Решение № 3515 от 07.11.2019, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3275/2019
- Вид
- Решение № 3515
- Подписан
- 07.11.2019
- В сила
- 11.02.2020
- Състав
- ПЕТЪР ВЕСЕЛИНОВ БОСНЕШКИ
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 142, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1648 07.11.2019г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и първи октомври Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Районен съдия: Петър Боснешки
Секретар: Катя В.
Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №03275 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба са предявени обективно съединени искове с правни основания в КТ от К.С.М., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу ОДМВР- гр.П., с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П., ул.”Самоков“ 1, както следва -с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 580,92лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд в размер на 94 часа, за периода от 01.04.2017г. до 30.09.2017г., сумата от 102,31лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд за периода 31.07.2017г. – 22.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
-с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 248,00лв., представляваща неплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни за периода 01.04.2017г.- 30.09.2017г., сумата от 42,76лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, считано от датата на забава до 22.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил пасивната си процесуална легитимация да отговаря по така предявените искове. При условията на евентуалност ответникът възразява, че на ищеца са изплатени всички дължими се суми за положения от него труд.
Ответникът възразява, че е налице законова забрана за парична компенсация на извънреден труд над 70 часа на тримесечие. Ответникът възразява, че по приложимата за процесния период Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. няма изрична уредба и не е предвидена възможност за преизчисляване на дължимото възнаграждение с коефициент, каквато възможност е имало по Наредба от 11.08.2014г.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустомистта:
Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че ищецът К.С.М. е преназначен за държавен служител в МВР на по- висока длъжност:***” към 02 РУ ОДМВР –гр.П., считано от 18.02.2016г. до 21.02.2018г.
Същото е извършено със Заповед от 10.02.2016г. на Директора на ОДМВР- гр.П..
Съгласно разпоредбата на чл.142 ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.
В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директора на ОДМВР- гр.П..
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация. Съдът намира, че ОДМВР- гр.П. е пасивно легитимиран да отговаря по процесния иск доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период. В този смисъл е и Решение №99/03.07.2019 по дело №1876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по г.д.№1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд. Съдът намира, че аргументи в подкрепа на това, че ответникът е работодателя, а не органа по назначаването могат да се извлекат и от Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, независимо че същото касае трудово, а не служебно правоотношение.
По основателността:
Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че ищецът К.С.М. е преназначен за държавен служител в МВР на по- висока длъжност:***” към 02 РУ ОДМВР –гр.П., считано от 18.02.2016г. до 21.02.2018г.
Видно от заключението по съдебно-икономическата експертиза на в.л.В. В. ищецът К.С.М. *** на 24 часови работни смени, по график от 8,30 ч. на единия ден до 8,30ч. на следващия ден, съгласно месечен график за дежурство, утвърден от началник на Второ РУ-ОД МВР гр. П.. Работното време се изчислява сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с : допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период, за служителите работещи на смени; извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. За положения труд от служителите, работещи на смени се изготвят протоколи.
Извънредния труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Основното месечно възнаграждение на К.С.М. е 682,00лв., съобразно което е 4,12лв на час.Извънредния труд е в размер на 6,18 лева /6,1865/на час.Съгласно протокол за положения труд от служителите, работещи на смени във Второ РУ-П. за второ тримесечие на 2017г. К.С.М. има общо отработени часове по график 648 часа, норма за периода 480 часа и часове за компенсиране с възнаграждение 100 часа. Протоколът е утвърден от ВИД директор ОД МВР –П.. Изплатени за м. 06.2017г. извънреден труд 100 часа по 6,1865 в общ в размер 618,65 лева.
Съгласно протокол за положения труд от служителите, работещи на смени във Второ РУ-П. за трето тримесечие на 2017г. К.С.М. има общо отработени часове по график 576 часа, норма за периода 480часа и часове за компенсиране с възнаграждение 70 часа. Протоколът е утвърден от ВИД директор ОД МВР -П. . Изплатени за м. 09.2017г. извънреден труд 70 часа по 6.1865 в общ в размер 433,06 лева.
Положения нощен труд е изчислен, като нощните часове са превърнати в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,установено за подневно отчитане на работно време за съответното работно място съгл. чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Положения нощен труд от 392 часа е превърнат в дневен труд от 56 часа за периода от 01.04.2017г до 30.09.2017г., от които за второ тримесечие на 2017г.-31 часа и за трето тримесечие 25 часа.
Неплатения положен извънреден труд за периода от
01.04.2017г до 30.09.2017г е в размер на 581,53 лева, от които за второ тримесечие на 2017г- 420,68 лева и за трето тримесечие 160,85лева.
Неплатената сума за приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд са в размер на 248,44 лева. от които за второ тримесечие 2017г.- 137,78 лева и за трето тримесечие 110,66 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР-гр. П.. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.
142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период (12.02.2016г.- 21.02.2018г.) са действали
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г. и действала до 02.08.2018г.).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В горепосочените две наредби, приложим към процесния случай, обаче липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато уредба е съдържала разпоредбата на чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., и която е предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, както и тези работещи по служебно правоотношение по ЗДС. Това тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Разпечатката съдържа 44 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c112b8d7-a555-42c6-aaad-1c30f62f11e4