Решение № 179 от 12.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Пазарджик, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220102710 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 5000лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането.

Ищецът А. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. ** твърди да е собственик на лек автомобил марка ** с рег. №** който е повреден при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.03.2023г. около 8,30ч. на ГП І-8 в посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив. Поддържа, че вина за произшествието има водачът на идващия зад него лек автомобил марка „**“, модел „** Н. Я. Н. с ЕГН с ЕГН ** от с. Т., общ. С, който при възникнала верижна катастрофа не успял да спре и ударил отзад стоящият на място автомобил на ищеца. От удара той се придвижил напред и се ударил в катастрофиралия пред него лек автомобил „**“, модел „** К“ с рег. №**. Така автомобилът на ищеца получил повреди първо в задната, а после и в предната си част, чиято приблизителна стойност е 5670 лв.

Ищецът твърди още, че към датата на реализиране на ПТП 1 гражданската отговорност на делинквента Н. Я. Н. е била застрахована при ответника, поради което последният отговаря за обезщетяването на вредите.

Застрахователят обаче изплатил застрахователно обезщетение само за повредите в задната част на автомобила в размер на 669.36лв. и отказал да обезщети останалите вреди, като приел, че те са настъпили в резултат на друго ПТП, за което застрахованият водач няма вина. Затова ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение за покриване на останалата част от вредите в размер на 5000лв., ведно със законна лихва за забава и съдебни разноски.

Ответникът ЗАД „**: ** и **“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, не отрича, че гражданската отговорност на водача, сочен от ищеца за делинквент, е била застрахована при него, както и че е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 669.36лв. за повредите в задната част на автомобила. Оспорва иска при твърдение, че щетите по предната част на автомобила, за които се претендира допълнителното обезщетение, не са причинени от застрахования при него водач, а са резултат от по-рано настъпило ПТП с участието на ищеца и трето лице, за чиято гражданска отговорност не отговаря. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск ищецът следва да установи, че в причинна връзка с противоправното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на деликта, е претърпял имуществени вреди, както и действителната стойност на вредите.

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, изключващи вината на застрахованото лице, тъй като съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината /включително непредпазливата/ се предполага до доказване на противното.

С доклада по делото на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност на водача, сочен за делинквент, е била застрахована при ответника, както и че последният е изплатил на ищеца застрахователно 2 обезщетение в размер на 669.36лв. във връзка с повредите в задната част на автомобила.

Спорът между страните се свежда до това, дали повредите в предната част на автомобила на ищеца са в причинна връзка с противоправното поведение на застрахования при ответника водач, довело до удара между техните два автомобила. Иначе казано, въпросът е дали автомобилът на ищеца се е блъснал в автомобила пред него, тъй като е бил ударен отзад от застрахования при ответника автомобил.

От показанията на св. Н. Я. Н. се установява, че когато е блъснал отзад автомобила на ищеца, последният е бил в режим на аварийно спиране и все още се е движел с намаляваща скорост.

Според заключението на приетата автотехническа и оценъчна експертиза, повредите в предната част на лекия автомобил на ищеца ** с рег.

№РА2692КС са в пряка причинно-следствена връзка с удара в задната част на този автомобил, предизвикан от лекия автомобил „**“, модел „**, който е застрахован при ответника. Именно това е иницииращият удар, предизвикал верижната катастрофа и той се дължи на действията и бездействията на неговия водача – св. Н. Я. Н..

От материалите по административно-наказателната преписка е видно, че виновният водач Н. Я. Н. е санкциониран с наказателно постановление за извършено нарушение на правилата за движение по чл.23, ал.1 ЗДП, който задължава водача на превозното средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, което му позволява да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Въз основа на така установените обстоятелства съдът формира извод за осъществено виновно противоправно поведение от водача на „**“, модел „**, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, в причинна връзка с което стоят повредите по лекия автомобил на ищеца, вкл. и тези в предната му част. Ето защо застрахователят е в риск за настъпилото събитие и дължи застрахователно обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от реализираното ПТП.

Вида на повредите се установява от представения по делото описзаключение по щета. Документът не е оспорен от ответника.

3

Според заключението на САТЕ, действителната пазарна цена на увредения автомобил към датата на ПТП е 4900 лв. при необходими разходи за ремонт в размер на 7155.07лв., а неговата остатъчна стойност при бракуване е 350 лв. Следователно разходите за ремонт надхвърлят стойността на автомобила. Съгласно чл.390, ал.1 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. От изложеното е видно, че в настоящия случай е налице тотална щета.

При тотална загуба застрахователят е длъжен да заплати обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила, намалено със стойността на запазените части. Този механизъм на определяне на обезщетението съответства на разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Вредата не би била равна на стойността на погиналия автомобил в цялост, ако от същия са останали запазени части.

Тяхната стойност трябва да се приспадне, а разлика се явява действителната вреда, която застрахователят, респ. делинквентът дължи да обезщети.

След като остатъчната стойност на автомобила се приспадне от неговата пазарна цена размерът на дължимото обезщетение възлиза на 4550 лв. От него следва да се приспадне вече изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 669.36лв. Остава дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение в размер на 3880.64 лв. До този размер следва да се уважи иска и да се отхвърли за разликата до претендираните 5000 лв.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска. Същият е направил разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на свидетел в общ размер на 658.76 лв. От тях по съразмерност следва да се присъдят 511.28 лв.

Освен това ищецът е представляван безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗА от адвокат д-р Р. Ц. П**, адрес на кантората: гр. ** На основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер, който е не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед цената на 4 иска възнаграждението е в размер на 800 лв., но от него следва да се присъди част, която е съразмерна с уважената част от иска, т.е. 620.90 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноските на ответника са в размер на 50 лв., платени за възнаграждение на свидетел. Ответникът е представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер от 200 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Общият размер на разноските възлиза на 250 лв. От тях следва да се присъдят 55.97 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника ЗАД „**“ АД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на ищеца А. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. ** сумата от 3880.64 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 27.03.2023г. около 8,30ч. на ГП І-8 в посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив по вина на водача на лек автомобил марка „**“, модел „**, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 25.07.2023г. до плащането.

ОСЪЖДА ответника ЗАД „**“ АД да заплати на А. Д. Р. съдебни разноски в размер на 511.28 лв.

Присъдените суми могат да бъдат платени по банковата сметка на ищеца в „Обединена българска банка“ АД с IBAN: BG ** 8002 ** ** 40, BIC:

UBB**BG**F.

ОСЪЖДА ответника ЗАД „**“ АД да заплати на адвокат д-р Р. Ц. П**, адрес на кантората: гр. **адвокатско възнаграждение в размер на 620.90 лв.

ОСЪЖДА ищеца А. Д. Р. да заплати на ответника ЗАД „**“ АД съдебни разноски в размер на 55.97 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6