Решение № 1100 от 18.04.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 15855/2021
- Вид
- Решение № 1100
- Подписан
- 18.04.2022
- Състав
- Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 500 ал.1 т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1100 гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деница Славова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20213110115855 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иска на ЗД "*******" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.
****** представлявано от С.П. и К.К. срещу Р. Т. **. ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 464.44 лв., представляваща регресно вземане по изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по щета под № ********** на Р.В.И. - собственик на увреденото МПС „Фиат Стило" с per. № *******, по застраховка "Гражданска отговорност" сключена със застрахователна полица № BG/02/116002807441, с оглед настъпило застрахователно събитие на 10.05.2018 г. в района на гр. ***********, а именно ПТП по вина на водача на застрахованото при ищеца МПС „БМВ 316" с per. № ***********, който е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба – 21.01.2021г., до окончателното заплащане, на основание чл.
500 ал.1 т. 3 от КЗ.
1
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 10.05.2018 г. в района на гр. ***********, е реализирано ПТП с участието на МПС „БМВ 316" с per. № ***********, собственост на В.Г.Н., управлявано от Р. Т. **. и паркирано МПС „Фиат Стило" с per. № *******, собственост на Р.В.И..
Според представения Протокол за ПТП № 1665668/25.01.2017 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат на вина и противоправно поведение на Р. Т. **., който на горепосоченото място губи контрол над управлявания от него автомобил и удря в предна дясна част паркирано МПС „Фиат Стило" с per. № *******, следствие на което нанася материални щети на последното и напуска мястото на ПТП, без да уведоми органите на полицията.
МПС „БМВ 316" с per. № ***********е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "*******" АД със застрахователна полица № BG/02/116002807441, която е валидна към момента на събитието. В дружеството е заведена щета под № ********** от Р.В.И. - собственик на увреденото МПС. След направена експертна оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 449.44 лв. на Р.В.И. за ремонт на повреденото МПС.
Видно от Протокола за ПТП №: 1665668/25.01.2017 г. Р. Т. **. е бил неправоспособен към датата на ПТП и е напуснал мястото на събитието, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КЗ, ЗД "*******" АД има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение.
Твърдят, че с писмо са уведомили ответника за дължимите от него суми, но същите до момента не са изплатени.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
На първо място са представени доказателства - платежно нареждане за платени суми по посочената в исковата молба банкова сметка на ищеца в настоящото производство, а именно за главницата, законната лихва и 2 ликвидационните разноски.
Не оспорва извършените от ищеца плащания, моли да не се допуска експертиза.
Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Оспорва факта, че ищецът го е уведомил по надлежния ред за извършените от него плащания и претенциите суми, като твърди, че приложената към ИМ регресна покана не е получена от него.
В с.з. ищецът с писмена молба сочи, че не оспорва извършеното от ответника плащане. Счита, че доколкото плащането е извършено в хода на процеса, не е налице основание за прилагане на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Молят за разноски. Ответникът. Редовно призован, не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявената претенция намира правното си основание в чл. 500, ал. 1, т.
3 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 500 ал. 1 т. 3, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
За уважаване на иска е необходимо доказване от страна на ищеца, на предпоставките за възникване на отговорността на деликвента, а именно че е сключена валидна застраховка „ГО" за процесния автомобил с ответника със срок на действие, обхващащ датата на застрахователното събитие, че е настъпило ПТП с посочения механизъм на увреждане, че от ПТП са причинени вреди на трето лице, по вид и размер, съгласно твърденията, че 3 ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, че са налице предпоставките за реализиране на регресната отговорност, а именно, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато на основание чл. 125, т. 1 от Закона за движение по пътищата идването на служите за контрол на МВР е било задължително поради наличието на ранен човек.
По делото не се оспорват от ответника предпоставките за възникване на отговорността му по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.
С оглед твърденията на ответника, същият следва да докаже положителните правопогасяващи факти, на които основава възраженията си, в случая – плащане на задълженията си.
Не се оспорва по делото настъпилото в хода на процеса плащане на сумата от 492лв. на датата 21.04.2021г., което представлява плащане на дължимата по делото главница в размер на 464.44 лв., както и обезщетение за забава, начислено от датата на настъпване на забавата до датата на плащането. С оглед изпълнение на задължението на ответника за плащане на исковата сума, ведно със законната лихва, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца, като ответника твърди, че не е дал повод за завеждане на иска, доколкото не е бил уведомен надлежно от ищеца за задължението си, и претендира приложение на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай не е налице изрично признание на иска, но може да се приеме, че с плащането на задължението си, ответникът конклудентно признава иска. Не е налице обаче втората предпоставка за приложението на чл. 78 ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.
Ответникът не е заплатил дължимото от него задължение в срок до 4 завеждане на исковата молба /плащането е в хода на процеса/, като по този начин с неизпълнението си е дал повод за завеждане на иска в съда.
Действително поканата за плащане, отправена от ищеца до ответника, не е достигнала до знанието на ответника, но това не се дължи на виновно поведение на ищеца. Ищецът е действал с грижата на добрия стопанин, като е изпратил покана за плащане на известния му адрес на ответника - гр.
*************. Същият адрес е посочен както като постоянен, така и като настоящ в справката НБДН, а освен това е същият и в протокола за ПТП.
Оттук няма как ищецът да изпрати покана на друг адрес, на който евентуално живее към настоящия момент ответникът. Р. Т. **. не е изпълнил административното си задължение да регистрира настоящ адрес, съвпадащ в този, на който живее, както и не е проявил грижата на добрия стопанин да посочи адрес, на който живее, по времето, когато е възникнала отговорността му, а именно в протокола за ПТП /същият даже е напуснал мястото на ПТП преди идването на компетентните органи, с което освен, че е дал основание за възникване на отговорността му, е и осуетил намирането му от застрахователя/.
С оглед на това чл. 78 ал. 2 от ГПК е неприложим, така, както е посочена правната норма и каквото приложение претендира ответникът.
Приложима е обратната хипотеза на чл. 78 ал.2 от ГПК, доколкото макар, че искът се отхвърля, то се отхвърля само поради факта на настъпилото плащане в хода на процеса, което по същество означава, че искът е поначало основателен. Вината за завеждането на иска се носи от ответника, поради което същият следва да понесе отговорността за разноски, на основание аргумент от противното на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същите се дължат от ответника в размер от 410лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД "*******" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ****."*********, представлявано от С.П. и К.К. срещу Р. Т. **. ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 464.44 лв., представляваща 5 регресно вземане по изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по щета под № ********** на Р.В.И. - собственик на увреденото МПС „Фиат Стило" с per. № *******, по застраховка "Гражданска отговорност" сключена със застрахователна полица № BG/02/116002807441, с оглед настъпило застрахователно събитие на 10.05.2018 г. в района на гр. ***********, а именно ПТП по вина на водача на застрахованото при ищеца МПС „БМВ 316" с peг. № ***********, който е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба – 21.01.2021г., до окончателното заплащане, поради настъпило плащане в хода на процеса , на основание чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА Р. Т. **. ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД "*******" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ***."*********, представлявано от С.П. и К.К. сумата от 410лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща разноски по делото, на основание аргумент от противното на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6