Решение № 125 от 28.10.2021, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. гр.Несебър, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20212150100514 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод исковата молба на КР. Т. ТР., ЕГН **********, против ИВ. СТ. ТР., ЕГН ******, „******“ ЕООД, ЕИК ****, АТ. Г. М., ЕГН **********. Твърди се, че ищцата /преживяла съпруга/ и първата ответница /дъщеря от прекратен първи брак/ са наследници по закон на починалия на 09.05.2012г. общ наследодател С.К.Т., б.ж. на гр.Несебър. наследници по закон на същият наследодател били и родените от брака общи деца- К.С.Т. и З.С. Т., както и още един син на наследодателяС.С.Т.. Сочи се, че през 2013 г. първата наследница завела дело за делба на имотите, останали в наследство, за което било образувано гр.дело № 291/2013г. по описа на НРС, приключило на втора фаза с решение, което впоследствие било обезсилено и производството по делото- прекратено на осн. чл. 249 ГПК. Заявява се, че с договор за доброволна делба от **.05.2016 г., вписан под № 2795 акт №47 т.2 от **.05.2016г., и още преди влизането в сила на посоченото решение на НРС, всички наследници се споразумели да отправят съвместно искане за обезсилване на постановеното по делото и все още невлязло в сила решение по посоченото дело по описа на НРС и за прекратяване на производството по делото, тъй като видно от сключения на **.05.2016г. договор за доброволна делба, доброволно поделили помежду си съсобствените им недвижимите имоти и вещи. Твърди се, че в дял на ищцата били поставени изброените в раздел I от договор за доброволна делба недвижими имоти и движими вещи, а първата ответница получила 1/2 идеална част от недвижим имот, а другата ½ ид.ч. от същия имот първата ответница придобила по силата на замяна, обективирана в нотариален акт № 101 том 3 рег.№ 2128 дело № 354/2016г. Заявява се, че по силата на договора за делба и договорената в него замяна, ищцата станала изключителен собственик на ПИ с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-46/18.08.2006г. на ИД на АК с адрес на поземления имот в гр.Несебър, курортен комплекс „Слънчев брягзапад“, на площ от 1081 кв.м., с трайно предназначение- урбанизирана, и начин на трайно ползване: незастроен, за курортно- рекреационен обект при съседи: *******, *****, ******* , ********* и ******. Наред с това било договорено, че срещу заплащане на дължимите от 1 първата ответница данъци за дела и от съсобствени по наследство имоти, в общ размер на 4302.98 лв. от К.С.Т., първата ответница следвало да се откаже от други претенции към останалите съделители, в това число и от вземанията си към тях, за които притежава изпълнителен лист по гр.№ 291/2013г. по описа на НРС. Твърди се, че преди сключване на договора за делба ищцата вече била узнала, че по изпълнително дело № 20158040400652 от ЧСИ Д.Н., с район на действие Окръжен съд- Бургас, тъй като първата ответница не била платила адвокатския хонорар на един от адвокатите си по делото за делба, същият поискал обезпечение на вземането си към настоящата ответница до размера на сумата от 7600 лв., като за обезпечение на вземането му е вписана възбрана върху два от съсобствени към момента на възбраната с първата ответница имоти, в размера на дела й, а именно на недвижими имоти, както следва: 1/10 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ******* по КК и КР за гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, ул."*****, както и на 1/10 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ********** по КК и КР за гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, ул."Хан Крум", № 22, ет.3, които обекти, по силата на договора на доброволна делба, получила в изключителна собственост ищцата. Когато след делбата последната направила справка в Служба по вписванията, във връзка с тази възбрана и получения в изключителна собственост от първата ответница недвижим имот с идентификатор ********, констатирала, че още на 31.05.2016г. първата ответница, знаейки за претенциите към нея на предствляващия по делото първоначално адв. Б.К., била побързала да се освободи и от имота, който получила в изкючителна собственост, а именно поземлен имот с идентификатор ********, като го била прехвърлила срещу парично задължение на своята баба по майчина линия Л.И.З.. В нотариалният акт, в който била обективирана сделката, били цитирани няколко неизвестни частни документа- договори за заем от 02.12.2015г. за 3000 лв., договор за заем от 24.09.2015 г. за 2000 лв., договор за заем от 21.04.2016г. за 5000 лв., и договор за цесия от 25.05.2016г. в размер на 12000 лв., каквато цесия никога не била съобщавана. Заявява се, че след сключения договор за доброволна делба всички съделители по делбата с изключение на първата ответница, били уведомени, че на основание договор за вземания /цесия / от 25.05.2016г., Л.И.З., която не е била страна по делбата и не е имала вземане към никой от съделителите, е прехвърлила на ИВ. СТ. ТР. вземанията си към съдебителите по изпълнителен лист от **.06.2014г., издаден на Т. за присъдено и месечно обезщетение в размер на 9990.40 лв., ведно с мораторната лихва върху главницата за периода от 12.02.2014 до 19.01.2016г., както и законната лихва до окончателното плащане на главницата, за които се сочи, че са придобити от цедента на основание цесия от 19.01.2016г., каквато не била съобщавана. На страните било изпратено уведомление за цесията и потвърждение на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД от цедента Л.И.З..

Заявява се, че ищцата получила уведомление по образуваното изпълнително дело, че се насочва изпълнението върху по 1/10 от имоти с идентификатори ******* и **********, които били нейна собственост, като разбрала и че задължението на И.Т. е в размер на 10 168.41 лв. тогава. Твърди се, че К.Т., за да охрани интересите си, била принудена да заплати обезпеченото задължение на първата ответница, до размера на вписаното с възбраната обезпечение за сумата от 7600 лв., както следва 30 % от обезпечената сума в размер на 2280 лв. в 3- дневен срок от подаване на молбата, и по 10 % от остатъка на обезпечената сума, плащайки до 20-то число на всеки следващ месец, до изплащане на цялата обезпечена сума, като било поискано да се спре изпълнение относно тази сума срещу имотите като трето лице. К.Т. осъществила контакт и с взискателя по изпълнителното дело, с който на 08.02.2016 г. сключили възмезден договор за цесия с поемане на ангажимента цедента да уведоми длъжника за извършеното частично прехвърляне на вземането в 7- дневен срок от подписване на договора за цесия.

Сочи се, че при извършването на делбата останал неподелен един недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. Тънково, придобит в замяна от общия на страните наследодател с неговата сестра. Този имот бил даден под наем на 2 третия ответник, който още през 2019 г. заявил, че платил наема на първата ответница. През 2020г. платил по-малко от договореното. Твърди се, че първата ответница била дарила своята 1/5 ид.ч. от имота на „******" ЕООД, ЕИК ****, чийто представител, управител и едноличен собственик на капитала е И.Т., което дружество впоследствие дарило ид.ч. на третия ответник .

Заявява се, че заплащайки задължението на първата ответница по изп. дело 495/2016г., ищцата придобила вземане към същата в размер на 7600 лв. към 07.12.2017 г.

Сочи се, че вземането било възникнало преди първата ответница да се освободи от собствеността на 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****, чрез дарение, като целта е била да затрудни кредиторите си и направи невъзможно тяхното удовлетворяване от имуществото й. С оглед на изложеното се моли да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на ищцата извършеното дарение, обективирано в нотариален акт № *** т.15 per. № 18701 дело №2738 от 19.12.2017г., както и на дарение, обективирано в с нот. акт № ** т.14 peг. № 16316 дело № 2529/14.11.2019г.

В срокът по чл.131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор само от ответницата И.Т.. Заявява се, че ответницата не била уведомена за постановеното решение, с което Б.К. придобил спрямо нея вземане по гр.д.№ 5448/2015 год. на Районен съд- Бургас, нито била уведомена за извършената цесия за това вземане. За договорът за цесия разбрала след получаване на исковата молба по настоящото дело доколкото договорът за целия е приложен като доказателство към нея. Направено по този начин съобщаването за цесия не било направено от Б. К., както изисква чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което не се счита за уведомена и цесията нямала сила по отношение на нея. Твърди се, и че сделките, предмет на иска, били през м.декември 2017г. и м.януари 2019г., т.е. преди съобщаването на ответницата за прехвърляне на вземането, поради което следвало да се приеме, че задължението на ответницата към ищцата ще е валидно от 23.06.2021г., от които момент следвало да се счита за длъжник. В този смисъл не било налице субективното условие на иска- знанието за това увреждане.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложените към делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание чл.135 от ЗЗД. Павловият иск подведен под цитираната норма има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.

Основателността на иска е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, визирани в чл. 135, ал. 1 ЗЗД- ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно.

По делото не се спори, че с влязло в сила решение по гр.д. № 5448/2015 г., РС- Бургас е осъдил ИВ. СТ. ТР. да заплати на Б.К. К., ЕГН **********, сумата от 3**7.69 лв., представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 291/2013 г. по описа на РС- Несебър. Безспорно се установява и че въз основа на нарочен изпълнителен лист, на 12.07.2016 г. е било образувано изп.д.№ 20168040400495 по описа на ЧСИ Д.Н. с район на 3 действие ОС- Бургас. От приложеното по делото копие от изп.д. е видно, че към това вземане е присъединено и задължение по изпълнителен лист от 25.10.2016 г., издаден от ОС- Бургас по гр.д. № 1166/2016 г., за сумата от 3832.31 лв., както и задължение по изпълнителен лист от 29.12.2016 г., издаден отново от РС- Бургас, за сумата от 460 лв.заплатено адвокатско възнаграждение по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Налице е искане от ищцата по настоящото производство, с което, позовавайки се на нормата на чл.454 от ГПК, е пожелала и съответно на 07.12.2017 г. е внесла последната вноска, заплащайки като дълг на И.Т. по изпълнителното дело сумата от 7600 лв. По делото е представен договор за цесия от 08.02.2016 г., с който Б.К., в качеството си на цедент, прехвърля на К.Т.- цесионер, вземането си по образуваното изпълнително дело /в общ размер от 10168.41 лв., като размера на прехвърленото вземане възлиза на сумата от 7600 лв. За всички тези обстоятелства спор по делото няма между страните.

Не се спори и относно това, че с н.а.№ *** т.XV, peг. № 18701, н.д.№2738 от 19.12.2017г., И.Т. дарила на втория ответник собствената си 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. Тънково, който имот втория ответник дарил на третия с н.а. № ** т. XIV, рег. № 16316, н.д. № 2529/14.11.2019г.