Определение № 2287 от 19.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2287 гр. София, 19.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502421 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.396, ал.1 ГПК.

С определение № 8468/12.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 7819/2023 г., СГС, I-19 състав е оставил без уважение на основание чл. 389, ал. 1 от ГПК искането за обезпечение на предявените в рамките на производството по гр.д. 7 819/23 год. на СГС, І-19 състав искове с правно основание чл. чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 498 ал.2 от ГПК чрез спиране на изпълнението по изп.дело 357/2020 г. на ЧСИ *** – Г. Н. и на основание чл. 130 от ГПК е прекратил производството по делото като процесуално недопустимо.

Срещу определението е подадена частна жалба от Б. П. Б. – ищец в първоинстанционното производство, която моли то да бъде отменено както в прекратителната му част, така и в частта, с която е отказано допускането на обезпечение като иска от въззивния съд да допусне обезпечение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдохпроизводствените действия. Твърди, че има интерес от водене на делото като се позовава на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д.№ 8 от 2012 година по описа на ВКС, ОСГТК. Счита, че единствената й възможност да се защити от въвода във владение е воденето на този иск. Счита, че исковата й претенция е вероятно основателна и поисканата обезпечителна мярка – допустима и съответна на обезпечителната нужда.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на жалбоподателката, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание 1 чл. 498 ал.2 от ГПК. Ищцата Б. П. Б. е посочила, че процесният имот е предмет на извършена публична продан в рамките на инициирано изпълнително производство, по което ищцата не е страна. Б. твърди, че е във владение на имота, преди завеждане на производството, по което е осъществено изпълнението, поради което била собственик на същия на основание давностно владение. От това извежда правен интерес от заявения отрицателен установителен иск за признаване за установено, по отношение на ответниците купувачи на публична продан, че не са собственици на имота, предмет на извършената публична продан. Заявено е искане по чл. 389 от ГПК с посочена обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.дело 357/2020 г. на ЧСИ *** – Г. Н..

При наведените в исковата молба твърдения и с оглед заявения отрицателен иск за собственост, въззивният съдебен състав също намира иска недопустим в хипотезата на чл. 498 ал.2 от ГПК, поради липсата на правен интерес за ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 2 ГПК всяко лице, намиращо се във владение на недвижим имот, в който се осъществява въвод на купувач на публична продан на този имот, може да защити правата си единствено с иск за собственост. За разлика от нормите на чл. 435, ал. 4 и ал. 5, чл. 440 и чл. 523 ГПК, използващи формулировката "трето лице", т. е. лице което не е страна в изпълнителното производство, нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК не ограничава кръга на лицата, които могат да предявят иск за собственост. Касае се за положителен установителен иск за собственост или за осъдителен иск за собственост като самата формулировка на правната норма сочи, че предявеният иск следва да бъде положителен установителен или осъдителен. Преценката за допустимостта на иска се извършва по общите правила за преценка допустимостта на исковете за собственост, като без значение е дали ищецът е трето лице или е бил страна в изпълнителното производство.

Във връзка с приложението на чл. 498, ал. 2 ГПК е налице константна практика на ВКС, която е съобразена от първоинстанционния съд и която въззивния съд също следва да има предвид. За да прекрати първоинстанционното дело, съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим в хипотезата на чл. 498, ал. 2 ГПК поради липсата на правен интерес за ищцата. Този решаващ извод на съда е съобразен с практиката на ВКС, съгласно която искът по чл. 498, ал. 2 ГПК е предоставен на лицето, което се намира в имота към момента на въвода, като то може да се брани само с положителен установителен иск за собственост или с осъдителен иск за собственост /определение № 329/10.10.2013 г. по ч. гр. д. № 5204/2013 г., ІІ г. о. на ВКС, определение № 248/30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2677/2014 г., ІІ г. о. на ВКС, определение 74/08.04.2022 г. по ч. гр.д. дело 342/2022 г. на Второ ГО на ВКС и др. /.

Искът по чл. 498, ал. 2 ГПК е предоставен на лицето, което се намира в имота към момента на въвода, което може да се брани само с иск за собственост, какъвто положителен установителен иск ищцата не предявява.

В случая не е приложимо ТР № 8/2013 г., по тълк. д. № 8/2012 г ., ОСГТК, тъй като по силата на изричното разписване в нормата на чл.498, ал.2 от ГПК и приетото от съдебната практика, предвиденият в нея иск може да бъде единствено положителен установителен или осъдителен, но не може да бъде отрицателен установителен.

При извод на съда за недопустимост на заявената претенция, неоснователно се явява искането за допускане на обезпечение на предявения иск.

Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8468/12.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 7819/2023 г., СГС, I-19 състав

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3