Решение № 3917 от 09.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3917 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100502924 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. А. Е., ЕГН **********, чрез адв. С.К., срещу решение № 21940/01.12.2025 г., постановено по гр. дело № 41600/2025 г. по описа на СРС, 55 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят – ответник дължи на ищеца сумите, както следва: 32,70 лв. – главница за извършено дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2025 г. до окончателното плащане, както и 85,08 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.05.2025 г., за които суми по ч. гр. дело № 30662/2025 г. по описа на СРС, 55 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.06.2025 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивникът оспорва да са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите на сайта на дружеството, позовавайки се на разпоредбите на общите условия на ищеца, уреждащи режима на забавата, а именно: чл. 33, ал. 2, чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 4, с които се предвижда, че изискуемостта на месечните суми за цена на топлинна енергия настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуване на 1 фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, поради което акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия се явява неоснователна. Оспорва в полза на ищеца да се дължи вземането за цена на услуга за дялово разпределение, твърдейки, че в негова тежест е било да докаже, че възнаграждението за извършената услуга се дължи в негова полза, а не в полза на фирмата за дялово разпределение. По изложените съображения отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените срещу него искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Излага съображения, че първоинстанционният съд е формирал правните си изводи при съвкупна преценка на доказателствения материал при съобразяване на формираната съдебна практика по такъв вид казуси. Отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Претендира и разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба на Р. И. Е., чрез адв. И.Н., срещу решение № 21940/01.12.2025 г., постановено по гр. дело № 41600/2025 г. по описа на СРС, 55 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателката – ответник дължи на ищеца сумите, както следва: 527,65 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.; 32,69 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.05.2025 г. до окончателното плащане, както и 85,07 лв. – лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.05.2025 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивницата оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия, тъй като в облигационни отношения с ищеца е встъпил другият ответник Р. А. Е., на чието име е открита партидата за имота в рамките на исковия период, поради което същият се явява негов вещен ползвател. Оспорва да са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите на сайта на дружеството, позовавайки се на разпоредбите на ОУ на ищеца, уреждащи режима на забавата, а именно: чл. 33, ал. 2, чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 4, с които се предвижда, че изискуемостта на месечните суми за цена на топлинна енергия настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, поради което акцесорната претенция за лихва за забава се явява неоснователна. Оспорва в полза на ищеца да се дължи вземането за цена на услуга за дялово разпределение, твърдейки, че в негова тежест е било да докаже, че възнаграждението за извършената услуга се дължи в негова полза, а не в полза на фирмата за дялово разпределение. По изложените съображения 2 отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което предявените срещу нея искове да се отхвърлят. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - „Топлофикация София“ ЕАД, с който я оспорва. Заявява, че констатациите на първоинстанционния съд съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е и правилно поради следните съображения:

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което 3 е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая след съвкупна преценка на представените в заверен препис писмени доказателства по делото - договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.01.1991 г., който съгласно чл. 5 от същия е годен да прехвърли собствеността без да е необходима нотариална форма, писмо на Столична община, р-н „Младост“, адресирано до „Топлофикация София“ ЕАД, представляващо изходящ от длъжностно лице официален документ, удостоверяващ станали му известни факти в кръга на службата му, постановление за налагане на възбрана на ЧСИ Р.А. с рег. № 848 на КЧСИ и др., настоящият съдебен състав споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд, че в рамките на исковия период ответниците Р. И. Е. и Р. А. Е. са били собственици на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 142, находящ се в гр. София, ж. к. **** и като такива те се явяват страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет: продажба на топлинна енергия за битови нужди. При липсата на уговорка в различен смисъл, следва да се приеме, че на основание придобивната сделка от 29.01.1991 г. купувачите по нея са придобили описания в договора имот, за който не се спори, че е идентичен с процесния такъв, при равни квоти – по 1/2 всеки – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. Прави впечатление, че прехвърлителната сделка е осъществена значителен период от време преди исковия период, но по делото не се твърди и не се доказва осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху имота, предмет на същата, от което следва, че включително и в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. именно ответниците са били негови собственици. Действително, данните по делото сочат, че като титуляр на партида с аб. № 404578 е вписано името на ответника Р. Е., за което свидетелстват представените общи фактури, изравнителни сметки и талони за отчет, върху които същият се е подписал за клиент, но по делото не е представена изходяща от него декларация за откриване на партида на негово име, на каквато се позовава ответницата Р. Е., за да се приеме, че отправяйки такава до топлофикационното дружество, между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия за битови нужди. Фактът, че партидата се води само на един от собствениците, не означава, че единствено той е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Разпоредбите на ЗЕ императивно установяват кой е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД и според тях меродавно се явява притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване, като изключение представлява хипотезата, разгледана с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й, но настоящият случай не е 4 такъв. Следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, че единствено ответникът Р. Е. се явява фактически ползвател на жилището, както се поддържа във въззивната жалба на ответницата Р. Е., още повече, че данните по делото сочат, че имотът се обитава и от двамата, доколкото на адреса на същия те надлежно са получавали съобщения в рамките на заповедното и първоинстанционното производство, а освен това именно там са и адресните им регистрации по постоянен и настоящ адрес, за което свидетелстват служебно изготвените справки по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., което също е индиция, че на адреса на процесния имот пребивават и двамата, а не само единият от тях. Отделно от посоченото, не се установява и наличието на учредено по надлежния ред в полза на ответника Р. Е. ограничено вещно право на ползване върху процесното жилище, в който случай той би отговарял за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение с предимство пред т. н. „гол собственик“, в какъвто смисъл са останалите изложени с въззивната жалба на ответницата Р. Е. доводи.