Решение № 116 от 03.08.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Златоград, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100062 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. А. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Б.,Община Н., област С., чрез адв.

А.А.А., АК - П., срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. Ц. ш. № * , ет. *, с управител Н. П. П.

Сочи се, че ищецът В. А. Т. е сключил на 14.10.2024 г., от разстояние, Договор за потребителски кредит № 1165835 за предоставяне на кредит (за краткост „Договора“) в размер на 3000 лева (1533.88 евро) при ГПР 63.08 %, ГЛП 50.00 % на разсрочено плащане на 18 (осемнадесет) месечни вноски с обща дължима сума 4519.96 лева (2311.02 евро).

В чл. 18, ал. 1 от договора било посочено, че при непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от същия, се начислява изначално в договора и разсрочено в погасителния план неустойка в непропорционално голям размер спрямо отпуснатия финансов ресурс. Размерът на неустойката е 5758.04 лева (2944.04 евро). Общата дължима сума се увеличила на 10 278 лева (5255.06 евро).

Според част от условията по чл. 6 се предвижда договорът да бъде обезпечен с безусловна банкова гаранция от лицензирана банка или с поръчителство на едно или две физически лица - при един поръчител доходът му трябва да е поне три пъти минималната работна заплата, а при двама- поне два пъти всеки. Поръчителите не трябва да са поръчители или кредитополучатели по други договори с кредитора, да нямат кредити с класификация, различна от „Редовен“, и трябва да представят документ за доход. Обезпечението се предоставя в двудневен срок от сключването на 1 договора, като кредитополучателят декларира, че е запознат с това задължение и е в състояние да го изпълни - непредоставянето му се счита за увреждане на кредитора, тъй като увеличава кредитния риск и влошава капиталовата му адекватност.

Пълномощникът сочи още, че ищецът е погасил задължението по кредита, като е заплатил сумата от 4200 лева (2147.43 евро).

Сочи се, че предвидената неустойка в Договора има характер на скрито възнаграждение, чиято стойност е трябвало да бъде отразена в ГПР и общата дължима сума. Така конструираните условия за предоставяне на обезпечение са непосилни за изпълнение и имат за цел да генерира допълнително възнаграждение на Кредитодателя под формата на неустойка, която далеч излиза извън своите естествени функции.

И в двата случая потребителят има кратък срок да реализира това обезпечение, като в случая с физическото лице това е на практика невъзможно, доколкото се поставят множество изисквания, а в случая с банковата гаранция е невъзможно поради бюрократичните процеси, които съпътстват подобна гаранция, а при увредена кредитна история (ако ищецът е в дългова спирала) - непостижимо.

При оформянето на това задължение в Договора Кредитодателят не е спазил изискването за добросъвестност (чл.143, ал. 1 ЗЗП) и е довел до значително неравенство между страните, защото е поставил невъзможни условия за потребителя с пълното съзнание (нарушена е и грижата на добрия търговец), че потребителят не може да изпълни.

Твърди се, че Кредитодателят съзнателно е създал договорната конструкция за начисляване на неустойка с целта да запази действителността на договора, която да запази действителността на договора нищожна само тя по смисъла на чл. 19, ал.5 във вр. с чл. 21 ЗПК, но без да бъде обявен договора за недействителен. Конструирането на клаузата по такъв начин има за цел да заобиколи най-тежкия порок - недействителност на договора.

В условията на евентуалност, сочи че разпоредбата на чл.18, ал.1 от Договора предвижда неустойка, която се разсрочва поравно на всяка месечна вноска, както и че нормата на чл.19, ал.5 ЗПК предвижда, че когато клауза в договор надвишава законно допустимите граници на ГПР се счита за нищожна клауза. Клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора противоречи на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като видимо за посочените месечни периоди предвидената неустойка е в кратен размер в съотношение с дължимата лихва и обща сума. На основание чл.21, ал.1 ЗПК тази клауза е нищожна.

Моли, след като съдът се увери в гореизложеното, да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 1165835 от 14.10.2024 г., сключен между ищеца В. А. Т. и „К.“ ЕООД е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР и да осъди ответника, да заплати на ищеца сумата от 613.55 евро, ведно със законната лихва от депозиране на молбата, поради неоснователно обогатяване вследствие на недействителния договор за потребителски кредит.

В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което 2 да установи, че клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора е нищожна поради противоречие със закона или добрите нрави.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1, т.3, предл. второ от Закона за адвокатурата, за което представя договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника К.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез пълномощника си, с който оспорва исковата молба като частично недопустима, нередовна и неоснователна.

Аргументира становище за законосъобразност на ДПК и липса на неравноправни клаузи в него.

Претендира разноски.

В осз страните – редовно призовани, не се явяват и не представляват.

От тяхно име, чрез пълномощници, се поддържат депозираните книжа.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК, Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им следните факти: сключването на сочения договор за потребителски кредит от разстояние, при условия, посочени от ищеца по делото – размер на заема, срок за изпълнение, усвояване на заемната сума; обстоятелството, че сочената неустойка не е взета предвид при формиране на ГПР по ДПК.

Видно от представените по делото ДПК, счетоводни данни от ответника и заключение по ССчЕ, процесният договор бил сключен за главница от 3000 лева (1533.88 евро), която кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя.

От своя страна, кредитополучателят се задължил да погаси задължението си със заплащане на 18 бр. погасителни вноски, при договорен фиксиран лихвен процент в размер на 50 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 63.08 %.

Видно от уговореното в чл. 6 от договора ищецът се е задължил да предостави едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочените в клаузата условия.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при неизпълнение на това задължение в двудневен срок от сключването на договора ищецът се задължава да плати 3 на ответника неустойка в размер на 5 752.64 лв. или 2 941. 28 евро .

Видно от изготвения погасителен план към договора за кредит, между страните е уговорено и плащането на неустойката по чл.18, ал.1 от ДПК.

Уговорено е същата да бъде платима като част от всяка месечна погасителна вноска.

По делото е прието заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и ясно изготвено по поставените въпроси.

Размерът на ГПР, ако се вземе предвид сочената неустойка, ще възлиза на 474 %.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените и приети по делото писмени доказателства и заключение по ССчЕ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са кумулативно съединени искове, както следва:

1/. За прогласяване, на осн. чл. 22, вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен сключения между страните договор за потребителски кредит от разстояние, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора. В условията на евентуалност се сочи, че клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора е нищожна поради противоречие със закона или добрите нрави;

2/. Осъдителен иск, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 613.55 евро, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба.

В условията на евентуалност, са предявени искове с редуциран размер на ищцовата претенция.

По допустимостта на предявения/те иск/ове:

При проверка относно допустимостта на всеки иск, съдът не констатира пречки относно неговото разглеждане - налице е правен интерес у страна на ищеца от предявяване на иск спрямо ответника за прогласяване на нищожност на процесния договор, предвид твърдяното от него качество на страна по него.

Според възприетото в съдебната практика, правният интерес от воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато сделката смущава правното положение на лицето, търсещо защита. Щом законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по 4

-голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред./ Определение № 362 от 7.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1046/2017 г., I т. о., ТК/.

Следователно за ищеца винаги съществува интерес от установяване със сила на присъдено нещо на действителността на правоотношенията, в които е встъпил.

Предвид твърдените плащанията без основание от страна на ищеца над задължението за главница, то налице е правен интерес и от водене на осъдителен иск срещу ответника.

По основателността на иска:

Процесният случай касае сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Разпечатката съдържа 56 от 177 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c11125c6-e33c-497c-9236-f7a8058d0ee8