Решение № 184 от 02.06.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Смолян, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Полина П. Бешкова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500663 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 1/09.01.2025 г., поправено с Решение №

162/02.10.2025 г., постановени по гр. д. № 239/2022 г. Девински районен съд е признал за установено по отношение на И. В. Д., че Ш. В. С. и И. В. В. са собственици на: имот с площ от 17 кв.м., с триъгълна форма, намиращ се между западната граница на ПИ с идентификатор *** и западната граница на имот пл. № 143, образуващ парцел ХХ-143 в кв. 30 плана на гр.

Девин, като поради допусната грешка в КККР на гр. Девин от 2009 г. тази площ от 17 кв.м. неправилно е заснета като част от ПИ с идентификатор *** и следва да бъде заснета в границите на ПИ с идентификатор ***; на имот с площ от 8 кв.м., с триъгълна форма, намиращ се между западната граница на ПИ с идентификатор *** и проектни точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6 – означени в геодезично заснемане по скица-проект от м.

VІІ-2022 г. за изменение на имот № 502.142 и скица-проект от м.VІІ.2022 г. за изменение на имот №502.143, които проектни точки оформят права линия с лека чупка по средата, който имот е заснет в границите на ПИ с идентификатор ***.

1

Със същото решение ответника е осъден да предаде на ищците владението, респективно държането на площ от 17 кв.м. с триъгълна форма, намиращ се между западната граница на ПИ с идентификатор *** и западната граница на имот пл. № 143, образуващ парцел ХХ-143 в кв. 30 плана на гр. Девин, като поради допусната грешка в КККР на гр. Девин от 2009 г. тази площ от 17 кв.м. неправилно е заснета като част от ПИ с идентификатор *** и следва да бъде заснета в границите на ПИ с идентификатор ***, както и на имот с площ от 8 кв.м., с триъгълна форма, намиращ се между западната граница на ПИ с идентификатор *** и проектни точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6 – означени в геодезично заснемане по скица-проект от м. VІІ-2022 г. за изменение на имот № 502.142 и скица-проект от м.VІІ.2022 г. за изменение на имот №502.143, които проектни точки оформят права линия с лека чупка по средата, който имот е заснет в границите на ПИ с идентификатор ***.

Неразделна част от решението е скица към заключението на вещото лице инж. Д. Ст., на която площта от 17 кв.м. са повдигнати в жълт цвят и площта от 8 кв.м. е повдигната в оранжев цвят и са посочени проектни точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6 – съгласно геодезично заснемане и скица-проект от м.

VІІ-2022 г., съответно и комбинирана скица Приложение № 1, изготвена от вещото лице инж. С..

С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищците разноски по делото общо в размер на 3 396, 32 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответника И. В. Д., чрез пълномощник адв. Г. М., с оплаквания, че е недопустимо, неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е недопустимо и следва бъде обезсилено, тъй като в производството не е участвал необходим другар - Община Девин, тъй като същата е собственик на имот 5019, представляващ улица, в която попада част от процесен имот с площ от 17 кв.м. предмет на предявеният пред първоинстанционният съд иск. Сочи се, че нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е длъжен да упражни правомощията си по чл. 129 от ГПК.

На следващо място според жалбоподателя, обжалваното решение е постановено при нередовна искова молба. Твърди се, че не е ясно как е определена цената на иска; предявени са два обективно съединени иска, всеки един от които има самостоятелна цена, непосочени в титулната част на исковата молба. Според жалбоподателя в исковата молба липсват изложени фактически обстоятелства и съответен на тях петитум, което не позволява да бъде определен повдигнатия пред съда гражданскоправен спор; само посочване на правното основание - в настоящия случай чл. 108 ЗС и чл. 54, ал.

2 ЗКИР, не е достатъчно и не изпълва съдържанието на исковата молба, 2 съгласно изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди се, че след подробен преразказ за съдържанието на представите по делото документи и своеобразна интерпретация на същите, не става ясно какво се твърди и от къде ищците извеждат претенцията си.

Поради това се прави искане обжалваното решение като недопустимо да бъде „отменено“ и „да се прекрати делото“.

Твърди се в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон:

Жалбоподателят твърди, че съдът го лишил от възможността да упражни процесуалните си права пълноценно, тъй като не е уважил искането за допускане на съдебно графологична експертиза на оспорените 2 бр. разписки от 01.09.1970 г с които се твърди от ищците да са заплатили придадени им по регулация части от имоти, при все, че протокола за уреждане на регулачни сметки датира от 26.09.1970 г. Твърди се несъстоятелност на мотивите на съда, че е невъзможно да бъде представен сравнителен материал и това изследване на практика е неизпълнимо. Сочи се, че в с.з. от 16.09.2024 г. на основание чл. 22, ал.1, т.6 от ЕПК от страна на ответника е направено искане за отвод на съдебния състав, тъй като съвсем целенасочено лишава ответника от възможност да реализира в пълнота правото си на защита ; искането за отвод не е уважено с мотив за голословни твърдения от ответната страна.

Твърди се ча следващо място, че о бжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до неговата неправилност. Възприета е фактическа обстановка, която не кореспондира е действителната такава, не са проверени и анализирани всички допуснати и приложени по делото писмени доказателства, съдът не е обсъдил всички доказателства, без да се обоснове някои защо не приема.

Ссочи се по-нататък във въззивната жалба, че към парцела на ответника няма придадени по регулация придаваеми части от имота на ищците. Твърди се, че ищците не доказват годно правно основание за придобиване на УПИ ХХ-143 – с НА от 1970 г. прехвърлителят на ищците В.

Р. е признат за собственик на парцел ІV в кв. 31, след като е придобил по регулация части от дворно място от 187 кв.м., собственост на н-ци на Ахм. Ч.

К. за сумата от 212, 00 лева, която е заплатил на правоимащите лица по представен списък и 71 кв.м. дворно място, собственост на Ат. К., което е заплатил отново по списък. Според жалбоподателя от така описания в нотариалния акт имот не става ясно към кой парцел се придават посочените в него части от дворни места и имал ли е Р. въобще имот, отреден по регулационния план, към който да се придават части от съседни имоти, в резултат на което да се увеличи площта на основния имот; доколкото сбора на придадените части е 258,00 кв. м. /187 + 71 = 258/, то се налага извода, че въобще не може да се говори за придаваеми части към основен имот, а в 3 резултат на регулационен план се отрежда нов парцел, състоящ се от посочените в нотариалния акт площи - 187,00 кв. м и 71,00 кв. м, които той е заплатил на някакви лица, може би правоимащи. Твърди се, че това обаче сочи на договор за покупко - продажба на недвижим имот, като придобивен способ, въз основа на който Р. се легитимира като собственик на парцел № XX – 143, в който сделката е нищожна поради нарушение на изискванията за форма.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 47 ал. 1 изр. 2-ро от ЗПИНМ следва да има нотариално заверено съгласие досежно стойността на имота, придаван по регулация, каквото не е налице; липсва извършена оценка по реда на § 103 ППЗПИНМ, поради което следва да се приеме, че не е завършен фактическия състав за придобиване на имота. Поради незавършен фактически състав на придобивното основание - противоречащо на закона и при липса на съгласие - арг. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 7 2, пр. 2 ЗЗД, водещи до нарушение изискването за форма - арг. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, то нотариалния акт № 29, т. 1, д. 85/1970 г. е нищожен. Отделно от това, ако Р. е придобил собствеността върху 258,00 кв. м, за които е отреден УПИ XX - 142, в резултат на покупко-продажба, го същата е нищожна, поради нарушаване на изискването за форма - арг. чл. 26, ал. 2, пр. 3. Твърди се, че поради нищожност на придобивното основание В. Р. не е придобил и не се легитимира като собственик на имот с № 143, за който е отреден парцел XX 143 по плана на гр. Девин. Като несобственик, то той не е могъл да прехвърли на дъщерите си - настоящите ищци, описания в нот. акт № 182, т. 1, д. № 462/1996 г. Имот; тази сделка не е нищожна, но доколкото прехвърлителят не собственик на прехвърления имот, то той не е могъл да прехвърли права, които не притежава.

Сочи се във въззивната жалба, че вид но от представените от ищците доказателства, площта на имот по КККР с идентификатор *** е 282,00 кв. м, а прехвърления им и описан в нотариалния акт, от който черпят права, е е площ от 258,00 кв. м. Твърди се, че тази разлика от 24,00 кв. м е в резултат на придадени към техния парцел придаваеми части от имота на ответника № 142 по влезлия в сила регулационен план, одобрен 1980 г., видно от Скица № 15-1043088/24.09.2021 г. на СГКК - Смолян, върху която е нанесена извадка от действащия регулационен план, то по силата на страничната регулационна линия към УПИ XX - 143 се придават части от имота на ответника. Твърди се, че това обстоятелство се установява и от Удостоверение Изх. № 1119/29.09.2021 г. издадено от общинска администрация гр. Девин и Удостоверение Изх. № АК 02-27-2489/10.12.2021 г., издадено от Областна администрация - Смолян. Жалбоподателят твърди, че така придадените по регулационния план части от собствения на ответника имот не са заплатени от ищците. ВЛ по допуснатите СТЕ ясно и точно установяват, че между страните в настоящото производство - няма и не са уредени регулационните сметки, поради което регулацията не е приложена и ищците не са придобили собствеността върху придадените им части. В този смисъл, се установява, че не е налице „грешка" при одобряването на 4 кадастралната карта, предмет на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, каквито неясни доводи се поддържат. Според жалбоподателя в настоящия случай не се установява несъответствие в границите на двата поземлени имота спрямо действителното им състояние; в хода на производството не се установява части в размер на 17,00 кв. м в триъгълна форма и от 8,00 кв. м. с чупка, по кой план не съответстват на действителното положение; установява се несъответствие между имотните и регулационни граници между двата имота, но това несъответствие на имотните граници с регулационния план не представлява несъответствие на границите с действителното им положение, основание по § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Нито в ЗКИР, нито в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри са предвидени основания за изменение на кадастралния план, респ. кадастралната карта (КК) с цел привеждане в съответствие на имотни граници с регулационни. При наличието на предвидените в закона основания регулационните линии биха могли да станат имотни граници, ако са заплатени придаваемите по регулация места, но не и обратното, какъвто се установи да е настоящия случай. Прави се позоваване и на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 6, ал. 2 и 4 от ЗУТ.

Твърди се по-нататък във въззивната жалба, че м акар и по плана от 1980 г. към имота на ищците да има придадени по регулация части от имота на ответника, доколкото нито искане е предявявано, нито има протокол за оценка, нито е налице извършено плащане, то е настъпило погасителната давност по отношение на отчуждените по регулация части от имота на ответника и имотните граници по влязлата в сила КККР стават регулационни, поради което ищците не са и не могат да придобият правото на собственост върху придадени по регулация части от имота. Това обаче не представлява грешка в кадастралната карта и не е основание за нейното изменение, какъвто именно е настоящият случай. Доколкото ищците не доказват правото си на собственост върху придадените по регулация места, то неоснователен е и иска по чл. 108 ЗС поради отсъствие на първата предпоставка за уважаването му ищците не доказват правото си на собственост върху 17 и 8 кв. м, каквато е исковата претенция.