Определение № 479 от 18.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. К., 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20245100500307 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е по повод спор за подсъдност между Районен съд – К. и Районен съд - М., повдигнат от Районен съд – К. с определение № 1409/11.12.2024 г. по гр. д. № 1741/2024 г. на същия съд.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС – М. е депозирана молба за незабавна защита и защита по ЗЗДН, подадена от А.Н.К., гражданин на О., с адрес гр.М., кв.С., № *, пк *, лично и в качеството му на законен представител на малолетната му дъщеря Р.Е.К., родена на *., срещу А.К.М., по която е образувано гр. д. № 770/2024г.

Молителят твърди, че на 05.12.2024 г. в района на автогарата в гр.К., двамата с детето Р.Е.К. са станали жертва на физическо и психическо домашно насилие, осъществено от ответницата А.К.М. - майка на детето. Моли съда да издаде заповед за незабавна защита. В молбата се сочи, че молителят е с адресна регистрация в село С., общ.М.; към молбата е приложена служебна бележка от 27.09.2024г., видно от която детето Р.Е.К. е записано и посещава трета възрастова група в детска градина „Здравец“, гр. М..

При тези данни с определение № 486/09.12.2024г. РС-М. е приел, че тъй като единият от молителите, който търси защита по ЗЗДН, чрез баща си, е с адрес в гр.К.; както и, че тъй като самият акт на насилие, работата по документирането на евентуално извършено такова, и първоначалните разговори на социални работници с пострадалото лице, са от служби с местонахождение гр.К., то делото следва да бъде изпратено на РС – К., по подсъдност.

1

По образуваното пред РС – К. гр. д. № 1741/2024г. съдът е приел с определение № 1409/11.12.2024г., че не е компетентен да се произнесе по правния спор и повдига препирня за подсъдност.

Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа спора е РСМ., по следните съображения :

Компетентен да наложи мярка за защита според разпоредбата на чл. 7 от ЗЗДН /в актуална редакция от ДВ, бр. 66/2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. При тази законова уредба релевантен е не адресът по местоживеене на молителя, а мястото, където пострадалият има фактическо пребиваване, при това не към момента на извършване на насилието, а към момента на подаване на молбата. Касае се за специална подсъдност, предвидена изцяло в интерес на пострадалия от домашно насилие, който да има възможност да се обърне за защита от домашното насилие към онзи районен съд, в района на който фактически се намира.

Предвидената местна подсъдност е изборна, създадена за улеснение на пострадалото лице и зависеща изцяло от неговата преценка и воля, което дерогира правомощието на сезирания районен съд служебно да извършва преценка за спазването й. Други особени правила относно подсъдността ЗЗДН не е предвидил, като съгласно § 1а от ЗР н а ЗЗДН за неуредените в него въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК.

След като законът допуска с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗЗДН хипотеза, при която адресът на пострадалото лице да остане неустановен по делото /посочването на адреса на фактическо пребиваване на пострадалия не е сред изискуемото съдържание на молбата и по искане на молителя призоваването му може да се извърши чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма/, то следва да се приеме, че подсъдността по чл. 7 от ЗЗДН не е процесуална предпоставка за допустимост на производството и за нея съдът не следи служебно. Освен това по правилата на чл. 119, ал. 1-3 от ГПК съдът може да повдига служебно въпроса за местната подсъдност само в изрично изброени хипотези, сред които производствата по ЗЗДН не фигурират.

Производството по настоящия спор не е и охранително, за да допуска служебно самосезиране по въпроса за подсъдността. То е с характер на спорна съдебна администрация и спрямо него са приложими правилата на общия исков процес.

Следователно по правилото на чл. 119, ал. 4 от ГПК районният съд може да се произнесе по въпроса за местната подсъдност по настоящото дело само по възражение на ответника. Доколкото в случая все още на ответника книжа не са връчени и последният не е взел становище по местната подсъдност, РС - М. преждевременно и извън рамките на своите правомощия се е произнесъл по въпроса за местната подсъдност на спора.

В този случай съдопроизводствените действия по делото следва да се 2 продължат от Районен съд - М., който е бил първоначално сезиран с молбата за защита.

Настоящото въззивно определение е необжалваемо по смисъла на т. 9 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното и на основание чл.122 ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа молба за защита от домашно насилие, подадена от А.Н.К., гражданин на О., с адрес гр.М., кв.С., № *, пк *, лично и в качеството му на законен представител на малолетната му дъщеря Р.Е.К., родена на *., срещу А.К.М., е Районен съд – М., на който изпраща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от настоящото определение да се изпрати на РС-К., за сведение.

Определението не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3