, тъй като е предоставяло потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Съдът не е приел и доводите на ответната страна, че сключеният договор между страните не отговаря на изискванията на чл.7 от ЗПК /отм./. Като е изходил от самия договор и най - вече от Приложение №1, представдляващо неразделна част на същия, съдът е приел, че са налице всички изискуеми се от закона клаузи относно параметрите на договора и яснота относно размера, начина на погасяване, лихвени проценти, разходи и пр. Отбелязал е, че е посочена обща стойност на кредита за потребителя, която представлява всички разходи по кредита, включително лихвите и другите разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които потребителят трябва да заплати в общ размер на 50958.00 лева. Отбелязал е, че в договора е посочено, че окончателния размер на месечните погасителни вноски, което по същество е определяне на окончателните параметри на кредита, ще бъдат посочени в приложение №1 към договора, от което пък е видно, че то е подписано от страната. Приел е, че не се претендират суми извън уговорените в договора, извън наказателна лихва, която е дължима на основание чл.86 ЗЗД, при забава на длъжника. Разглеждайки процесния договор, съдът е приел, че не са нарушени разпоредбите на чл.12, чл.13 и чл.14 от ЗПК/отм./, както и на чл. 143-148 ЗЗП, не са налице индивидуално уговорени клаузите, извън позволените от ЗЗП, при финансова услуга, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, не са налице общи условия, като клаузите са съставени по ясен и недвусмислен начин, същите са видим и ясно четливи.

Съдът не е приел и доводите, че лицето сключило договора за ищцовата страна не е разполагала с права да сключва такъв договор. В тази насока е отбелязал, че тежестта на доказване на тези твърдения е на ответната страна, която не е ангажирала доказателства в тази връзка, освен това дори и лицето да не е било оправомощено да сключва такива договори, то на основани е чл.301 ТЗ, действията му следва да се считат потвърдени от ищцовото дружество.

Съдът е приел, че се дължи законна лихва за забавено плащане от датата на забавата на всяка една от вноските, като всички останали клаузи за неустойки надвишаващи основния лихвен процент биха се явили нищожни.

Въз основа на изложеното съдът е приел, че исковете в размер на 23 887.99 лева, представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит, между страните, ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на Заявлението по чл.417