Решение № 643 от 22.09.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Перник, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20261720106362 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация Перник” АД, с която се иска да се признае за установено, че И. Г. Г. дължи сума в размер на 1166,85 евро, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ******************, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в размер на 173, 51 евро за периода от 09.07.2023 г. до 03.12.2025 г., представляващи ¾ ид.част от общия дълг, съобразно притежаваните от нея права на собственост върху имота, а П. Й. Г. сумата в размер на 388, 95 евро-главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофицирания имот, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в размер на 57,84 евро за периода от 09.07.2023 г. до 03.12.2025 г., представляващи ¼ ид.част от общия дълг, съобразно притежаваните от него права на собственост върху имота.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

1

Ответниците са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове. Считат за неправилно определен размерът на задълженията, като представят фактури за различно начислени суми за процесния период.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се, че „Топлофикация Перник” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответниците, отнасящо се за вземанията, които е предмет на настоящата искова претенция. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 229 по описа за 2026 г. на Районен съд - Казанлък.

По делото е представен нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 289 , ал.1 ****************** на нот. С. Я. с който се удостоверява, че Й. Д. Г. е придобил собствеността върху апартамент ****** в жилищен комплекс ****** в ******. Представена е и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 14.03.1998 г., подадена от ответницата И. Г. Г., в която се легитимира като съсобственик на процесното жилище с посочения нотариален акт, заедно с П. Й. Г..

От представеното удостоверение за наследници на Й. Д. Г. се установява, че лицето е починало на ****** и негови наследници са И. Г. Г. – съпруга и П. Й. Г. - син.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата № Е РД – 04-1 от 12.03.2020г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ – прогнозно, който впоследствие е преизчислен след извършване 2 на годишния отчет. Експертът пояснява, че в имота е монтиран уреди за измерване разхода на топла вода – 1 брой водомер. След годишния отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, определено е топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди, изчислена е левовата равностойност на топлинната енергия за топла вода, което обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки за имота. В имота има едно работищо отоплително тяло - отоплителните тела в стаите са демонтирани .Отоплителното тяло в помещение « Баня» е щранг-лира, без ИРУ, което е общо за всички имоти по вертикала. За него е начислен разход, като за работило непрекъснато, този разход е определен по изчислителен път. След провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разходът на топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, при което прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект – 153 куб метра. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Според вещото лице начислените суми за имота са пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислени суми, са приведени, към реално отчетените или служебно изчислените с изравнителните сметки за съответните периоди.

От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 1555,78 евро за процесния период. Вещото лице в съдебно заседание пояснява, че разликата от 0,2 цента идва вероятно от превалутирането.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца, ответника и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена топлинна енергия, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение 3 на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е да установяви, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От приложените писмени доказателства се установи, че ответниците са съсобственици на процесния имот, като са придобили правото си на собственост по наследстевно правоприемство и отговорността им се определя съобразно обема на правата им -3/4 ид. части за И. Г., формиращи се от притежаваната от нея ½ от имота и наследената от Й. Г. и от починалия ****** В. Й. Д., а за ответника П. Г. ¼ ид. част, съобразно наследствените му права.

Съгласно заключение на вещото лице, стойността на доставената в имота ТЕ е в посочени размерите, поради което съдът намира, че ищецът е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в процесния имот и за процесния период, на претендираната стойност.

Предвид изложеното исковата претенция се явява доказана и следва да се уважи до установения размер, като се отхвърли за разликата над 1555,78 евро до претендираните 1555,80 евро. Като законна последица и съобразно изричното искане следва да се присъди и законната лихва, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК.

Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща 4 дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал.

1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. При този извод, основателна е и акцесорната претенция, тъй като задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.

Размерът не претендираната лихва не се променя от извода за неоснователност на претенцията за 0,2 цента от главницата, съобразно изчисленията, извършени по реда на чл.

162 ГПК.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство съобразно уважената част на исковете.