Решение № 128 от 20.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Русе, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

С. Д. К. чрез пълномощника си адв. М. В. обжалва действията на частен съдебен изпълнител с рег №*** с район на действие РОС, съдържащи се в изпратено на 28.01.2025г запорно съобщение с изх.№ 2748/24.01.2025г по изп.дело № ***********, според което дължи суми в общ размер на 6 613.86лв. Запорното съобщение е върху трудовото й възнаграждение в „Битем“ЕООД. Счита, че така наложения запор е незаконосъобразен и противоречи на изискванията на чл.446 ГПК, поради което следва да бъде вдигнат незабавно, тъй като получаваното от нея трудово възнаграждение е под минималната работна заплата и представлява несеквестериуем доход по смисъла на чл.446 ГПК и наложения по отношение на него запор е недопустим. Оспорва дължимостта на сумите от запорното съобщение, както следва : 1262.83лв - нелихвяеми вземания, 932.25лв - разноски по изпълнителното производство в полза на взискателя „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД и сумата от 1 601.40лв такси и разноски в полза на частния съдебен изпълнител. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 760 от 20.04.2022, издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2108/22 по описа на РРС и изпълнителен лист от 26.06.2023г, издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 3268/23 по описа на РРС. Тези заповеди не са и връчени надлежно, поради което прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за мораторни и възнаградителни лихва по процесните договори за кредит от 2019г сключени от нея с „Юробанк България“ АД, доколкото образуваното изпълнително дело въз основа на заповедно производство по реда на чл.417 1

ГПК не спира давността до установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК.

Освен това твърди, че изпълнителните листи по двете дела са за задължения в общ размер на 2 783.69лв, а в запорното съобщение е посочена сумата от 6613.86лв без да е посочено надлежно основание и начин на формиране на търсената сума, както и без да се представят надлежни доказателства за изискуемостта й. Оспорва сумата от 1 262.83лвнеолихвяема сума поради липсата на основание и прекомерност на същата. Възразява, че дължи посочените в полза на взискателя разноски в размер на 932.25лв, поради липсата на основание и прекомерност на същата. Възразява, че дължи в полза на ЧСИ такси и разноски в размер на 1 601.04лв, поради липсата на основание и прекомерност на същата. Иска отмяна на тези изпълнителни действия.

Взискателят по изпълнителното дело “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр.София не взема становище по основателността на жалбата.

Частен съдебен изпълнител В. М. в мотиви по постъпилата жалба излага становище за недопустимост в частта, с която се обжалват присъдените по делото адвокатски възнаграждения, като е подадена извън срока по чл.436 ГПК, а в останалата част счита жалбата за неоснователна.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на частен съдебен изпълнител във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество жалбата е неоснователна.

Съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изп.дело № 20228330400515 С. Д. К. в „Битерм“ЕООД, връчено на работодателят на 27.01.2025г, който е уведомил частният съдебен изпълнител с писмо вх № на ЧСИ 07389/11.02.2025 г., че получаваното от К. трудово възнаграждение е в размер на 835.74 лв. и не могат да наложат запор върху сумата защото чистото и трудово възнаграждение е под минималната работна заплата.

Частният съдебен изпълнител е наложил законосъобразно запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело. В случая когато, както в настоящия, трудовото възнаграждение е под размера на минималната работна заплата, работодателят няма да прави удръжки върху същото, но липсва основание за неговата отмяна, тъй като при увеличаване на трудовото възнаграждение работодателят следва да започне да прави реални удръжки от същото при съобразяване с правилата на чл.446, ал.1 ГПК.

Работодателят има задължение да изпълнява запора само ако е налице трудово възнаграждение в размер над минималната работна заплата за страната при съобразяване на правилата по посочената правна норма. Формалното налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело, без да бъде изпълняван поради получавано възнаграждение в размер понисък от минималната работна заплата за страната, не накърнява по никакъв начин правата на длъжника по изпълнителното дело и не е основание за неговата отмяна. Запорът би бил незаконосъобразен, ако бъде изпълняван в случаите когато трудовото възнаграждение на длъжника е под минималната работна заплата за страната, а в случая това не е налице, тъй като видно от отговора на работодателя същият е уведомил частния съдебен изпълнител, че поради трудово възнаграждение в несеквестируемият според закона размер, няма да извършва удръжки от същото.

2

Възраженията в жалбата относно погасяване по давност на дължимите суми по издадените два броя изпълнителни листи, не може да бъде разгледано в настоящото производство по обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 и сл. ГПК. При обжалване на действията на СИ по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно - отменителна инстанция – Тълкувателно решение № 3/2005 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Производството е контролно - отменително, тъй като съдът не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие, поради което при наличие на незаконосъобразно изпълнително действие на съдебния изпълнител, съдът е компетентен само да го отмени и да върне делото на органа по изпълнението със задължителни указания. Заради характера на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, в него не могат да се разглеждат възражения на длъжника, касаещи погасяване на вземането по изпълнителните листи, поради изтекла погасителна давност.

Законът предвижда защита на длъжника на това основание в исково производство, което е състезателно и всяка от страните следва да установява твърденията си за погасяване по давност или липсата на изтекла погасителна давност чрез всички допустими от ГПК доказателствени средства. Това касае както посочените в запорното съобщение суми за главници, лихви, разноски, посочени като дължими в изпълнителния лист, така и „неолихвяеми вземания“, всички от които произтичат от изпълнителните листи като изпълнителни основания.

Жалбата в частта относно сумите, представляващи разноски в изпълнителното производство в полза на взискателя и такси и разноски в полза на съдебния изпълнител също е неоснователна. Запорното съобщение в тази част може да се приеме като постановление на съдебния изпълнител за разноски, което подлежи на обжалване от страна на длъжника по изпълнителното дело по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Видно от съдържанието на изпълнителното дело длъжникът С. К. е получила на 01.07.2022г покана за доброволно изпълнение, с което са и връчени изпълнителен лист от 20.04.2022г и Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 2108/22 по описа на РРС, поради което за същата липсва основание към настоящият момент за обжалване на разноските на взискателя по изпълнителното дело и таксите и разноски на частния съдебен изпълнител, посочени в тази покана за доброволно изпълнение и дължими към момента на връчването й, тъй като е изтекъл срокът, в които същата може да ги оспорва.

Неоснователни са възраженията в жалбата за липсата на основание за присъждане на разноски, направени от взискателя, както и за начисляване на такси и разноски по ТТРЗЧСИ. С образуване на изпълнителното дело и във връзка с извършваните изпълнителни действия, взискателят прави разноски, свързани както с заплащани от него такси, така и адвокатско възнаграждение за осъществявано представителство по изпълнителното дело, респективно по ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител за всяко извършвано изпълнително действие определя съответната такса, а и прави разноски, за които в изпълнителното дело се съдържат писмени доказателства. В този смисъл за всички присъдени разноски в полза на взискателя и за таксите и разноските в полза на ЧСИ е налице основание. С оглед конкретното изпълнително дело и доказателствата за всички извършени по него действия, както от взискателя, така и от съдебния изпълнител, възражението за прекомерност е неоснователно.

3

По изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл. 437 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. К., ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. М. В., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ с рег. № *** с район на действие РОС срещу изпълнителни действия, съдържащи се в запорно съобщение изх № 2748/24.01.2025г, за дължимост на сума в обща размер на 6 613.86лв, в това число запор върху трудово възнаграждение, начислени суми за неолихвяеми вземания, разноски в полза на взискателя по изпълнителното дело „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и такси и разноски в полза на ЧСИ като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4