Решение № 1543 от 15.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1543 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря И.на Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100507508 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. А. Н. срещу решение от 10.04.2023 г. по гр.д. №20917/2022 г. на Софийския районен съд, 61 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Т. София” ЕАД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 145,29 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 5,37 лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 25,07 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 06.04.2022 г., както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение материалния закон и на процесуалните правила. Сочи, че по делото не е установено, че е потребител на топлинна енергия и вещен ползвател на имота. Поддържа, че не е установено и датата на публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество, както и че липсват основания за присъждане на сумите за дялово разпределение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т. София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва 1 жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените искове за главницата за топлинна енергия, за главницата за дялово разпределение и за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният установителен иск за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила в тези му части.

Решението не е обжалвано от ответника П. З. А. в частта, в която срещу нея са уважени предявените искове за главницата за топлинна енергия, за главницата за дялово разпределение и за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, и от ищеца, в частта, в която предявените искове срещу същия ответник за главницата за топлинна енергия, за главницата за дялово разпределение и за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия са отхвърлени частично, и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният установителен иск за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, поради което решението е влязло в законна сила и в тези му части.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в 2 един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. От представените нот. акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №13, т.ХІV, н.д.

№2413/04.06.1986 г., удостоверение за наследници, изх. №РОБ22-УГ51-2902/13.06.2022 г., издадено от СО, район „Оборище“, удостоверение за наследници, изх. №РОБ22-УГ515775/10.11.2022 г., издадено от СО, район „Оборище“ се установява, че ответникът е съсобственик на 1/6 ид.ч. процесния апартамент през процесния период.

При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.

За процесния период са действали Общите условия, влезли в сила през мес.08.2016 г., за които на съда е служебно известно, че са публикувани през мес.07.2016 г.

Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., м есечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда, че клиентите заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако не се заплатени в срока по ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това 3 следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2.

Съгласно чл.61 ал.1 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва възмездно.

Съгласно чл.22 ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите/.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваната му част.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №5693 от 10.04.2023 г., постановено по гр.д.

№20917/2022 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА С. А. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на „Т. София“ ЕАД , ЕИК ******* седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5