Решение № 35 от 19.05.2022, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Поморие, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.М.Д. при участието на секретаря В.А.А. като разгледа докладваното от Д.М.Д. Административно наказателно дело № 20222160200070 по описа за 2022 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от ИЛ. ПЛ., гражданин на Молдова, с адрес в гр.Несебър, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.М.М., против наказателно постановление (НП) № 22-0320-000022/26.01.2022 г. на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер 1 000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, затова, че на 15.01.2022 г., в 21.16 ч., в гр.Поморие, на кръстовището на ул. „М.“ и ул. „М..“, управлявал лек автомобил „с.и.”, с рег. № .........., след употреба на алкохол, с концентрация 1.12 на хиляда в издишания от водача въздух, измерено с техническо средство Дрегер 7510, с фабричен № ARВВ-0080.

С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.

В жалбата се иска от съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован, представлява се от пълномощника си адвокат, който поддържа подадената жалба на наведените с нея основания.

АНО не взема участие в производството. Представя преписката по проведеното пред него производство, като в придружаващото преписката писмо е изразеното становище за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на наложеното наказание.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.

1

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 433096/15.01.2022 г., съставен от Д. Н. Ил. – мл.автоконтрольор в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.1.3 от същата, препис от която заповед е приложена по делото.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител и на свидетел, подписан е от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Препис от акта е връчен на нарушителя.

Въз основа на АУАН, от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 ЗДвП – началник група в РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, надлежно определен да издава НП по ЗДвП с горепосочената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., е издадено обжалваното НП, което съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.

Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число показанията на св. Д. Н. Ил., се установява следната фактическа обстановка.

На посочените в АУАН и НП дата и място – на 15.01.2019 г., в гр.Поморие, на кръстовището на ул. „М.“ и ул. „М..“, при управление на лек автомобил „с.и.”, с рег. № .........., жалбоподателят бил спрян за проверка от контролни органи по спазването на правилата за движение, в лицето на св.И..

На водача била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух – Дрегер 7510, с фабричен № ARВВ-0080, което отчело концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя 1.12 на хиляда.

Посоченото техническо средство е преминало успешно периодична проверка за техническа изправност на 20.11.2021 г., извършената проверка е със срок на валидност шест месеца, видно от представения по делото списък рег. № 9286р-55543/20.11.2019 г., на преминалите последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, поради което съдът приема, че към датата на нарушението – 15.01.2022 г., средството, с което е извършена проверката е било технически изправно

След проверката с техническо средство актосъставителят и свидетел И. издал талон за изследване с № 131606, в който отразил положителния резултат от техническото средство, като проверяваното лице посочило в талона, че отказва да даде кръв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с 2 концентрация на алкохол в кръвта над над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

По силата на чл.174, ал.4 ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, която наредба към датата на процесното нарушение, както и към датата на издаване на обжалваното НП е Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство.

Съгласно чл.3, ал.2, т.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химикотоксикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста.

В случая жалбоподателят не е оспорил показанията на техническото средство, поради което съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.12 на хиляда, е надлежно установена с изправно техническо средство – дрегер Дрегер 7510, с фабричен № ARВВ0080.

Неоснователно е възражението, че самоличността на жалбоподателя не е надлежно установена.

Действително, както се сочи и в жалбата, съгласно чл.50, ал.3 от ЗБЛД, чужденците, притежаващи българско СУМПС, какъвто безспорно е жалбоподателя, удостоверяват своята самоличност с документа за задгранично пътуване, с който са влезли в Република България, или с някои от документите, предвидени в чл.59 от ЗБЛД.

В случая, видно от показанията на св.И., самоличността на нарушителя не е установена единствено от представеното от него българско СУМПС № 283617299, а и чрез справка в информационните масиви чрез работна станция за отдалечен достъп /таблет/, при която е установено, че жалбоподателят е постоянно пребиваващ в страната чужденец, притежаващ разрешение за пребиваване № .../31.10.2017 г., валидно до 30.10.2022 г., т.е самоличността на жалбоподателя е установена посредством документ по чл.59, ал.2, т.2 от ЗБЛД, с което е спазено изискването на чл.50, ал.3 от ЗБЛД. Посоченото се установява и от приложената по преписката справка на хартиен носител от АИС „БДС“.

Също неоснователно е и възражението за неустановеност на нарушителя поради различно 3 изписване на имената му в АУАН и НП – П. И.П. в АУАН и ИЛ. ПЛ. в НП.

Посоченото несъответствие в имената на жалбопадателя е налице, но последният е индивидуализиран в АУАН и НП не само с имената си, а и чрез посочване на ЕГН и адрес, видно от съдържанието на НП самоличността на нарушителя е установена по безспорен начин /чл.53, ал.2 ЗАНН/, поради което според съда в случая не е налице твърдяното в жалбата нарушение от категорията със самостоятелни отменителни основания.

Предвид изложеното и с оглед установената в случая концентрация на алкохол 1.12 ‰ в кръвта на жалбоподателя, налице са обективните и субективните елементи от състава на административното нарушение по 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, отговорността на водача е ангажирана законосъобразно от АНО, наложените наказания са в императивно определените от закона размери, които като такива не могат да бъдат изменяни от съда, поради което обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Районен съд – Поморие РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0320-000022/26.01.2022 г., на началник група към ОДМВР – Бургас, РУ – Поморие.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4