Решение № 19 от 16.01.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Харманли, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Гражданско дело № 20235630101098 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 и сл. ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „АПС Бета Българин“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес: ******, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Е. Л. против Х. К. М., ЕГН **********, с адрес: ****, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1, ГПК.

Ищецът твърди, че на 11.08.2017 г. Длъжникът Х. К. М., ЕГН **********: е Договор за потребителски кредит № 921346 на 11.08.2017 с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, по силата на който е получил сумата от 800 лв., срещу което се е съгласил да върне 13 броя вноски по 77.34 лева в срок до 31.08.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Задължението по договора се погасявало на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна н а кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.

Излагат се твърдения, че ответникът М. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок и към настоящия момент задължението все още не е погасено.

В подкрепа на твърденията си ищецът представя писмени доказателства : Договор за потребителски кредит №921346 на 11.08.2017г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение №1 към договора за потребителски кредит и Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г.Направено е искане за прилагане като доказателство ЧГД № 673/2023г. по описа на РС-Харманли.

Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 800.00лв.- главница;

205.42лв. – дължима възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 11.08.2017г. до 31.08.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит, считано от датата на подаване на заявлението - 09.06.2023г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В молбата се твърди, че ищецът е депозирал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ЧГД № 673/2023 г. по описа на РС –Харманли. и е била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид последното за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

Претендира деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Предявените искове са допустими, тъй като в случая са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива.

На следващо място подадената искова молба е редовна, доколкото отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор от особения представител на ответника. Счита се ,че иска е допустим за разглеждане от РСХарманли.Изложени са подробни съображения в посока неоснователност на исковата претенция.Не възразява да се приемат представените с исковата молба доказателства.Не се правят доказателствени искания и не се представят доказателства.

Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание. С депозирана по делото писмена молба, чрез пълномощника – юрк.Ел. Л., с представено пълномощно, заявява, че поддържа исковата молба, позовава се на писмените доказателства и моли съда да уважи предявените искове. Претендира деловодни разноски.

Ответникът – редовно призован по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в се представлява от особения представител – адв. В.К. от АК-Хаскаово. Особеният представител не възразява по доказателствата, поддържа отговора на исковата молба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235 от ГПК,прие за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От представените по делото писмени доказателства. се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Съда,приема,че на 11.08.2017 г. Длъжникът Х. К. М., ЕГН **********: е Договор за потребителски кредит № 921346 на 11.08.2017 с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, по силата на който е получил сумата от 800 лв., срещу което се съгласил да върне 13 броя вноски по 77.34 лева в срок до 31.08.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по 2 кредита в размер на 50%. Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.

Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 921346 на 11.08.2017 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процеспият договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Представените Договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. г., в видно че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора.

Видно от представената извадка от Приложение №1 вземането на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ “ ЕООД, с ЕИК **** парично вземане,в размер 800.00лв.- главница; 205.42лв. – дължима възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 11.08.2017г. до 31.08.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит, считано от датата на подаване на заявлението - 09.06.2023г. до изплащане на вземането,за което е издадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ЧГД. № 673/2023 г.по описа на РС-Харманли.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410от ГПК в производството по частно 3 гражданско дело № 673/2023 г. по описа на РС –Харманли. срещу длъжника – ответник Х.

М. за заплащане на сумата 800.00лв.- главница; 205.42лв. – дължима възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 11.08.2017г. до 31.08.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит, считано от датата на подаване на заявлението 09.06.2023г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в заповедното производство 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв.юрисконсултско възнаграждение.Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. При условията на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си.

По делото няма спор относно възникналите взаимоотношения между ответника и ищеца във връзка с договора за паричен заем. Ответникът не спори, че е усвоил заемната сума и не твърди, че е погасил дълга си към кредитора, съгласно погасителния план.

Ответникът не оспорва клаузите по договора за паричен заем, касаещи условията, при които е бил отпуснат заема, както и тези по договора за предоставяне на гаранция.

В случая страните са съгласували размера на ГПР и лихвения процент. Със сключването на договора ответникът се е съгласил с фиксираните в него условия, свързани с неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението му за връщане в определения срок на получената в заем сума.

При тези данни и с оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че иска по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи претендираните суми е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

При този изход на делото, на основаниечл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на: 75.00 лв. – платена държавна такса, 400,54 лв. – за възнаграждение на особения представител и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 от НЗПП както и разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв.,от които 25.00 лв. – платена държавна такса 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение

Водим от горното , съда

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основаниечл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК , че Х. К. М., ЕГН**********, с адрес: ****, дължи на „АПС Бета Българин“ ЕООД, ЕИК:

**** със седалище и адрес: ******, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк.

Е. Л., сумата 800.00лв.- главница; 205.42лв. – дължима възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 11.08.2017г. до 31.08.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата по договор за кредит, считано от датата на подаване на заявлението - 09.06.2023г.

4 до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 393 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.07.2023 г. по ЧГД № 673/2023 г. по описа на РС Харманли.