Решение № 10621 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10621 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110124791 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Е. К. А., П. П. И., К. П. И. и К. Б. К. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, което ответниците не са сторили, поради което претендира при условията на разделност сумите, както следва: 3 651,27 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 633,25 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г.; 18,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., 4,17 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 72160/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г., при следните квоти: по отношение на Е. К. А.

– 2/6, а именно: 1 217,08 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 211,08 лв., представляваща лихва за забава върху 1 задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г.; 6,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., 1,38 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2021 г. до окончателното им заплащане; по отношение на П. П. И. – 1/6, а именно:

608,54 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 105,54 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г.; 3,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., 0,69 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2021 г. до окончателното им заплащане; по отношение на К. П. И. – 1/6, а именно: 608,54 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 105,54 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г.; 3,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., 0,69 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.12.2021 г. до окончателното им заплащане и по отношение на К. Б. К. – 2/6, а именно: 1 217,08 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 211,08 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г.; 6,00 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., 1,38 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 16.12.2021 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Е. К. А., П. П. И. и К. П. И.а са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове частично. Считат, че за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. исковите суми са погасени по давност, поради което правят изрично възражение в този смисъл. По отношения на останалата част от исковите суми за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. не оспорват, че дължат същите, но заявяват, че са в невъзможност да ги заплатят. Отправят искане за разсрочване на дълга за признатата част от исковите суми по отношение на ответницата Е. К. А..

Отговор на исковата молба е подаден и от ответника К. Б. К., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. Ш., с който не оспорва качеството си на наследник на Н. К.ов И., починал на 18.09.2017 г. Заявява, че не той, а трето за спора лице е титуляр на партидата, отнасяща се до за процесния имот, поради което не е бил негов ползвател в рамките на исковия период. Оспорва действието на договора от 05.09.2002 г., сключен между етажната собственост и ..., тъй като срокът му е изтекъл на 05.09.2007 г.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение, тъй като не се доказва същото да е било реално заплатено.

С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че през исковия период услугата дялово разпределение е извършвана в съответствие с нормативната уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

С определение от 10.01.2023 г., изменено с протоколно определение от 23.03.2023 г., съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период процесният имот, находящ се в ...., ет. 2, ап. 7, е бил топлоснабден, както и, че ищецът е доставил до него твърдяното количество топлинна енергия в посочената стойност.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 09.04.1996 г., издаден въз основа на Заповед № ДИ-033308/28.09.1995 г., писмо с изх. № ОИ-30-268/15.12.2012 г., издадено от ...., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 181, том II, нот. дело № 337/19.06.2007 г., както и 2 броя удостоверения за наследници съответно с изх. № РЛН20УГ051-15916/24.11.2020 г. и с изх. № РЛН23-УГ51-816/19.01.2023 г., издадени от ...., съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците Е. К. А., П. П. И., К. П. И. и К. Б. К. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот при посочените от ищеца с исковата молба квоти, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 09.04.1996 г., издаден въз основа на Заповед № ДИ-03-3308/28.09.1995 г. /л. 121 от делото/, се установява, че на 09.04.1996 г. наследодателят на ответниците Н. К.ов И. е придобил процесния апартамент № 7, находящ се в гр. София, бл. 956, ет. 2, заедно с избено помещение № 7 към него и 1,353 % идеални части от правото на строеж върху мястото, като по делото няма данни към момента на осъществяване на придобивната сделка посоченото лице да е било в брак, поради което съдът приема, че въз основа на нея той е станал негов изключителен собственик. Нещо повече, този факт е бил удостоверен и в постъпилото писмо с изх. № ОИ30-268/15.12.2012 г., издадено от .... /л. 22 от делото/, в което длъжностното лице в кръга на 3 службата си също е отразило, че в архива на районната администрация се съхранява преписката във връзка с продажбата на горното жилище по силата на договора за покупкопродажба от 09.04.1996 г., осъществена именно в полза на посоченото лице. На следващо място, от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 181, том II, нот. дело № 337/19.06.2007 г., както и искане от 26.04.2017 г. за вписване на подновяването на такава до Служба по вписванията – гр. София /л. 25-29 от делото/ се установява, че за обезпечаване на отпуснатия на „..... кредит Н. К.ов И. е учредил в полза на „.... договорна ипотека върху притежавания от него имот, което обосновава извод, че включително и към 2017 г. посоченото лице все още е било собственик на процесното жилище, послужило за обезпечение на отпуснатия банков кредит. На следващо място, въз основа на представеното удостоверение за наследници с изх. № РЛН20-УГ051-15916/24.11.2020 г. /л. 23-24 от делото/ става ясно, че Н. К.ов И. е починал на 18.09.2017 г., т. е. преди исковия период – м.05.2018 г.