Решение № 16598 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16598 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110100490 по описа за 2026 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове срещу, както следва:

- с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 83,09 евро - представляваща стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к.

„Обеля1“, бл. 124, вх. Б, апартамент Б-11, за периода от 01.12.2022г. – 03.03.2024г.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 14,40 евро – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 83,09 евро в размер на законната лихва за периода 31.01.2023г. – 31.07.2025г.;

-с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 2,95 евро – представляващо стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Обеля-1“, бл. 124, вх. Б, апартамент Б-11, за периода 01.01.2023г. – 31.03.2024г.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,61 цента – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 2,95 евро за периода 03.03.2023г. – 31.07.2025г.

Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно с доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Обеля-1“, бл. 124, вх. Б, ап. Б-11.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника „Архолл“ ЕООД, чрез адв. Теодор П., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди се, че е налице 1 неправилно осчетоводяване на заплатените от ответника суми, както и че последният изпълнявал редовно задълженията си за плащане спрямо ищеца. Твърди, че сумите са платени в срок. Въведено е евентуално възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва следните материални предпоставки: 1. обогатяване, което може да се прояви по 2 начина: позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинна; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – ал.2 на чл.59 – обеднялото лице няма друго средство за правна защита.

При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне размера на неоснователното обогатяване.

Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

В случая ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника – офис, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи 2 са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая, ответникът е юридическо лице, поради което се презюмира, че имотът по предназначение е за задоволяване на небитови нужди.

С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е изведено, че ответното дружество е било собственик на имот с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля-1“, бл. 124, вх. Б, ап. Б-11, през процесния период.

Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот.

В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва облигационно правоотношение, ответникът, като потребява топлинна енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатил- получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дело № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който той е собственик.

Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от приетото от съда заключение по назначените експертизи.

3

Като взе предвид заключенията на вещите лица, съдът приема за установено, че в процесния обект и за процесния период е потребена топлинна енергия на стойност – 516,49 евро. От тази сума следва да се извади сумата от 60,14 евро, дължима за периода 09.07.2023г. до 28.09.2023г. Съгласно вещото лице СТИ е било несъответстващо на нормативните изисквания. Ето защо дължимата за ТЕ сума е била 456,35 евро без ДДС или 547,62 евро с ДДС.

От ССчЕ се установява, че към м.03.2024г., преди дата на депозиране на заявлението, при ответника за погасяване на процесните вземания са постъпили суми в общ размер от 1229,32 лв./628,54 евро/. При отчитане на платените суми съдът констатира, че главницата за топлинна енергия е била погасена изцяло. Неправилно са били отнесени суми за погасяване на главница за дялово разпределение и лихви, тъй като същите не са дължими по изложени по-долу съображения.

Ето защо искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно претендираните суми като главница за извършено дялово разпределение и лихва върху същата.

В исковата молба изрично е посочено каква част от сумата се претендира като главница, дължима за дялово разпределение. Тук е необходимо да се посочи, че ищецът не е доказал както основанието, така и размера на това вземане, което е различно от дължимата главница за обезщетение за неоснователно обогатяване. При условие, че дяловото разпределение е извършвано от третото лице помагач, то тази сума като възнаграждение се дължи именно на него, като ищецът не е представил доказателства, че вместо третото лице помагач е извършвал дялово разпределение за процесния период, нито че вземането му е прехвърлено по съответния ред, поради което в тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен, като същото се отнася и за акцесорния такъв за лихва върху тази сума.

Действително, сградата в режим на етажна собственост е сключила договор с фирма за дялово разпределение. В случая неприложима е разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ОУ, според която клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Това е така, тъй като между страните не е налице облигационно отношение и съответно общите условия не ги обвързват.

Ето защо претендираната такса за дялово разпределение е недължима, а искът в тази част – неоснователен. Няма юридически факт, от който да произтича задължението на ответника да заплаща претендираната такса. Така се приема напр. в Решение № 3227 от 7.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 16528/2018 г. и др.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

4

Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното му задължение.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29. 12.2015 г. по гр.д.№ 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.№ 396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./.

По делото не е представена покана за плащане до ответника. Ето защо съдът намира, че не е налице редовно отправена покана за плащане, която да е била получена от длъжника. По тези съображения искът по чл. 86 ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли.